Смелостта да опитваш – The 1975

01/06/2020

Те са от Манчестър. Град-символ на техническия прогрес на Империята в средата на 19-и век. Място, пълно и днес с инициативни личности, убедени в необходимостта от борба за каквото си заслужава. Ще си позволим да изброим някои от тях. Сър Алекс Фъргюсън – коронясаният за най-успешен футболен мениджър, работил някога, възвърна на града световната спортна слава. (Изключително определяща за района. В Манчестър все пак се намира Националният музей на футбола). Алан Тюринг – прочут математик, изобретател – и както разбрахме от филма “Игра на кодове” – личност, чийто интелект спасява над 14 милиона животи по време на Втората световна война. Успява, намирайки решение!

 

В музикално отношение бихме могли да се сетим за неизчерпаем арсенал от талантливи творци. Сред тях отличаваме пълнокръвните революционери на новата вълна от края на 70-те – Joy Division, предвождани от тайнствения Иън Къртис. А реакциите са неописуеми при споменаването на магнетичните братя Галахър – създателите на брит поп културата. Движение, от което продължават да се вдъхновяват новите съзвездия музиканти.

 

Сред тях и героите на днешния ден, стартирали кариера още през далечната вече 2002-а под различни имена. От тях сякаш най-си заслужава да споменем Drive Like I Do. Последното преди да бъдат забелязани от музикалната индустрия с името The 1975. Можем да разказваме с дни за нелекия път и многократните опити на приятелите от тийнейджърските години Матю Хийли, Джордж Даниел, Рос Макдоналд и Адам Хан. Ще се постараем обаче да ви ориентираме в сегашната им ситуация. А тя е двояка и може би някак неочаквана за младежите. 

 

 

Защото по мнението на музикалните критици някога ученическата банда може гордо да се похвали с пояса за най-успешна английска формация за последното десетилетие. Задължаващо, но и държим да подчертаем, напълно заслужено звание. Базирано на постепенно овладяване на сетивата на меломаните далеч извън китния район в Северозападна Англия. Повод за размислите върху настоящето на The 1975 е последният им студиен проект. Носещ традиционното за тях извънрамково заглавие “Notes On A Conditional Form”, записът се появи на 22-и май. По всяка вероятност само седмица по-късно триумфално ще се възкачи на трона на най-слушаните продукции в Кралството. Трибуна, която до голяма степен е позната на четворката.  Отегчено ще попитате: “И кое е различното този път?”. Да ви признаем – всичко.

 

Това наблюдение би трябвало да действа окриляващо за всеки модерен човек. Независимо от професията и областта на развитие. Да поставяш под съмнение постигнатото. Да се стремиш към усъвършенстване, без значение от познатите пътища. Да свалиш шапката на егото. Ето три детайла, част от научната формула за еволюцията в житейски план. Защото често позволяваме да ни заслепява блясъкът от успехите на хора сякаш от друга планета. А то хитрината се съдържа в това да вземеш, да адаптираш, да преосмислиш по нещичко от техния опит. 

 

С подобно усещане за вечни ученици ексцентричният Мати и компания изживяват световно влияние, подсигурено от албума “A Brief Inquiry into Online Relationship”, издаден в края на 2018-а. Най-точно го описва фронтменът: “Продължихме да се смеем на себе си. Попитахме се можем ли отново да излезем от студиото с такова бижу? Можем ли да отговорим на очакванията на хората? Славата не ни промени особено. Но все пак да те сравнят с Radiohead е ужасно голямо признание… Започваш да се питаш – какво следва?”.

 

 

Реалните възможности пред артистите от The 1975 са две. Първо – да се свръхамбицират за дори по-голям скок от предишния, и второ – опцията, на която те се спират – обръщат се назад във времето, когато са били само момчетата от съседната къща. По думите на четворката прелитат към годините, когато целият им начин на изразяване се е основавал на това кой е окачил по-впечатляваща тениска на любимия супергерой в гардероба. Това искахме да ви кажем преди малко – нищо повече от ученичета.

 

И точно като такива те се гмурват смело в открилото се приключение. Създават албум с цели 22 песни (продължителност точно 80 минути), който буквално е подчинен на експеримента. Още от старта му слушателят се чувства неподготвен за каквото и да е. Завоите са на 360 градуса – на места се взимат рязко с вратите, а на други места подходът е елегантен. Още в началото на албума си музикантите дават трибуна на една от най-съществените каузи днес, към която всеки от Манчестър (а и не само) трябва да се приобщи. Темата за климатичните промени и настъпилият върховен час на избор се развива от Грета Тунберг. При това още преди да е посмяла да размаха пръст на важните лелички и чичковци. Футуристичният звуков декор изведнъж пада, пометен от агресивната буря в стил Мерилин Менсън – “People”. Трансформациите тепърва набират обороти, когато слушателят осъзнава, че третата песен “The End (Music For Cars)” е класическо струнно произведение. Следва изумително качествен опит на тандема Хийли-Даниел в полето на LA бийт-диско жанра със сингъла “Frail State of Mind” (с пророческото откровение на вокала “Да излезем навън? Изглежда странно!”). 

 

Записът рикошира в различни посоки – коя от коя по невероятни във вариативността си. Меломаните попадат на находки в брит геридж-хаус пулсация. Топ сполучливи са клубните хитове “Shiny Collarbone” с вокалите на реге човека Къти Ранкс и “What Should I Say” с причудливи ефекти и атмосферата на FKA Twigs. Акустичната романтика също се намества в плейлиста. При това и със семейни пламъчета в очите за песента “Don’t Worry” – с творческо включване на Хийли старши. А за верните фенове са предвидени характерните за The 1975 мелодии в “Tonight (I Wish I Was Your Boy)”, “The Birthday Song”, емоционално ретроспективната “Guys” и най-успешната песен на групата в UK чартовете – “If You’re Too Shy (Let Me Know)”

 

Целият албум “Notes On A Conditional Form” бележи и удивителни поетически способности в лириките към композициите. Открояващи се със своята идентичност, безразлични към стиловете експлозии в главите им, The 1975 остават невероятно фокусирани в настоящето. Откровенията им заслужават дълги и оглушителни аплодисменти. Защото клишето наистина е валидно: “Смелите и различните принадлежат на историята”. Тези момчета от Манчестър – със сигурност. 

 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 01/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: