Година след края на Игра на тронове

17/06/2020

Хитовият телевизионен сериал на HBO „Игра на тронове” (вдъхновен от поредицата книги на Джордж Р. Р. Мартин) печели рекорден брой награди и става един от най-известните сериали на всички времена. Въпреки че измина година от излъчването на последния епизод, все още е обект на противоречия, дебати, обратни реакции и спорове. Какво се крие зад успеха на сагата, предстои да разберем.

 

Един добре изграден свят

 

Една от най-очевидните ценности на сериала е, че е насочен пряко към възрастните. По същество прави това, което сериозната научна фантастика и фантазия винаги са правили, функционирайки като символичен коментар на основните социални и политически въпроси на деня. С други думи, определено не е за малки и дори възрастната публика седи на нокти, за да следва всички сюжетни линии и намеци. „Игра на тронове” е много по-нюансиран от някои негови предшественици. Шоуто има сложна конструкция с много герои и сюжетни линии, с един добре изграден свят на дракони и магии, в който господстват предателството, алчността и лицемерието. Сериалът създава свят, в който ние обичайно се ориентираме във всеки смисъл – от топографските кадри до отношенията свързани с омраза и любов, като не трябва да забравяме сложните (и не винаги разбираеми) герои. По този начин ние емоционално се ангажираме към това, което предстои да се случи.

Нямате избор, освен да останете до края

 

Ако разгледаме повечето сериали по телевизията ще установим, че голяма част от тях са с персонажи без дълбок смисъл и развитие. Повечето следват едни и същи типажи като шаблони. „Игра на тронове” вероятно е едно от най-умните, най-нюансирани шоута наоколо, както в сюжета, така и по отношение на речта. Толкова е гениален, че всъщност понякога е трудно да проследим всяка една сюжетна нишка, но това е полезно, тъй като мозъкът ни жадува за церебралната работа, която шоуто ни кара да извършваме. Някои критици изтъкват, че продукции като Троновете се грижат за изгряващата „масова интелигентност“ и породиха изцяло нов жанр при телевизионните сериали. Със своя странен хумор, лирични диалози и сложни морални въпроси сериалът кара публиката да извърши сериозна интелектуална дейност.

Не може да предвидите, какво ще се случи

 

Примамливият, макар и донякъде фрустриращ елемент на „Игра на Тронове” е, че точно когато мислите, че знаете какво ще се случи, шоуто доказва, че грешите. Основните герои се убиват, психопатите претендират за власт, сватбите стават кървави бани, а лошите момчета развиват чувство за вина с течение на времето. Обратите на сюжета ни завладяват, а развитието, което е невъзможно да се предвиди, ни дава допаминов прилив, който ни кара да искаме още.

Архетипите са представени, унищожени и възстановени

 

Кралицата покорителка, безпощадният крал, доблестният рицар и ледените зомбита. Е, последният може би не чак толкова, но шоуто създава редица класически архетипи и играе с тях по изключително умел начин. Интересното в сериала е начинът, по който включва много от архетипните герои и сюжети от фантазия и класически героични и митични сюжети, но го прави като често ги променя и дори ги подрива. Например, девствената блондинка Дейнерис не остава сексуално или по друг начин невинна за дълго – след като отхвърля потисниците си (а именно брат си и съпругът), тя получава образование в секса, любовта, смъртта, политиката и етиката. В крайна сметка – още преди края на сериала – тя се очертава като различен вид архетип. Има редица архетипи, които се променят по време на разказа и всички те заслужават обсъждане – но Тирион е един от най-добрите. Наречен „малък дявол” или „половин мъж” той е изключително интелигентен, защото притежава бърз и хаплив ум. Често прилича на глупак на пръв поглед и е подиграван от по-голямата част от семейството му. Въпреки стряскащия си физически вид, който смущава неговата фамилия, пълна със зли красавци, той е по-умен от баща си братята и сестрите си. Подобно на архетипния измамник, Тирион използва шеги и подигравки, за да разкрие недостатъците, лицемерието, претенциите и лъжите на другите.

Шоуто използва „средновековната” фантазия, за да посочи реалността, в която живеем

 

В шоуто има много добри метафори насочени към реалния живот – борба с кралства, схематизиране на политики, социално-икономически раздели, крехка икономика. „Игра на тронове” определено предлага някакъв коментар за политическото разделение. Фантастичният свят, подобен на нашия, не е този, в който героите могат да намерят обща позиция или да направят компромис. Виждаме ясно изразен стил на политиката в дълбоко разделена червена държава / синя държава. Може би един от най-добрите примери за модерна метафора в шоуто е „Стената”. Това е ефективна метафора за собствения неидентифициран имигрантски проблем на Съединените щати. Точно като Вестерос, САЩ дебатира дали южните му граници трябва да бъдат запечатани от по-големи и все по-ограничителни стени. Добра аналогия има и с изменението на климата и всяка друга външна заплаха. Колкото и да не се съобразяват със заплахата от белите бродници, царствата на Вестерос също живеят в отказ от факта, че голяма зима ще покрие земята…. кралствата са твърде заети със своята борба, за да направят каквато и да е била подготовка за това настъпващо изменение на климата. Паралелите със собствените нагласи на Америка за околната среда и климата са очевидни. Би могло да се каже, че Стената представлява и други американски страхове от „различното“ или „чуждото”.

 

Трябва да признаем, че сериалът завинаги ще остане в историята на фентъзи жанра. Въпреки че финалът изненада всички ни и голяма част от феновете останаха недоволни, надеждата сега остава в ръцете на Мартин и последните две части от поредицата. А, ако още не сте дали шанс на сериала, никога не е късно за първата крачка, но ви предупреждавам води до пристрастяване.

Елмира Джома

от

публикувано на: 17/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: