Locus Local: резерват Парангалица

26/05/2020

Резерватът Парангалица в Рила е втората местност в България, която е обявена за резерват и съответно е защитена от закона. Това се случва още през далечната 1933 г., малко след обявяването на първата – Силкосия в Странджа планина. Парангалица е един от четирите биосферни резервата в границите на национален парк Рила, който е и най-големият природен парк в България. Общата му площ възлиза на 81 000 хектара и от него извира река Марица – една от най-пълноводните реки на Балканите. В парк Рила са разположени 120 езера, повечето с ледников произход, а той е една от най-големите и ценни защитени местности в Европа.

 

 

От четирите резервата в парк Рила два – Парангалица и Маричини езера – са част от мрежата на Юнеско “Човек и биосфера”. Създаването на Парангалица още през 1933 г. има своите причини и основания – като цяло Рила е едно от най-благоприятните места в Европа за отглеждане на смърч, а запазването на вековните смърчови и смърчово-беломурови гори е една от най-важните цели при институционализирането на местността (не бива да забравяме, че ако няма воля за запазване на природата, никакво институционализиране на нейните територии и гори не върши своята работа и не постига своите цели). Парангалица е обявена за биосферен резерват през 1977 г. наред с други природни паркове в България, част от които продължават да бъдат определяни като биосферни резервати от стар тип, а превръщането им в биосферни резервати от нов тип е свързано с изразеното съгласие на общините, в които те се намират.

 

Резерватът обхваща предимно склонове със северозападно изложение между реките Благоевградска Бистрица и Хайдушка и вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика, Езерник и Парангалица.  Общата му площ е 1509 хектара, които се разполагат от 1400 до 2485 надморска височина, а горите из тези хектари са на възраст между 150 и 350 години. Иглолистните гори се намират на височина между 1750 до 2000 м, а по ниските части има смесени гори от бук, смърч и ела. Над 2000 м надморска височина се разполага пояс от клекове, а над тях пасища. Не само горите обаче са ценност на местността – тя е дом на над 300 висши растения, 75 от които са включени в Червената книга на България.

В Парангалица можете да видите изключително рядката рилска или божествена иглика (Primula deorum), която цъфти в розово-цикламено, както и нежните каменоломки (Saxifraga cochlearis), разпространени в цялото северно полукълбо, и представени в Рила с цели 12 вида. Сред другите специални, редки и ендемични растителни видове са златистата кандилка (Aquilegia aurea), планинският божур (витошко лалe), жълтата и петнистата тинтява, българското омайниче (Geum bulgaricum), черногорското прозорче (Potentilla montenegrina), панчичиевата пищялка, панчичиевият спореж (Sегecio pancicii) и други защитени от закона или включени в Червената книга на Бъnгария видове. Балкански ендемити са и бялата мура, мощната власатка (Festuca valida), високопланинската гъжва и балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides).

 

Една от чудесните възможности за туризъм в Рила е именно ботаническият маршрут “Приятели на растенията”, а специално на територията на Парангалица преминава туристическият маршрут хижа „Македония“ – връх Капатник – м. Предела, който е част от Международен маршрут Е4. Разбира се, голяма част от дейностите, за които си мислим, че трябва да са позволени, всъщност са забранени при преминаването по туристическите пътеки на Парангалица, а основното, което трябва да знае всеки е, че в гора като тази той е гост и трябва да се съобразява с правилата на нейните обитатели. Из горите ѝ могат да се срещнат типичните за такава местност животни: мечката, благородният елен, сърната, вълкът, няколко вида кълвачи, глухарят и не бива да се изненадвате, ако се срещнете с някое от тях.

 

Навлизането обаче в територията на резервата, изкореняването, брането на растения и каквато и да било дейност, която нарушава баланса на екосистемата, изграждан дълго и упорито, са забранени (не е случайно, че на гръцки името Парангалица означава защитено или забранено). Това съвсем не означава, че няма да се насладите на планината, нейните гледки, тишината и уединението, които тя предлага.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 26/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: