Пост-тропикалия, част 5 – Адриана Калканьото

09/06/2020

В дните на самоизолация бразилската композиторка, писателка и певица, наричана понякога „меланхоличната“, написа, записа и издаде албума „” (букв. сама, соло). В т.н. Мусика популар бразилейра (МРВ) влиза още съвсем малка – баща ѝ свири на ударни както боса, така и джаз, майка ѝ е балерина. Още преди три десетилетия издава албум с авторски песни, но не обръща гръб и на класики от МРВ. В началото на века записва под псевдоним албум с детски песнички, после и втори, за които има златни плочи. От тях в стрийм „Дуенде“ звучи версията ѝ на португалски на „Човек дава имена на животните“ на Боб Дилан. Междувременно пише музика за сериали и театрални постановки и експериментира с авангардна поезия. Отскоро е преподавател и посланик на Университета в Коимбра, Португалия.

 

 

В деня, когато трябва да се върне в Европа спират полетите и тя започва да пише всяка сутрин по една тема, свързана с това, което вижда („Никой на улицата“), което ѝ липсва („Спомен за пътя“), което мечтае (Коимбра – в „Corre o Munda“). Записите на гласа си прави вкъщи, после ги праща на композитора Артур Ногейра, който дава допълнителни идеи и помага в „обличането“ им заедно с Лео Чавес, с когото са и инструменталисти, аранжори и тонрежисьори. Цялото е сглобено за 43 дни. Като сравнение – предишният албум на Адриана от 2019 е писан 10 и записван цели 7 години. „Сега всяка сутрин пишех по едно парче. Както другите сутрин пекат хляб. Е, аз не мога да правя хляб, но мога да правя песни.“ – обяснява творческия си процес в карантинното си ежедневие Калканьото. Към това трябва да се добави домашната работа и на още седем музиканти.

 

 

Бийтът в началните парчета осцилира между фънк („Ninguem Na Rua“) и джаз („Era Só“). Следват малки забежки към трип-хоп („O Que Temos“) и самба („Sol Quadrado“), преди отново да се върнем към фънка („Corre o Munda“) и джаза („Eu Vi Vôce Sambar“). Както можем да видим, освен прецизна, работата е определено с оптимистична нагласа. Образите, които съпътстват музиката са колкото минималистични, толкова и убедителни. Подзаглавието „песни от карантината“ е като зов за съчувствие в една от най-засегнатите от пандемията страни, където още от самото начало на кризата, статуята на Христос Спасител бе светлинно превърната в лекар. Лекар за душата – така можем да определим Адриана, за която понятието „социална изолация“ е подвеждащо.

 

 

Друга заблуда би било да противопоставяме тези уникални като свидетелство нейни песни с такива от началото на кариерата ѝ („Vambora“, „Carioca“), когато тропикалията още не е отзвучала. Без да стига до реминисценции на Маркес и неговата „Любов по време на холера“, любовта в отсъствието на любимия човек е в основата на „Era Só“ и „Tive Noticias“. Затова силата на албума на Адриана не може да бъде отделена и от моментите на интимност, твърде далечни от това, което всички сме свикнали да очакваме от самбата и боса-новата, за които стана дума по-горе. Неслучайно бразилската ТВ мрежа „Глобо“ завършва материала си за творбата на Калканьото с убеждението, че тя „рафинира усещанията на социалната изолация без да излиза от дома си и да пристъпва по несигурни места, като обикаля света на крилата на поезията си“.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 09/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: