Locus Local: светилище Белинташ

17/06/2020

Скалното светилище Белинташ се намира на високо плато (1225 м) на около 30 км от Асеновград, в район, който е известен с насечения си релеф и със скалните си плата. Белинташ е второто най-голямо изсечено в скала светилище след познатия ни Перперикон, датирано около пето хилядолетие преди Христа, а предположения на учени го свързват и с други светилища и комплекси в района – край село Долнослав например, чиито разкопки са правени през 80-те и което се оказва поклонническо място от енеолитната (каменно-медна) епоха. Това предположение определя Белинташ като светилище на 7000 години, което го прави едно от най-старите на територията на Европа.

 

 

Името на местността означава “бял камък” и отново предположения свързват този комплекс с другия в село Долнослав, заради белилото, с което е била подмазана могилата край Долнослав. Други тълкувания превеждат Белинташ като “умен камък” или “камък на познанието”. Скалният масив, на който лежи Белинташ, е с дължина около 800 м и с широчина между 20-40 м в различните участъци. В ниската част под платото личат остатъци от каменни стъпала, които преди хилядолетия са се ползвали. Цялото плато е осеяно с плитки ями, образуващи нещо като система от скачени ями, а две големи щерни (кладенци), които не пресъхват и в най-горещите дни от годината, са центърът на тази система.

 

Казват, че компасите се държат различно на Белинташ и че цялото място попада в силно проявена магнитна аномалия, но също и че от платото можете да видите цялото звездно небе, както между другото и от близката Кръстова гора. Твърди се, че Белинташ е нещо като уникална обсерватория, а по скалните ниши могат да бъдат начертани звездни карти. В конкретен ден от годината Слънцето и Луната се отразяват в двете най-големи щерни, а също така се смята, че част от скалните ниши образуват Голямата и Малката мечка и съзвездията Орион и Лъв. По време на равноденствие слънцето изгрява над Сини връх и залязва над Караджов камък.

Сред околните по-високи върхове и плата са Драганица, Караджов камък, Ин кая и Шилнест камък – на всичките тези места е открита късноенеолитна керамика, като на Караджов камък също има скален-феномен светилище. Това дава възможност да се говори за един цял голям и древен комплекс от светилища – кромлехът (най-известният пример за Кромлех е Стоунхендж) край връх Турската куля и светилищата на връх Хайдут кая и местностите Ин кая, Къз кая и Питвото, както и поклонническото място край Долнослав, където са били обществените сгради и храмовете. Смята се, че светилището е било централно за много голям район, не само за Родопите, а за цялата горнотракийска низина.

 

Белинташ се появява на археологическата карта на България през 70-те, а подтикът за това изглежда са първите археоастрономически проучвания на мястото като древна обсерватория. Оттогава насетне в района са правени разкопки на няколко пъти, а при едни от последните през 2010 г. учените стигат до извода, че поради липса на предмети от антично гръцко и римско време, вероятно не Белинташ (както може би и не Перперикон) е това прословуто светилище на Дионисий, в което Александър Македонски според иманярската легенда е оставил златна колесница. (Легенди за Александър Македонски – бол, а негови посещения из разни храмове из Северна Африка се описват дори в съвременни романи).

Независимо от това дали става въпрос за много, много древно светилище или за обсерватория, а в някакъв смисъл светилище и обсерватория се изравняват, когато става въпрос за древно мислене (нека помислим за култа към Слънцето и неговото разпространение по земното кълбо, все свързано със светилища), Белинташ е магично място, част от магична, особена планина, която от Изток до Запад похищава сетивата на пътуващия през нея с различни, все спиращи дъха гледки.

 

Вероятно не е случайно, че тя е пълна с толкова много културни знаци от различни епохи, с толкова много легенди и храмове. А може би е просто желанието на човешкото същество да се приближи до звездите, тоест до боговете, което все го кара да търси знак от тях по платата, изсечени в скалите, запомнени от прастари времена. Може би е желанието за търсене на смисъл, който понякога убягва на всекиго от нас. Е, на Белинташ всеки ще намери своя смисъл, а в него вероятно и частица божествен.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 17/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: