Виж музея: Sao Paulo Museum of Art – висящият музей

18/06/2020

Сред най-известните колекции на музея в Сао Паоло е тази с европейско изкуство – всъщност тя е най-богатата колекция от европейско изкуство в цяла Латинска Америка и изобщо в Южното полукълбо. Музеят обаче далеч не се ограничава само до европейското изкуство, напротив – колекциите му от бразилско, азиатско и африканско изкуство също са впечатляващи, а към него също така има и голяма библиотека, една от най-големите в страната. Създаването му е свързано с името на Азиз Шатобриан, виден бразилски журналист, политик и дипломат, както и покровител на изкуството.

 

 

Музеят е млад, създаден като неправителствена организация през 1947 г. и включен заедно със своите колекции в списъка на обектите на Бразилското национално наследство. Сградата на музея, която се е превърнала в един от символите на град Сао Паоло, е построена през 1968 г. по проект на бразилската архитектка с италиански корени Лина Бо Барди. Бетонът и стъклото на сградата на музея буквално висят на две огромни греди, модерно архитектурно чудо, което се е превърнало в символ на града и символ на бразилската архитектура.

 

Началото на артистичния живот в Сао Паоло е поставено още през 1922 г. с проведената там Седмица на модерното изкуство, която въпреки мащаба на събитието, не успява да привлече вниманието на града, който малко по-късно интензивно се индустриализира. По онова време единственият друг музей за изкуство в Сао Паоло бил Pinacoteca do Estado, за който ще си говорим някой друг път, но музеят е бил далече от възможностите и идеите на модернизма. Ето тук идва мястото на Азиз Шатобриан, наричан през 40-те Кралят на Бразилия, създател и собственик на най-голямата медийна структура в Бразилия и един от основните двигатели на модернизацията на Бразилия, чиято икономика до този момент е зависела предимно от кафето.

 

Когато Шатобриан се захваща с проекта да придобие и изложи произведения на изкуството от световно значение, Сао Паоло е във възход и наместо първоначалните планове те да бъдат изложени в музей в Рио де Жанейро, в крайна сметка е избран сравнително близкия до него процъфтяващ вече град.  Моментът е подходящ за закупуване на изкуство поради наскоро приключилата Втора световна война и така е сложено едно ново начало. За съветник по въпросите на изкуството Шатобриан кани специалист – италианския професор, критик и търговец на изкуство Пиетро Мария Барди. Той се съгласява, с условието да помага, съветва и купува изкуство за музея само за една година, а се оказва, че е въвлечен и отдаден на това начинание до края на живота си. Барди се мести в Бразилия заедно със съпругата си, която е проектант на сградата, и със семейството се мести и тяхната колекция от произведения на изкуството.

 

 

Музеят, първоначално помещавал се в сградата на медията на Шатобриан, започва живота си с произведения на Пикасо и Рембрандт, а освен изложбените секции, той предлага и курсове по история на изкуството, както и работилници. Това бързо го превръща в място за среща (и в двата смисъла на думата) на множество артисти, а полетата му на интерес се разширяват и към театъра, киното и музиката. В крайна сметка през 50-те със създаването на Института за съвременно изкуство музеят официално се превръща и в образователна институция, която дори има свой собствен оркестър и танцова компания. За преподаватели в различните курсове в института са избрани водещи имена в Бразилия в съответните области на изкуството.

 

В средата на 50-те музеят започва да си сътрудничи с други големи музеи из света, включително с щатския Метрополитан, излагайки колекциите си в техните зали, като по този начин повишава своя престиж и международна известност. Всички тези бързи темпове на развитие налагат музеят да се сдобие със собствена сграда. Мястото за тази сграда е дарено от градската управа, а масивността на постройката, проектирана от Лина Бо Барди, и фактът че тя виси на 74 метра височина, подкрепяна от четири яки странични колони, я превръщат в достойно материално изражение на успехите на музея от предишните десетилетия. Сградата е открита от кралица Елизабет II през ноември 1968 г. Уви, Шатобриан не успява да види това, той умира месеци преди откриването на музея.

 

Въпреки финансовите проблеми на медията, основана и ръководена от Шатобриан, въпреки финансовите проблеми и заеми на музея, за които се налага да гарантира държавата, в следващите години Висящият музей се превръща в една от най-важните институции за събиране, излагане и подкрепа на изкуството, не само за Латинска Америка, а изобщо за света.  С получаването през 2011 г. на огромно дарение с експонати от Азия – както изкуство, така и предмети от бита, музеят в Сао Паоло се превръща и в антропологичен музей, от същата категория, в която е МЕТ.

 

Основните колекции на музея са събирани между 1947 и 1960-а. В годините след това музеят разчита основно на дарения от фондове, частни лица, артисти и дори правителства. Италианското и френското изкуство са фокус в колекциите на музея, които наброяват над 8000 експонати, а ако имате път до Бразилия, задължително направете следните три неща: вижте карнавала, вижте градината и вижте музея!

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 18/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: