Бродуей вкъщи: мюзикълът „Котки”

15/05/2020

Ето че ни остава още съвсем малко до пълната ни свобода от карантината и до така желаното лято, което да изтрие горчивия спомен от изолацията ни. За наше щастие обаче коронавирусът ни донесе и много култура и изкуство директно в нашите домове. Култура и изкуство, за които нашата душа е така жадна. И за нейна радост мюзикъл инициативата на великия Андрю Лойд Уебър всеки петък да ни подарява абсолютно безплатно най-доброто от неговото творчество продължава. И то как!

 

 

YouTube каналът „The Shows Must Go On!” този петък, 15 май, от 21 ч. ще започне своето 48-часово излъчване на феноменалния мегамюзикъл „Котки“. Заснет на сцена, филмът от 1998-а включва актьори като Илейн Пейдж, сър Джон Милс, Кен Пейдж и Джейкъб Брент. Но преди да стигнем до тази мюзикъл екранизация, която ни предстои да гледаме, трябва да разберем как започва всичко.

 

Годината е 1977-а, неочакваният и огромен успех на мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда“ е вече факт и Уебър започва да се упражнява върху способността си да пише музика с вече готови текстове. За целта взима любимата си книга от детството на британския поет и драматург, носител на Нобелова награда за литература Т.С. Елиът Популярна книга за котките от Стария опосум“ („Old Possum’s Book of Practical Cats“).

Първоначално Уебър показва композициите си само на приятели, но бързо се престрашава и представя музиката си пред отбрана публика от театрални, телевизионни и филмови продуценти.

 

Една от тези лични публики е в Хемпшир, Англия, а фестивалът, на който Уебър представя написаното, е „Sydmonton Festival“. Годината е 1980-а. В отбраните слушатели от литературни, театрални и филмови дейци присъства и Валери Елиът – вдовицата на вече починалия Т.С. Елиът. Тя веднага се застъпва за идеята на Уебър за музикална композиция от стиховете на съпруга ѝ и дори му предоставя допълнителни непубликувани поеми, считани за прекалено тъжни за деца. Тези произведения така и не са били включени в книгата на Елиът. Една от тях е поемата за недолюбваната и отхвърлена котка „Гризабела“. И ето, че тъжната история на тази скрита досега от света котка заражда идеята за мюзикъл в съзнанието на Уебър. Той взима и останалите непубликувани поеми и отново се връща на пианото, за да преработи вече написаното и да създаде своя бъдещ шедьовър.

 

По-късно същата година 15-те поеми, написани от Елиът, вече започват да звучат под музиката на Уебър. Следват множество кастинги и успоредно изграждане на образи. Ето че вдъхновяващият за композитора образ на отритнатата котка Гризабела вече има нужда от своето физическо превъплъщение. За нейната роля първоначално е избрана Джуди Денч, но седмица преди премиерата тя изкълчва глезена си и на нейно място, слава на всички мюзикъл богове, идва Илейн Пейдж. Нейното преобразяване в ролята е легендарно и безспорно можем да кажем, че поставя всички други съвременни опити в нейната сянка.

 

 

Мащабът на замислената от Уебър продукция е грандиозен за времето си. Звукът, светлината, костюмите и декорите, които той иска да използва, не просто допълват представлението, те придобиват свой отличителен статут на произведение на изкуството. Тези дръзки за един театрален мюзикъл идеи плашат продуцентите и много от тях се отдръпват, смятайки че сценичните постановки не носят рентабилността, която са носели тогава филмите. Това кара Уебър да ипотекира къщата си за втори път, за да може най-накрая да се стигне до 11 май 1981 г., когато е премиерата на „Котки“ в Лондон.

 

Успехът е неминуем. Възвръщаемостта – несравнима: шест номинации за наградите „Лорънс Оливие“, две спечелени. Година по-късно следва и премиера на Бродуей. Там получава седем награди „Тони“, включително награда за най-добър мюзикъл. Веднага се превръща в най-играния мюзикъл не само в Америка и Англия, но и в цял свят. Културното значение на „Котки“ за мюзикъл жанра е несравнимо. Бизнесът вперва очи в него така, както минималистичното лого на мюзикъла вперва очи в нас. „Котки“ се превръща в марка, която дава живот на един нов вид мюзикъли – Мегамюзикълите.

Тази вечер бъдете готови за един от най-добрите мюзикъли – „Котки” – и може би неговата най-добра версия. Въпреки че миналата година мюзикълът бе филмиран от режисьора Том Хопър, в сърцата на феновете остава заснетата сценична версия от 1998 г.

 

Линкът към постановката вече не е активен.

 

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 15/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: