Виж музея: Пергамон – островният музей

23/06/2020

Музеят Пергамон в Берлин е най-големият музей в Германия и един от най-посещаваните. Сградите му са в центъра на Берлин и са част от така наречения “Музеен остров”. Началото на музейния остров е поставено още в средата на XVI в. със създадения от тогавашния курфюрст на Бранденбург Йоахим II Хектор т.нар. Kunstkammer или по модерному казано cabiner of curiosities, който е почти изцяло загубен в Трийсетгодишната война. Наследниците на Йоахим II възстановяват kunstkammer-а, а пруският крал Фридрих Вилхелм III превръща ценностите на музея от лична кралска или изобщо благодородническа собственост в обществено притежание, изложено за разглеждане. Така се ражда идеята за музей на изкуството в Прусия, която след наполеоновите кампании прави опити да се превърне в “културна страна”.

 

 

Така през 1822 г. на Карл Фридрих Шинкел е възложено да построи сграда, в която да се помещава Кралският музей, точно срещу кралската резиденция в Берлинския дворец. Кралският музей е отворен за посещения през 1830 г. и тогава всъщност започва истинската история на музейния остров в сърцето на Берлин. По времето на Фридрих Вилхелм IV колекциите нарастват, а през целия XIX в. продължават да се строят сгради – мащабно и амбициозно. Neues Museum e построен между 1843-а и 1855-а, Националната галерия (днешната Alte Nationalgalerie) – между 1867-а и 1876-а, Kaiser-Friedrich-Museum (днешният Bode-Museum) – между 1897-а и 1904-а, и Пергамон – между 1910-а и 1930-а, тогава когато Германия преживява мъчително загубата на Първата световна война, а вътрешните ѝ катаклизми вече я тласкат към Втората световна.

 

 

Именно в първата част от този период на строителен подем немската археология постига завидни научни постижения (Хайнрих Шлиман е най-популярният, а може би и най-оспорваният пример за тези постижения). След 1930 г. обаче множество от артефактите, буквално стотици картини, скици и други произведения на изкуството са унищожени с етикета “упадъчно изкуство”, други са продадени в чужбина с цел печалба, а сградите на музейния комплекс понасят тежки щети по време на бомбардировките през 40-те. Една немалка част от експонатите са конфискувани (плячкосани) от Червената армия през 1945 г. и чак през 1958 г. Съветският съюз връща на Източна Германия над милион и половина творби на изкуството. При все това – и до днес в Русия (в Ермитажа и в музея Пушкин в Москва) има останали произведения, които оригинално принадлежат на колекции от Острова на музеите.

 

 

Разбира се, западните съюзници също вземат със себе си немалка част от екпонатите, а след Втората световна война започват да ги връщат в Западна Германия, без обаче да има пространство, в което те да бъдат изложени. Това налага построяването на нов културен център в близост до площад Потсдамер, наречен Kulturforum – място, разполагащо освен с изложбени зали, също и с обособени пространства за градска библиотека и концертна зала. Строежът започва през 60-те години, за сравнение през 70-те започва строежът на Барбикан център в Лондон – един от символите на бруталистката архитектура в града, построен също на място, силно пострадало от бомбардировките през Втората световна война, както и Потсдамер Плац.

 

До деветдесетте години, когато Берлин отново става едно цяло, са построени още две сгради – тази на Neue Nationalgalerie и тази на Kunstgewerbemuseum. Строежите задминават заложеното в архитектурните планове и така се появяват нови сгради и за Gemäldegalerie, Kupferstichkabinett, Kunstbibliothek. Обявяването през 1999 г. на целия Музеен остров за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО съвпада с плановете той да бъде изцяло реконструиран, тоест да бъдат обновявани сгради, строени преди повече от век. Плановете за Пергамон са да бъде изградена четвърта стена и да бъде свързан с други сгради от Острова на музеите, така че през 2025-2026  да бъде напълно достъпен за посетители.

 

Пергамон приютява в себе си цели антични сгради или поне това, което вековете са оставили да видим от тях. Преди настоящата си сграда музеят Пергамон се е помещавал в друга, построена през 1901 г. на Острова и разрушена през 1909 г., за да започне двайсетгодишният монументален строеж. Първата сграда е построена специално, за да бъде изложено цялото светилище от гр. Пергам, Мала Азия, открито от археолога Карл Хуман между 1878 и 1886. Именно това светилище, с размери 33-35 метра, чието възстановяване и реконструиране в цялостен вид отнема две десетилетия, дава и името на музея. Сред другите мащабни експонати е осмата порта на Вавилон, наречена Портата на Ищар, построена през 575 г.пр. Хр. от Навуходоносор II и открита в началото на XX в. При реконструкцията, завършена през 1930 г., са използвани оригинални тухли от портата – оцветени в синьо и гланцирани.

 

 

Реконструирането обаче, което Пергамон практикува, използвайки фризовете и тухлите на древните сгради, и добавяйки нов материал към тях, всъщност носи и критики, включително нашата. То донякъде прилича на смешните картонени реконструкции на древни български крепости по нашите земи и в него има известна отсянка на зараждащ се национализъм. Подобен е случаят с Пазарските порти на Милет, гръцки град в днешна Анатолия, построени вероятно при царуването на император Адриан, събрани и възстановени в началото на XX в. и уви, тежко пострадали при бомбардировките през Втората световна война. Музеят Пергамон има три основни секции, посветени съответно на Антично изкуство, изкуство на Близкия изток и Ислямско изкуство.

Колекцията от Антично изкуство всъщност е тази, започната още от курфюрстите и съдържа в себе си както експонати от древна Елада и древен Рим, така и такива от елинистическия период. Ислямското изкуство включва фасадата на недовършен дворец в днешен Йордан, който е подарен на император Вилхелм II Германски от султан Абдул Хамид II, при чието царуване Отоманската империя всъщност губи Балканите. Стаята Aleppo e друга специална част от този музей. Близкоизточните експозиции включват артефакти от асиро-вавилонската и шумеро-акадската цивилизации. Сред най-ценните и малки по размер експонати в музея е фрагмент от Епоса за Гилгамеш, но той излежда продължава да бъде известен с големите сгради на Античността.

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 23/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: