Лимон и милонгера

12/06/2020

Поредното откритие на продуцента Хавиер Лимон прави милонга и танго – нещо естествено за Буенос Айрес. Името ѝ е Делфина Чеб, произходът ѝ, подобно на много истински аржентинци – емигрантски. Но не търсете испански или италиански корени, Делфина е с румънско-сирийска кръв, съответно по майчина и бащина линия. На свой ред Делфина известно време е емигрант в САЩ. В едно свое интервю Делфина говори за музиката си като за изражение на мъката от това да напуснеш страната си. „От една страна е желанието да приемеш и чуждата култура, а от друга – да запазиш своята“ – така Делфина представя участието си в проекта на Хавиер Лимон, „Имигрантски звуци“. По това време завършва джаз-композиция и вокално майсторство в Бъркли, където сред преподавателите ѝ са Кени Уърнър, Кърт Елинг, Лусиана Соуза и Тониньо Орта. Лимон е свързан с Бъркли колидж като ръководител на т.н. „Бъркли латино“ и „Бъркли Средиземноморие“. След Бъркли Делфина кара мастер по съвременна импровизация в Консерваторията на Нова Англия.

 

 

Да напомняме ли, че Хавиер Лимон издава от Пако де Лусия до Бебо Валдес и гласове като Конча Буйка и Хорхе Дрекслер. За изкуството на 21-годишната Делфина, които някои лекомислено наричат „Росалия на тангото“, той предпочита да говори като за „крехко, субтилно, просто и емоционално, което ни изпълва душата и ни разбива сърцето.“ Милонгата и тангото на Делфина се изпълняват с много джаз-фийлинг и фламенко-дуенде, но не липсва и карибско гуагуанко. Всъщност, престоят на Делфина в Бостън, по думите ѝ, ѝ дава представа най-вече къде е силната ѝ страна – тази на тангера и милонгера. Около тези ѝ качества почеркът на Лимон дописва историята чрез музиканти, на които винаги е разчитал – от сина му на пианото през фламенко-перкусиониста Пираня до кубинския басист Дани Ноел. Добавете аржентинска китара и бандонеон, както си е редно за всяко танго и милонга. На една от милонгите, кръстена на името на испанската поетеса и драматург Дулсе Чакон, пианото е под пръстите на уругваеца Нандо Мичелин.

 

 

Лимон и Чеб искат „Дванайсет любовни милонги и едно отчаяно танго“ да е албум на надеждата. Половината песни са класики, половината – нови, написани от тях двамата. Делфина, макар и доста млада, държи на корените и на спомените, което не ѝ пречи непрекъснато да добавя нови ритми към изразните си средства. Парчето на Хорхе Дрекслер за арабинът-евреин, който живее сред християните и не знае коя е неговата родина е достатъчно показателно по темата. Лимон, освен съавтор в повечето парчета на Делфина, е и китарист, и режисьор на клиповете. Съучастието им е колкото ноторно, толкова и деликатно. Още в първата – известна на цял свят „Сантиментална милонга“, лекият фалцет в извивките на гласа намират визуално отражение в повдигнатите вежди и ескизната усмивка.

 

 

Дали в отвъдното няма нищо – тези въпроси са част от текстовете, с които Делфина е свързана не по-малко, отколкото с традиционните вече мелодии на Гардел, Гойенече и Пиацола. Да докосва души и сърца с думи – това е и една от страните ѝ, които най-много цени Лимон: „за нея най-важната е историята, която има да разкаже“. А тя пее живота си – в „Милонга за цветята“ започва с всяко от тях, което ѝ напомня за момент с любимия. Дори класики като „Завръщане“ на Пиацола тя ги прави свои с нов текст и звучности под името „Смела милонга“. Въпреки че етимологията на милонга е ментира – лъжа – последната не е присъща нито на Лимон, нито на подопечната му. Но внимание: заглавието подвежда – нищо не е прекалено сантиментално, нито отчаяно при Делфина – име, което със сигурност ще следим тепърва.

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 12/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: