Виж музея: Гети – калифорнийският музей

09/06/2020

“Виж музея” вече два пъти беше в Щатите, но само на източния бряг. Този път отиваме на западния, в града на ангелите заради музей, основан и финансиран от и съответно кръстен на много богат човек. Гети или J. Paul Getty Museum определено е млад музей, не само ако вземем предвид многовековната история на някои европейски музеи. Той е млад дори в контекста на американската култура и нейните възходи и падения. Днес музеят има две сгради – Getty Center в лосанджелиския квартал Брентууд и Getty Villa – сградата, която този много богат човек построява като реплика на херкуланската Villa de Papyri, застинала завинаги през 79 г. н.е., когато вулканът Везувий погребва градовете Помпей и Херкулан.

 

 

Джей Пол Гети, съкратено от Джийн Пол Гети се ражда в края на XIX в., когато Gilded Age e към края си, за да се отвори път малко по-късно за Голямата депресия. През 1996 г. той е определен за 67-ия по богатство в света на база богатството му като процент от брутния вътрешен продукт, а през 1966 г. Гинес го определя за най-богатото частно лице на Земята. Може би не е случаен интересът му към античната култура, но е добре да знаем две неща за Джийн Пол – той е бил “книжен плъх”, говорещ свободно френски, немски и италиански освен родния си английски, както и разговорен испански, гръцки, арабски и руски. О, да, и е познавал древногръцкия и латинския. Бил е същото така и доста стиснат, поне слуховете казват така.

 

Когато е на 10 години баща му Джордж Гети купува правата върху 1100 акра земя в Оклахома и за няколко години оборудва земята с петролни кладенци, които бързо започват да осигуряват 100 000 барела нефт месечно. Новоизлюпените милионери семейство Гети бягат от суровите северни зими на Минесота в слънчевата Калифорния, където Джийн Пол учи последователно във военно училище, гимназия, университета на Южна Калифорния и в Бъркли (без да завърши нито първия, нито втория). Гети се влюбва в европейската култура след като през 1910 г. пътува из Европа с родителите си (любопитно е тук да хвърлим поглед към “Европейците” на Хенри Джеймс) и в крайна сметка през 1912 г. започва да учи в Оксфорд, като препоръки от тогавашния щатски президент Уилям Хауърд Тафт му осигуряват частно обучение в Magdalen College за малко повече от половин година, в която аристократичните му оксфордски приятели (сред които бъдещият английски крал-за-малко Едуард VIII, оженил се по любов за американка и абдикирал) го приемат за близък.

 

След като получава дипломи по политически и икономически науки от Оксфорд, Джийн Пол получава и 10 000 долара от баща си, за да ги инвестира. Успехът му е незабавен, още с първата покупка на земя за сондажи. Бизнесът му се разраства стремглаво и въпреки че баща му му оставя твърде малко наследство, по време на Голямата депресия Джийн Пол купува Pacific Western Oil Corporation, а в края на 40-те се сдобива с 60-годишна концесия не къде да е, а на границата между Кувейт и Саудитска Арабия. В крайна сметка Джийн Пол се оказва собственик на контролния пакет акции на около 200 бизнес начинания – от петролни компании, през застрахователни компании, та до хотели. Освен с бизнеса и богатството си, и, разбира се, с музеите, Гети е известен и с една, вече превърнала се в анекдотична случка, зад която се крие житейска трагедия. През 1973 г. правнукът на Джийн Пол Джон Пол III е отвлечен в Италия и след дълги преговори и едно отрязано ухо, пристигнало по пощата, патриархът Гети се съгласява да бъде платен откуп. Отвлеченото момче е освободено, но преживяното нанася тежка травма, от която Джон Пол III не се успява да се съвземе до края на живота си.

 

Но, за музеите. Музейното дело на Джийн Пол започва, когато той отваря галерия в съседство с дома си в Пасифик Палисейдс. Изложбеното място бързо намалява и така е построен музеят Getty Villa на бреговете на Тихия океан. Копието на римската Villa of the Papyri е посветено на античното гръцко, римско и етруско изкуство, но за съжаление Гети така и не посещава музея до смъртта си през 1976 г. От гледна точка на финансово обезпечение, музеят е най-богатият в света, след като през 1982 г. наследява милиард и двеста милиона щатски долара, а през 1983 г. се сдобива със 144 илюстрирани средновековни ръкописи от колекцията Лудвиг в Аахен. През 70-те и 80-те музеят придобива множество артефакти, някои от които фалшификати, като древногръцката статуя в цял ръст, закупена за десет милиона долара през 1985 г. Неведнъж музеят е замесван в международни скандали с крадени или незаконно придобити антики (история, която определено си има днешен български еквивалент).

 

 

В края на 90-те години части от колекциите са преместени в близкия голям Getty Center комплекс, а вилата е затворена чак до 2006 г. Мащабните проекти по възстановяването ѝ включват градини в римски стил и околности, които наподобяват археологически разкопки. Нещо като фалшива капсула на времето, накратко казано. По същото време, през 2006 и 2007 г., музеят обещава да върне в Гърция и Италия повече от 40 откраднати експонати. Освен постоянните изложби, в Getty Villa има и гостуващи, музеят често организира четения на антични текстове, предлага обучителни и изследователски програми. Във вилата се съхраняват над 44 000 антични творби, над 1200 от които са част от постоянните експозиции.

 

Големият и на практика “основен” музей Гети е този в Брентууд и колекциите му са основно от европейско изкуство – рисунки, скулптури, ръкописи, фотография, живопис. Освен експозициите музейният комплекс предлага и много други възможности – концерти, обучителни програми, център за консервация и изследвания. Разбира се, за разлика от музеите на източния бряг, Гети определено е съсредоточен в Европа и нейните култура и изкуство, може би като реванш за произхода на патриарха, роден на север, възпитан в изключително консервативни методистки традиции в семейство на абсолютни трезвеници. За привързаността на Джийн Пол към Европа свидетелства и фактът, че между 1959 г., когато купува английското имение Sutton Place за смешно малко пари, и смъртта му през 1976 г., Гети живее във Великобритания. Късният му интерес към античното изкуство всъщност заменя страстта му към френското изкуство на XVIII в., която слага началото на колекционерската му дейност и е съпътствана от написването на цели три книги по темата: Европа и XVIII век (1949), Изборът на колекционера: Хроники на една артистична одисея из Европа (1955), както и Радостта от колекционирането (1965). (Длъжни да кажем, че по същото време друга една американка се обръща към Франция с текст с подобно заглавие: Джулия Чайлд и нейната Радостта от готвенето.) В момента Музеят Гети предлага шест онлайн изложби, а обещава да ни покаже и още. Дали ще разпознаем фалшификатите сред тях?

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 09/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: