Котор – „най-южният фиорд на Европа”

29/05/2020

В сянката на извисяващи се сякаш от кристалното море планини, в дъното на красив и дълбок залив, обграден от масивни исторически стени, върху хълма Св. Иван лежи един от най-красивите и исторически важни градове на Черна гора Котор. А във вътрешността му? История, записала смяната на много владетели, и калдъръмени криви улички, по които важно и необезпокоявано бродят най-специалните жители на града и негов неофициален символ – котките.

Заливът на Котор

 

Красивият и известен залив в Адриатическо море, в чийто край спокойно съществува този исторически град, е познат на местните като Бока Которска (boca – „уста” ). Дългият около 28 км Которски залив е известен като „най-южният фиорд на Европа“ заради драматично спускащите се планини, които го обграждат. Това обаче е по-скоро атрактивният му прякор, тъй като твърдението не е геологически точно. Образувалият се, силно врязан в земята залив, е всъщност каньонът на изчезнала река, погълнат с времето от Адриатическо море.

И въпреки това, стоейки на брега на Котор, нямате чувството, че стоите на морски залив, а по-скоро пред голямо езеро. Такова усещане носят оглеждащите се във водата варовикови планини, изпънати над града като негови природни пазачи. Каквито са и били в миналото. Това са двата масива на Динарските Алпи: Оржен на запад и Ловчен на изток.

Ловчен – Черната планина (Монтенегро)

 

Планината Ловчен се издига от Адриатическия басейн и се извисява над залива със своите 1749 м. Провъзгласена е за национален парк през 1952 г., а територията му заема най-високата и широка част на планината. Културно и исторически тази област е важна и е под закрилата на националния парк. Ловчен играе много важна роля по време на Първата световна война, когато Черна гора заема страната на Сърбия и предприема атаки срещу Австро-унгарската военноморска база на Которския залив.

 

Именно планината Ловчен е вдъхновила името на Черна гора (Монтенегро), след като земите се появяват с това име за първи път в харта на сръбския крал Стефан Милутин от 1276 г. Вярва се, че името е произлязло от гъстите гори, покриващи планината и околностите. Тези гори били толкова тъмни, че планината придобивала почти черен цвят.

Историята на Котор

 

Историята на Котор (а и на цяла Черна гора) е също толкова цветна и различна, колкото и неговата природа. Градът носи отпечатъците на многото преминали през него и покорили го народи, но желанието му за свобода остава силно до края. Всяко кътче може да ви разкаже различна история, от различно време и случила се с различна нация.

 

Няма точна дата за създаването на Котор, но той определено е много стар, античен град, съществуващ откакто и търговията по Адриатическо море. Сведенията потвърждават, че първите му заселници са били гърците и че днешното му име произлиза от древногръцкото му наименование Декатера („десет порти“). Археолозите вярват, че по-късно  се е издигнал като важно селище върху останките на древния град Акрувиум, когато е бил под влиянието на Римската империя. След нейното разпадане Котор става част от Византийската империя.

 

Около 999 г. градът е завзет от цар Самуил и влиза в състава на Първото българско царство, докато не е предаден на Дукля – подчинено на Византийската империя херцогство, като градът запазва своята независимост. От 1185 г., когато Котор е завладян от Стефан Неманя, велик жупан на Сърбия, той започва своя най-голям разцвет, бидейки независим град под сръбско владение.

 

Основна сила, оставила своето архитектурно и културно влияние, е Венеция, под чиято протекция (от османците) Котор остава от 1420 г. до 1797 г. В този период са построени множество църкви дворци и фортификация, архитектурен вид, който по-късно ще допринесе за добавянето на Котор в листата на ЮНЕСКО. Неслучайно градът е наречен „перлата на венецианския барок”. След Венеция обаче Котор отново сменя своя владетел, попадайки под властта на Австрийската империя. Следват Русия, Франция и отново Австрийската империя, докато след края на Първата световна война Черна гора не става част от Югославия.

Стария град (Stari Grad)

 

Стана ясно, че Котор познава много владетели. И всички нации, минали през него, все още живеят в архитектурата и култура му. Кацнал на хълма Св. Иван, Старият град всъщност е самият Котор – най-важната и красива негова част, ако изключим заобикалящата го природа. Около града са издигнати средновековни стени, наслоени архитектурно от различните цивилизации, точно както историята има своите пластове в Котор. Днешните стени са дебели до 15 м и са високи до 20 м, построени най-вероятно в периода 9-16 век. Три са основните порти, през които може да се влезе в сърцето на града, като главната е построената през 1555 г. Морска порта.

 

Потапянето в средновековната атмосфера, изтъкана предимно във венециански стил, започва в момента, в който някоя от старинните порти бъде прекрачена. Лабиринтът от криви павирани улички се завърта, а заедно с тях и всички исторически монументи, напомнящи за великите династии, минали оттук. И докато тази историческа, архитектурна симбиоза се поглъща от любопитните погледи, няма как да не бъде забелязана една отличителна черта, характерна за пространството, пазено от средновековните стени. Симпатичните мъркащи обитатели на Котор, които са на такава почит, че се държат като владетелите на това малко историческо градче.

Котка тук и котка там

 

Излежаването им върху някоя историческа стена, или по средата на улицата върху слънчев участък, е съвсем нормална гледка. Защо е така? Защо в Котор има дори Музей на котките? Ще ви дадем някои от вариантите защо Котор е толкова очарован от гальовните създания.

Най-вероятната причина е, че още преди столетия са били докарани с кораби и оставени в града, за да се борят с гризачите. Легендата, разказвана в града, която обаче привлича слуха и интереса, е свързана с вещици. Славата на котките през Средните векове е била по-скоро отрицателна. Те са се асоциирали с демони и вещици. И тъй като според народа на Котор в миналото вещиците се превръщали в котки, се налагало хората да ги обгрижват и боготворят, за да не си навлекат гнева им. И понеже било невъзможно да се разбере коя котка е вещица, всички животинки получавали достойно внимание. И така до днес.

 

Котор, с прякора си „най-южният фиорд на Европа” е място, което очарова и спира дъха; място, на което всеки би пожелал да се върне. Дали ще са кристално сините води на Адриатическо море, които обливат Бока Которска, невероятната планинска природа, наситената история, или красивата архитектура, Котор заслужава да бъде посетен. О, разбира се, може да сте просто любител на котки. Не се притеснявайте – Котор ще ви предостави всичко.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 29/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: