Бохемството на Бохемска София

01/06/2020

Бохемска София е нова и млада, на практика лична инициатива, която изследва и “разказва” историята и облика на града ни през десетилетията. Виртуалните и пешеходни разходки из София ще ви запознаят с любопитни факти, с колоритни личности, чиито живот и съдба са свързани неразривно с града ни в определен период от време, с техните квартали и техните истории в постоянно променящите се тъкан и дух на града. Виктор Топалов ни разказва повече, не само за виртуалните разходки, не само за бохемите, но и за желанието да познаваме историята и нейните завои и лабиринти.

 

Викторе, кога се появи Бохемска София, какви са предците на инициативата и какво е различното в нея?

 

Рожденият ден на страницата е 27 декември 2019 г. „Бохемска София“ е резултатът от работата ми като екскурзовод през последните три години и половина. Още през зимата на 2016 г. създадох страница за провеждане на пешеходни обиколки за чужденци с името The Feel of Sofia. Любопитно е, че първият ми маршрут се наричаше The Bohemian Sofia Tour и разказваше за някои от най-представителните сгради и паметници от периода на Монархията. В средата на миналата година насочих поглед и към местния пазар, като проведох няколко тематични обиколки с българи. Това ме вдъхнови да създам „Бохемска София“, за да създавам различни обиколки и събития, които да разкриват културната история на столицата за жителите на града.

 

Това, което отличава страницата от други подобни инициативи, е, темата, а именно културното минало на София, като литература, кино и музика, но и фактът, че моята професия е „екскурзовод“ и начинът, по който презентирам своите продукти, е на високо професионално ниво. За мен тази страница е платформата, на която показвам най-доброто от себе си като представител на родния ми град.

Как ви промениха виртуалните разходки, предполагам, че допреди два месеца не сте предлагали такава възможност на любопитните към историята на София?

 

На 25 март имахме планирана пешеходна обиколка „Яворов след залез слънце“, за която всичките 20 места се разпродадоха за 24 ч. Естествено, зарази създалата се ситуация отменихме обиколката и в първите две седмици на извънредното положение не бяхме организирали нищо във виртуалната среда. Тъй като пандемията се отрази на всички в туристическия сектор, още в средата на м. март колеги от други страни започнаха да споделят идеи за справяне с невъзможността за осъществяване на пешеходни обиколки. Много от тях изказаха мнение, че в следващите месеци виртуалните обиколки ще бъдат много популярни и, че трябва да мислим в тази посока. Затова и ние се заехме с тази задача – да създадем продукт, който да можем да осъществим на живо в страницата ни. Така започна поредицата от 15 виртуални обиколки.

 

Различни ли са хората в една виртуална разходка, интересът различен ли е?

 

Виртуалната обиколка позволява на огромен брой зрители да присъстват по едно и също време. В началото смятах, че липсата на физически контакт би отблъснала хората, но се оказа точно обратното. Средният брой зрители на наша виртуална обиколка надхвърля 150 души, което означава, че този формат се възприе добре от нашите последователи. Системата на Фейсбук позволява активно участие на зрителите под формата на коментари, а под всеки клип те надхвърляха 100! Често получавахме интересни въпроси, които прерастваха в дискусии. Това е почти невъзможно на физическа обиколка, тъй като обикновено след края ѝ всеки посетител продължава с деня си, но когато си „затворен“ у дома можеш спокойно да проследиш един интересен за теб диалог и да вземеш участие в него.

Видях във фейсбук страницата ви, че желаещите сами могат да предложат тема, която вие да разработите в следваща пешеходна или виртуална разходка?

 

Да, така е. За нас е важно да получаваме обратна връзка от последователите ни, тъй като заради тях страницата съществува. Наскоро създадохме група към страницата, в която думата имат последователите. В нея получаваме много интересни предложения, които понякога прерастват в осъществен продукт, като публикация или събитие.

 

Кои са темата, мястото, хората, които най-много вдъхновяват и разпалват интереса на вас в инициативата и на хората, на които разказвате и показвате?

 

Най-добрият начин да отговоря на този въпрос е като разкажа накратко историята на сладкарница „Цар Освободител“. Тази история е любимата на нашите последователи.

 

На ъгъла на бул. „Цар Освободител” и ул. „Раковски” до 1977 г. се е намирала сграда, построена от богаташа Тодор Балабанов. Сградата се помни най-добре заради сладкарницата, която отваря врати в началото на ХХ-ти век – „Цар Освободител”. Неин собственик бил Илия Югрев от гр. Охрид. Върху стената в дъното на сладкарницата висяла огромна продълговата снимка на родния му град с част от Охридското езеро. Но гости на заведението не са само писатели. На около 25 тъмносиви мраморни маси могат да бъдат забелязани лица от различни сфери на софийското общество – художници, скулптори, актьори, журналисти, политици, музиканти и др. Част от редовните гости били Александър Балабанов, Дечко Узунов, Андрей Николов, Жорж Папазов и Панчо Владигеров.

 

Тук се сервирало само чай, кафе и пасти. Изключение се допускало само за министъра на просвещението Стоян Омарчевски, на който се наливал и алкохол. Главният келнер, бай Коста, често проявявал разбиране към бедните посетители, като им давал по някоя и друга паста или кафе на вересия, които те изплащали веднага след получаване на чакания хонорар. След края на Втората световна война сградата се ползвала за изложбена зала. През 1977 г. сградата е разрушена посред бял ден.

Кое е на бохемското време на София според Бохемска София и има ли си тя най-големия бохем?

 

За най-бохемско време бих определил края на 19-ти и началото на 20-ти век. Винаги свързвам бохемството с изкуството, а в този период на зараждане на модерната българска култура, духът на изкуството се е усещал навсякъде из града. Представете си само София без коли, с малки спретнати улици и булеварди, а по тях – Вазов, Славейков или Яворов. Любим мой образ от това време е Алеко Константинов. Харизмата, която той носи, е била заразителна. Той е бил обичан и приживе, а след нелепата му смърт се превръща в истински символ на свободния дух. Въпреки всички трудности, през които той преминава, никога не успяват да му попречат да съхрани своето „царствено величие“, както казва той самият във файлетона „Страст“.

И един въпрос, който предполага бъдещето, но едновременно с това предполага и миналото – ще продължи ли Бохемска София да разказва и намират ли се нови, непознати, малко известни факти, хора и места, които да станат ваша тема?

 

Докато има непрочетена книга, ще има и неразказана история. Днес, разтваряйки „Романът на Яворов“ на Михаил Кремен, попаднах на информацията, че при идването си в София, поетът Петко Тодоров и съпругата му заживяват под наем в къща на ул. „Ген. Паренсов“ с две тополи в двора. Именно там живее и сестрата на Петко – Мина, в която Пейо Яворов се влюбва през 1906 г. В тази къща те провеждат първите си разговори. Чак по-късно сем. Тодорови закупуват къща на ъгъла на ул. „Хан Аспарух“ и бул. „Витоша“. За съжаление и двете къщи не съществуват вече. На мястото на тази до прочутия пешеходен булевард е поставена плоча. Но за първия Тодоров дом информация почти няма. Е, как да не се заровя сега?

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 01/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: