Растящите градини на света: Сингапурски ботанически градини

04/06/2020

Сингапурските ботанически градини са едни от трите ботанически градини в света (и единствените тропически ботанически градини), включени в списъците от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Другите две са любопитни примери – първите са Кралските ботанически градини Кю, които вече провокираха интереса ни. Третият обект са Персийските ботанически градини – девет градини на територията на Иран, които представят мнообразието и едновременно с това единството при проектиране на ботаническа градина от персийски тип. Тези ботанически градини са в различни климатични зони, а при изграждането на всички тях е спазен принципът Chahar Bagh за четириъгълна ботаническа градина. Chahar Bagh е свързан с четирите райски градини, споменати в Корана, а представителен исторически пример за такава градина е тази в дворцовия комплекс на Кир Велики в Пасаргада, Иран (факт, който изтегля историята на ботаническата градина като културна, философска и религиозна практика, като място за съзерцание и място, в което природните елементи и човешкото въздействие върху тях съществуват в хармония, с около две хилядолетия назад).

 

 

Изглежда, че три са основните причини Човекът да създава ботаническа градина – европейската просвещенска причина, съградила медицинските Hortus Botanicus, религиозно-философската източна причина, създала персийските градини (за които тепърва ще си говорим), причината на отделния визионер, образован ботаник, като създателя на Кирстенбош в Южна Африка, и последната, която донякъде е водеща при създаването на Сингапурските ботанически градини – търговията.

 

Първата ботаническа градина в Сингапур е създадена в далечната 1822 г. от сър Томас Стамфорд Рафълс (запален натуралист, представител на Източноиндийската британска компания и на практика основател на Сингапур ), а основната ѝ задача е била култивирането на местни сортове с търговско значение. Градината затваря врати през 1829 г., а едва трийсет години по-късно, по инициатива на местно земеделско дружество, колониалното правителство дарява площ от 32 хектара за построяването на ботаническа градина. Именно Сингапурските ботанически градини изиграват решаваща роля в търговията с каучук в края на XIX и самото начало на XX век (и само като допълнение: каучуковата индустрия на Тайланд в момента е в застой заради сушата, а опасенията са, че няма да бъдат произведени достатъчно защитни средства).

 

Първият научен директор на Сингапурската ботаническа градина е Сър Хенри-Никълъс Ридли (известен и като Лудия Ридли), който подобрява техниката за извличане на каучук, използвана между другото и до днес. Другият “принос” на Ридли е, че запознава фермерите в района с качествата и икономическата стойност на каучука и по този начин той превръща каучуковото дърво в едно от първите cash crops, каквито днес дал бог. (Повече от интересен е фактът, че първите семена каучук пристигат от Кралските градини Кю.)

 

Всъщност в пика на каучуковата индустрия, 20-те години на XX век, от Малайския полуостров идва половината от произведения в световен мащаб латекс. Това от своя страна създава предпоставки за изменения във флората и респективно във фауната на въпросния регион, а някои от тези изменения са понякога с катастрофални последици (не бива да спираме да си припомняме Борнео). Ето че ботаническата градина не е така невинно и безкористно занимание, както понякога изглежда или ни се иска. Но, напред през предисторията, защото невинност лежи в самото сърце на тази градина.

 

В съвсем първите си години живот Земеделското дружество в Сингапур облагородява земите, на които се намира ботаническата градина – дотогава подивели плантации и девствена дъждовна гора, за да ги превърне в обществен парк. Разбира се, финансите на дружеството свършват и колониалното правителството взема нещата в своите ръце, назначавайки Лудия Ридли за директор на градината. Той успява да измени целите и идеалната функция на мястото, но не и да промени първоначалния му вид, проектиран от Лорънс Нивън в стила на английската градина (с Лебедово езеро, алеи, паради и дори концерти, давани от военен оркестър, изобщо – колониална идилия).

 

Веднага след бума на каучука за Сингапурската ботаническа градина идва времето на орхидеите. Това се случва през 1925 г., когато Ерик Холтъм е назначен за директор и под неговото ръководство много бързо Сингапур се превръща в пръв износител на тези растения. Днес институционално отделената Национална орхидеена градина е с основен принос в световен мащаб за култивирането и кръстоската на видове, което пък превръща Сингапур в един от първенците по износ на рязан цвят от орхидеи. Градината също така е дом на най-голямата сбирка орхидеи в световен мащаб – 3200 видове, 2000 от тях – хибридни. Тези растения обаче не са само и просто търговия за сингапурците – през 1981 г. хибридният вид Vanda Miss Joaquim e избран за национален символ, а дипломатическият етикет на нацията предполага гостуващите чуждестранни делегати да дават имената си на нови видове орхидеи.

 

Интересна е историята на градината по време на Втората световна война, когато островът е окупиран от японската армия. Тогава Хидезо Таканадате, професор по геология в Имперския университет Тохоку, се договаря с един от японските генерали да получи контрол върху градината и Музея Рафълс, осигурявайки запазването на целостта, богатствата и научната дейност на двете институции. Нещо повече, заради нежеланието на японската армия, се налага Таканадате да плати от джоба си разходите за заплатите и поддръжката на градините, които са прекръстени на Shōnan Botanic Gardens, а през септември 1945 г. са върнати под контрола на британците. Когато Сингапур получава своята независимост през 1965 г., една от важните каузи на ботаническата градина са участието ѝ в кампаниите, които всъщност правят острова известен и специален – това са greening Singapore и Garden City.

 

Днес функциите на градината са като тези на всяка друга по света – запазване на биоразнообразието, изучаване на и обучение в необятния свят на растенията, място за отмора и център на идеята за Garden City. След първоначалните 32 хектара градината е била разширявана на няколко пъти – с 12 нови хектара през 1866 г. и с още 18 съвсем наскоро, предвид дългата ѝ история – през 2009 г. Днес площта ѝ е 82 хектара, а тя е отворена от 5 сутрин до полунощ. Входна такса за посетителите не се дължи освен за Орхидеената градина, а посетителите ѝ наброяват над 4 и половина милиона души годишно.

 

В нея може да се види какво ли не – при последното разширяване градината се сдобива с Център за запазване на горите и Арт Галерия по естествена история, приютени в сгради от колониалния период на повече от век. Освен Орхидеената градина можете да видите и VIP орхидеена градина, с растенията, носещи имената на редица дипломати, посетили Сингапур през годините на независимостта му, включително Маргарет Тачър. От едновремешните девствени дъждовни гори днес е останало малко парче (с размери шест хектара), което е по-старо от самата ботаническа градина.

 

Не по-малко интересни са Foliage garden, Джинджифиловата и Бромелиевата градини, а пък детската градина, кръстена на името на местен филантроп и построена с даренията му, дори има отделен вход. Ботаническата градина разполага с цели три езера – Лебедовото, за което вече казахме, Еко езерото и Симфоничното езеро, край което естествено се провеждат симфонични концерти. Всичко това прави от градината не просто научна институция с голям принос в просперитета на острова преди и след времето на неговата независимост, тя е и място за срещи, почивка, съзерцание и единение с природата. Още от ранна утрин.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 04/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: