Locus Local: резерват Чупрене

02/07/2020

Сред биосферните резервати в България Чупрене е един от най-големите, създаден през 1973 г. с цел опазване на иглолистните горски масиви в най-западната част на Стара планина на територията на страната. Няколко години по-късно резерватът е включен в списъка на резерватите от програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Горите от смърч в резервата са на възраст над един век, а той е и обиталище на вълци, единственото постоянно в България. Намира се в землището на селата Чупрене, Репляна, Горни Лом и Стакевци, в котловината около река Чупренска. В границите на резервата попадат връх Хайдушки камък (1721 м) и изворните области на Чупренска и Стакевска река.

 

 

Резерватът първоначално е обявен с площ от 650 хектара основно с цел опазване на смърчовите гори, но през 1979 г. територията му е разширена, като в него влиза и резерват Орлова чука. През 1986 г. е добавена и задължителната за биосферните резервати буферна зона от 542 хектара, която служи за провеждането на дейности, съвместими с разумните екологични практики, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм, приложни и фундаментални изследвания. Тъжно е да знаем, че всъщност след 1990 г. смърчовите гори, които по принцип са смятани за жизнени и дълговечни, започват да умират на групи, които се разрастват.

Днес резерватът Чупрене е част и от европейската програма “Корине” за представителни природни местообитания, а смърчовите му гори са единствените запазени от човешко въздействие в тази част на България, но освен тях в резервата се срещат ели, букове, планинска елша и явор, включително шестил или млечен явор. Горите заемат почти 90 процента от цялата площ на резервата, а в тях живеят както вълци, така и лисици, белки, златки, норки, диви котки и, разбира се, катерици. Птиците са едно от най-големите богатства на резервата – цели 68 вида, факт, който е обясним с един от основните маршрути на прелетни птици, прекосяващ пространството над резервата.

 

Сред пернатите обитатели на Чупрене са едни от най-специалните, но също така и застрашени от изчезване птици, както в България, така и в световен мащаб. Сред последните са белошипата ветрушка и ливадният дърдавец, а сред наистина специалните за България са земеродното рибарче, синият скален дрозд и синята гарга. Резерватът е единственото в България местообитание на глухаря, който е включен в Червената книга на България.

Освен дървесните видове в резервата могат да се видят и планински божур и витошко лале, а сред представителите на влечугите и земноводните – усойница, жълтоуха водна змия, медянка, както и дъждовник, гръцка дългокрака жаба и голяма крастава жаба. Всички тези природни чудеса, а дори и повече, можете да видите в един от най-подходящите за еко туризъм райони в България – този на северозападна България. В близост до резервата се намира хижата” Горски рай”, както и Белоградчишките скали. Сред не така популярните забележителности са язовир “Китка” и водопадът “Бела вода”, а ако ви се изкачват върхове – Миджур се извисява точно на границата между България и Сърбия.

Настоящата площ на това все още диво кътче природа е 1450 хектара, което в познати мерки възлиза на приблизително на 12 х 3 километра, разположени в посока от северозапад на югоизток. Все още оцеляващите смърчови гори са ценни за изучаване с оглед запазването на смърчовите гори изобщо, както и възможността за подобряване на състоянието им.

 

Девствената природа, която все още е подходяща за вълка и благодородния елен, ще ви порази с непринудеността си, богатството си и възможността за тишина и съзерцание, във време, в което желанието на човека да опознае и овладее все повече от ширещия се пред него свят, чисто и просто разрушава този свят. А всъщност колкото повече запазим от него и колкото повече живеем в съзвучие и разбиране с него, толкова повече ще ни бъде върнато обратно.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 02/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: