Виж музея: галерия Уфици – ренесансовият музей

03/06/2020

Колебанието този текст да се казва Династическият музей всъщност е голямо. Нека обаче разберем защо. Началото на Галерия Уфици, както е известен музеят по света, е поставено през 1560 г., когато архитектът Джорджо Вазари проектира сградите му по поръчка на Козимо I Медичи с идеята в тях да се помещават административните служби на флорентинската държава – гилдии, съдилища и търговски дружества. Между 1560 и 1574 г. Вазари построява две големи сгради с колони, опасващи дълъг двор, свързан с площада на палацо Векио. Делото му е довършено от архитектите Бернардо Буонталенти и Алфонсо Париги през 1581 г. Вазари успява да построи и коридора Вазари – затворен пасаж над моста, който минава над река Арно и свързва Уфици и палацо Векио с отстоящия на 800 метра херцогски дворец Пити. Функциите на този пасаж са ясни – през него херцозите могат бързо да преминават над магазините по Понте Векио, в случай на бърза държавна работа или в случай на бягство (а понякога двете са едно и също нещо).

 

 

Сградите стават галерия при наследника на Козимо I – Франческо I Медичи, а експонатите в тази галерия, както при повечето музеи, за които вече си говорихме, са семейните съкровища на фамилията Медичи, събирани в продължение на няколо века по пътя на фамилията към търговска и институционална (включително папска) власт. Ана Мария Медичи, последната представителка на фамилията, се разпорежда в завещанието си „всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците“. Предвид богатата колекция и световноизвестната слава на Уфици днес, определено можем да кажем, че волята на Ана Мария е уважена.

 

Това съвсем не означава, че колекциите на музея остават исторически само при Ренесанса или при вековете преди него, напротив. Уфици обогатява колекциите си непрекъснато, а много рано, още през 1765 г. отваря врати за посетители постоянно, не само по молба на желаещите да разгледат “любопитни чужденци”. Но – говорейки за чужденци – изглежда редно да разкажем за дългата история на Флоренция, включително като столица на Кралство Италия в периода 1865-1870 г. (заменена от града, към който водят всички пътища – Рим). Флоренция (Florentia) e основана през 59 г. от новата ера, двайсет години преди изригването на Везувий да погребе градовете Помпей и Херкулан и така да ги превърне в едни от най-добре запазените атнични градове, които съвременността ни познава.

 

През IV век първоначално малкият град става епископален, а впоследствие попада последователно под властта на Византия, остготите, лангобардите и франките. Флоренция започва да се възражда през X век, през XI се превръща в автономна област, а през XIII въвежда собствена валута – флорин. Един от цветущите периоди за Флоренция е през XIV век, тъкмо преди градът и населението му да бъдат пометени от чумната епидемия, известна като Черната смърт, която остава в литературата с “Декамерон” на един от най-видните флорентински жители и дипломати – Бокачо. Между XII и XVII век градът неколкократно е управляван от Медичите, които освен че са били банкери на папската институция, през XVI век излъчват папи, а също така и кралски особи – Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция през XVI-XVII век.

 

Създателят на Уфици, Козимо I Медичи е първият велик херцог на Тоскана (институцията на херцогството идва след 1527 г., когато династията Медичи е изгонена от Флоренция, а малко по-късно успява да си върне града, областта и на практика цялото херцогство след сложни политически и дипломатически ходове, някои от тях вероятно не съвсем морални). Той обаче в никакъв случай не е първият меценат в династията Медичи, напротив, те са се славели като покровители на изкуството. Един от най-изтъкнатите на това поприще е Лоренцо Великолепни, за когото се знае, че е възлагал творби на Микеланджело, Леонардо и Ботичели (а ето къде колебанието да нарека текста Династическият музей се разсея в полза на Ренесансовия).

 

Козимо I е умел политик и успява в превръщането на Тоскана в държава, успява, както виждаме, и в съсредоточаването на държавния апарат в няколко близки една до друга сгради. Синът му Франческо I е покровител на естествените науки и основател на академията Della Crusca, при все че се проваля в някои от делата на херцогството. Именно неговият брат кардинал Фердинандо I успява да омъжи племенницата си Мария за френския крал Анри IV. При сина на Фердинандо – Козимо II, който е бил покровител на Галилео Галилей – започва упадък за Флоренция и изобщо за цялото херцогство. Управлението на Козимо III не успява да спре този упадък, а с неговата смърт, последвана от през 1743 г. от смъртта на Ана Мария завършва линията на няколковековно задкулисно и явно, институционално, религиозно и финансово царстване на династията Медичи. Богатствата на Медичите са завещани на Флоренция, а по този начин връзката им с кралските особи на Европа не прекъсва в средата на XVIII век. Още през 1737 г. дукът на Лорейн и съпруг на австрийската императрица Мария Тереза Францис Стефан осигурява присъединяването на Тоскана и Флоренция към Австрийската корона (до средата на XIX век, когато областта е присъединена към Кралство Италия, градът става негова столица, а управлението му е в ръцете на Савойската династия (други герои, шествали вече из страниците на Виж Музея).

 

През Втората световна война културните паметници на Флоренция са спасени от разрушаване и разграбване със съдействието на германския консул Герхард Волф, а две събития от втората половина на XX век, пряко засегнали центъра на Флоренция и в частност Уфици, са прииждането на река Арно през 1966 г. и избухването през 1993 г. на кола-бомба, която разрушава част от музея и убива петима души.

 

Днес Уфици е един от най-посещаваните туристически обекти във Флоренция и един от най-посещаваните музеи в света, а колекциите му са така огромни, че през годините се е налагало част от тях да бъдат прехвърляни в други музеи из Флоренция. През 1989 г. започва проектът Nuovi Uffizi, чиято цел е да модернизира сградите и залите на музея, така че да удвои изложбеното им пространство. Така през 2016 г. проектът осигурява на музея 101 стаи и зали, някои от които преди това използвани от градските архиви. През 2016 г. музеят се е радвал на над два милиона посетители, а това (не можем да не добавим) е свързано и с неколкочасово чакане, за да зърнете прекрасните му колекции. А кои са те?

 

Gli Uffizi ще ви покаже творбите на големите майстори на италианския Ренесанс – Джото, Симоне Мартини, Пиеро дела Франческа, Беато Анджелико, Филипо Липи, Ботичели, Кореджо, Мантеня, Леонардо, Рафаело, Микеланджело и Караваджо, но и редица европейски майстори от същия период. Gli пази също така голяма колекция от антични скулптури, немалка част от които са копия на загубени древногръцки скулптури, всички те събирани и пазени именно от Медичите.

 

Corridoio Vasariano, който води от основната сграда към градините Боболи зад двореца Пити, е бил затворен за реконструкции още преди епидемията, а планът е той да отвори обновен през 2021 г. Самият дворец Пити е разделен на четири изложбени секции – Съкровищата на Великите дукове е на приземния етаж, Palatine Gallery и Имперските и Кралски апартаменти са на първия етаж, а Галерията за модерно изкуство и Музеят на модата и костюмите са на втория етаж. Градините Боболи пък са мястото, “където изкуството, науката и алхимията се срещат” – в тях има скулптури и фонтани, прилична ботаническа колекция, няколко градински павилиона и дори амфитеатър – всички те шедьоври на архитектурата.

 

Предвид богатата история на музея, на династията и на града, и на връзката им и с изкуството, и с науката, а и с това, което условно седи между тях – (ал)химията на човешкото – то нека допуснем, че в Уфици можем да видим всичко – параболите и завоите на историята, падовете и възходите на участниците в нея, стремежите им, надеждите им и творческите им подвизи, финансовите им крахове и подлите им кроежи, лукса и страха им, раждането и смъртта им. Всичко. Не са случайни опашките пред Уфици и не е случайно, че музеят е такава институция. Но може би всеки разглеждащ го трябва да гледа в него като в огледало… Виртуални турове из Флоренция тук.

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 03/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: