С малко помощ от приятелите Джон и Брад

16/06/2020

Не, не иде реч за пореден кавър върху „Бийтълс“ или нещо с холивудски оттенък. Едва ли има някой, който да усеща по-добре ситуацията, в която стотици хиляди музиканти от цял свят изпаднаха заради пандемията, от самите музиканти. И при тоталната несигурност докога ще продължи липсата на работа и съответно на приходи. За Джон Маклафлин и Брад Мелдау всеки живот има значение. Затова те решиха да дарят последните си, написани по време на кризата творби в помощ на колегите си. В своя „Lockdown Blues“ с пъстроцветната си както винаги формация „John McLaughlin and The 4th Dimension“ китаристът дава възможност на всеки директно да дари средства на фонда за подпомагане на Американската джаз-федерация.

 

 

На същата посвещава надписаните хиляда винила от последния си опус „Suite April 2020“ и Брад Мелдау. Директният запис върху винила, отпечатването на плочите, графичният дизайн и разходите по спедицията също са подарък от съответните хора и компании, начело с издателите му от „Нонсъч“. „Това са моментни снимки с пиано на ситуацията, в която се оказа, че откриваме себе си“ – говори Мелдау за 12-те си миниатюри, подредени като събитията в един карантиниран ден. Ограничените пространства ни говорят в избора на строгите хармонии в началните две композиции, свързани с пробуждането и излизането навън. Следва представяне на социалното дистанциране, което по думите на Мелдау е „неестествено за двама души, представени в случая от лявата и дясната ръка върху клавишите, но връзката помежду им съществува по един неописуем и може би светъл начин“.

 

 

Мелдау припомня в по-весели тонове спомените за „преди“ („V. remembering before all this“). Всичките негови авторски заглавия нарочно започват с малка буква. Като малките жестове, които всеки в семейството му прави. Самоизолацията ги заварва в Холандия, там намира спокойно студио за записа, в съседство е и фабриката за винилите. Усещанията за несигурност, чакането и копнежите също имат своите музикални моменти. Ежедневието може да бъде и кухненски блуз, като част от семейната хармония, преди да дойде времето за приспивната песничка. Пианизмът на Мелдау ни е завладял още в неговите начални творби от края на миналия век. Без бъбривост, с внимание към детайла и усет към изграждането на по-красиви светове, Брад рисува тези мимиатюри като че ли за спомен от един преминат (дали?) труден момент, когато все пак е било възможно да спреш и заслушаш в това, което чуваш („IV. stopping, listening hearing“).

Финалните три парчета са на Нийл Йънг, Били Джоел и Джеръм Керн. За първото заглавието казва всичко – „Don’t Let It Bring You Down“. „Това бе нещо като съвет, инструкция, която не забравях“ – споделя Мелдау. Следващата – „New York State of Mind“ му е любима от деветгодишен и в моментите, когато „неговият“ град му липсва, мислите са му за многобройните жертви на вируса там, както и увереността, че възстановяването е неминуемо. А за всички нас, на които ни липсват концертите и не ни стигат никакви стрийминг платформи, със сигурност ще се намерят подходящи събития, където да изразим съпричастието си с творците, на които без публика няма да им е лесно да оцелеят.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 16/06/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: