Locus Local: резерват Узунбуджак

26/06/2020

Узунбуджак е най-южният резерват в България – той се намира на левия бряг на Резовска река на около 20 километра от устието ѝ, на практика на границата с Турция, и всъщност е най-големият резерват (почти 2530 хектара, равни на 25 квадратни километра) в българската част на Странджа планина (а планината от своя страна е най-голямата защитена територия в България). Другите резервати в природен парк Странджа са: Силкосия, който е и първият български резерват, създаден още през 1931 г., Тисовица, Средока и Витаново. Изключителното биоразнообразие в парка се дължи на геологичното минало на Странджа, на климата ѝ и на географското ѝ положение между Европа и Азия. Узунбуджак е обявен за защитена територия през 1956 г., а през 1977 г. е включен към биосферните резервати от програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Той е единственият резерват от тази категория, включващ представителни екосистеми от типа странджански широколистни гори с вечнозелен подлес.

 

 

Узунбуджак идва от турски и най-общо означава дълго и закътано място. Българското име на местността е Лопушна, по името на една от реките-притоци на Резовска – Лопушница (в Северна България също има река с такова име). В части от долното си течение река Резовска образува меандри, които местното население нарича буджак – отново закътани места. Целият биосферен резерват е едно закътано място, криещо в себе си немалко природни съкровища, както и самата Странджа впрочем. Всъщност това, с което районът е специален, и по поречието на Резовска, и по поречието на Велека, е морският полъх от Черно море, смекчаващ и смекчен от средиземноморските климатични влияния. Надморската височина на територията на резерват Узунбуджак варира между 50 и 300 метра, а релефът е от дълбоки, влажни и усойни долове и речни долини, разделяни от обли била.

 

Узунбуджак е най-представителният резерват за южноевксинска флора в българската част на Странджа планина. На територията му се срещат 651 вида висши растения, от които 33 вида са включени в Червената книга на защитените и изчезващи видове. Преобладаващи са дъбовите гори, които са на над 200 години. Реликтни, тоест много по-стари от повечето растения в местността, са странджанският дъб, лавровишнята, странджанската зеленика, колхидският джел (а Колхида според древните текстове е страната на Златното руно), както и дивата мушмула, странджанската боровинка (дълго време смятана за изчезнал, безвъзвратно загубен за територията на България вид, най-вече заради човешка дейност). Специални растения са също и странджанското подъбиче (Teucrium lamifolium), както и източният свиняк или пролетното ботурче, вид циклама, която не можете да си купите в магазин.

По отношение на животинския свят резерват Узунбуджак е не по-малко интересен: до началото на миналия век в резервата е имало рисове, а днес се срещат по-обикновените диви котки, както и чакали, сърни и глигани. Любопитно е да отбележим, че специално дивата котка е изчезващ вид, не само за България, а сред човешките дейности, които намаляват шансовете на популацията да оцелее, са както сечта в хабитатите ѝ, така и подивяването на вече опитомени котки, които чисто генетично ще повлияят на вида. Именно дивата котка е една от причините за обявяване на защитени територии в много планини в България, както и за забрана за ползване на горите в тези територии. На практика това е единствената възможност видът, пък и не само този вид, да запази местообитанията си, без да се измества към по-диви и непокътнати от човешка ръка местности.

 

Птичият свят в Странджа, и специално в Узунбуджак, е богат, както навсякъде по Черноморието, където минава Виа Понтика. Нещо повече – резерватът има световно и европейско значение в опазването на птичата фауна. Това е така заради множество причини – дребни и по-едри. Сред най-дребните от тях е испанското врабче Paser hispaniolus, което неопитното око няма да различи от обикновеното домашно врабче, наред с други дребни птици като сивата овесарка, планинска стърчиопашка и изключително красивата черешарка, а сред най едрите – обикновеният мишелов и белоопашатият мишелов, както и ястреби, соколи и черни щъркели.

 

Резерватът е разположен между селата Кости и Сливарово, където вероятно можете да отседнете, за да поемете на дръзко пътешествие към истинската природа. Едва тогава може да разберете смисъла зад понятия като защитен, изчезващ, девствени гори, находища от растение или дори обикновеното закътан. Да бъдеш закътан означава да бъдеш специален, и Узунбуджак е наистина такова място. Независимо от упорито напредващия към тези местности бетон.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 26/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: