За кожата на Plastique Fantastique

15/05/2020

Plastique Fantastique е творчески колектив от архитекти и дизайнери, създаден в Берлин през 1999 г. и посветен на интегрирането на нови решения и места за изкуството в градската среда и нейните публични пространства. Вече повече от 20 години колективът, включващ творци като Марко Бароти, Маркус Вюсте, Стефани Грьонерт и други, създава временни и преносими прозрачни пространства за различни събития. Според основателите на колектива преносимите пластмасови балони създават споделени пространства за обща човешка творческа дейност, повишават видимостта на изкуството и творческия потенциал на градските места и на цели групи от хора. “Кожа, която разделя, но и свързва, която внася нов живот в градската среда и прави невидимото видимо.” Така казва сайтът на колектива.

 

 

Списъкът с проектите на Plastique Fantastique e повече от впечатляващ. Като започнем с инсталацията за 49-ия световен конгрес по архитектура в Рим през 2005 г., която според създателите си променя коренно средата, звука и начина, по който функционира пространството за присъстващите на конгреса. Минем през The Kitchen Monument, който създава подвижно споделено пространство за цял спектър от човешки дейности, включително хранене и парна баня. Интересен е също проектът Space Invaders от 2008 г., който променя “геометрията” и вътрешното пространство на изоставена къща в Берлин, създавайки по този начин места за катарзис, за изразяване на емоции и за провокиране на изненада от пространството. Впечатляващ е проектът Lifesaver – огромен спасителен пояс в червено и прозрачно, закрепен за дървета на брега на река Шпрее и наполовина във водата, чиито посетители изживяват докосването до тази вода без да я докосват. Звучи парадоксално, нали?

Всички проекти на групата Plastique Fantastique са свързани с идеята да събират, да съчетават и “изненадват” – както пространството, така и неговите обитатели. Те правят това като затварят гостите на проектите си в прозрачна кожа, тоест опосредяват достъпа им до света, създават нещо като капсули във времето и пространството с идеята да ги променят, да префокусират гледните точки към това време и пространство, да изградят споделеност към тях. Най-близо до мащаба на проектите им като че стои Кристо, но изглежда, че тяхната концепция търси много повече възможности да въвлече зрителите и посетителите, да ги превърне от пасивно наблюдаващи в активно въвлечени в играта на кожа, споделеност и прозрачност, която творците от Plastique Fantastique играят.

 

През април тази година групата “изстрелва” нов проект, който вече не е така “архитектурно ориентиран”, да не говорим за отношението му към свързаността и споделеността, на която всички предишни проекти залагат преимуществено. Проектът се нарича iSphere и изглежда като част от декорите и костюмите на научнофантастичен филм – Minority Report, например. “Социалната кожа”, на която разчита Plastique Fantastique във всеки от проектите си, изглежда обърната с хастара навън. А ето и какво казват те в описанието: “iSphere е open source проект, който всеки може сам да изработи за себе си, залепвайки две прозрачни пластмасови полусфери. Вдъхновена от научнофантастичните комикси от 50-те и утопиите от 60-те, iSphere е едновременно забавен и сериозен обект, който цели да освежи погледа към сложната ситуация в момента.”

Не можем да не отбележим до известна степен ироничното “i” в името на проекта, в интерес на истината то се набива на очи повече, отколкото sphere, без изобщо да коментираме играта с утопичните движения (а през XX век нито те, нито паметта или очакването за тях са ни спестени). Тук е преломният момент за проектите на Plastique Fantastique и усетът им за промяна на пространството, човешката заедност в това пространство и кожата, която държи обществото цяло. Прозрачната кожа.

 

Следващият им проект е коренно различен, наложен от внезапната промяна в обстоятелствата, когато утопията започва да се разгръща пред очите ни и е трудно да я сравним с някоя друга от времево най-близките до нас утопии. Играта с изолацията на сферата внезапно придобива сериозни измерения в проекта Mobile PPS for Doctors, в който прозрачната кожа не цели заедност, а абсолютна отделност. Не каква да е отделност, а тази на най-уязвимите в ситуацията на пандемия – медицинските лица. Само че (винаги има само че, дори когато не го признаваме) тези прозрачни клетки не са просто “видими укрития”. Напротив, те могат да бъдат ползвани за почивка на медицинското лице. Почивка, в която то ще продължи да бъде видимо и в някакъв смисъл наблюдавано. Ще попадне от другата страна на прозрачната кожа. Не в тази на защитимост, а в тази на символна уязвимост, спасено от риска на заразяването, но непощадено от риска да бъде изложено почти жертвено.

 

×

 

В повечето “пандемични” филми заразеният е този, който влиза в защитна капсула от подобен тип, а лекарите в тези филми носят защитни скафандри, които им позволяват да бъдат оперативни и мобилни, да посещават различни пациенти, да проявяват грижата за здравето, така както я разбира Хипократовата клетва. Mobile PPS for Doctors не предполага това, предполага по-скоро пасивна роля за фигурата на лекаря, който може да прегледа гърлото, да премери температурата, но не и да постави апарат за обдишване, да интубира и прочее все спешни медицински процедури. Лекарят е пасивен регистратор на състоянието на пациента, така казва проектът. А сега представете си българските лични лекари, обзаведени с такива капсули. Представихте ли си ги?

 

Кожата  и прозрачността имат много измерения, дизайнерският поглед върху реалността – също. Притеснителното е, че в този последен засега проект на немския колектив реалността и дизайнерството се засрещат фронтално. И раждат безсмислица, този път не в играта на утопия, а в директното попадане в една възможна такава. От другата страна на кожата.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 15/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: