С вкус на Куба

06/07/2020

С такова заглавие започва новият албум с лебедови песни на Омара Портуондо. Внимание, заявката ѝ е за пеперуди, не за лебеди. Бели при това, като второто парче със звучности на брас от 70-те. Автобиографичното начало на третото – „Enamorada“ (влюбена) – е за предпочитане пред подсилващите/подпиращите я хорчета преди това, а и в припева му. Нищо лошо, емблемата „Буена виста“ продължава да продава не по-зле от емблемите на кабаре „Тропикана“, крайбрежния „Малекон“ и плажа „Варадеро“. Когато обикновен турист – необикновени сме само ние самите извън туристическите групи, нали? – стъпи на подобно място, задължително се възторгва и се “селфи” там, а музиката е достатъчен фон за коктейл. Или не – ако е със звучност, различна от успокояващата очаквана звучност. Ограниченията на пандемията не позволяват заснемане на нови клипове с песни от албума, но тези от 2015-а и последният от 2019 г., също вършат работа:

 

 

Е, „Пеперудите“ на Омара са пъстри, аранжиментите – напоителни, поредната дълголетница от „дрийм тийма“ на Рай Куудър и Вим Вендерс – очарователна в студийните си въплъщения, а парчетата с лекота могат да бъдат програмирани в утринни енергийни плейлисти (началните) или в следобедни, успокояващи в задръстванията („Libre“ – дуетът ѝ с младия кубински салсеро Йеси Суарес, и следващата балада – „Viento de Paz“). „Volver“ не е тангото на Гардел, става дума за желанието ѝ да се връща към кожата и устните на любимия. Албумът на Омара би трябвало да привлече вниманието с отдалечеността си от коронния ѝ жанр – болерос – и да ни я представи като вечно обновяваща се, каквото е желанието и на други нейни връстнички. Със сигурност би се харесала, особено в моменти на жажда за глътки свежест. Лично за мен, в дайкирито ѝ има повече рафинирана, отколкото кафява захар. И песента ѝ за благодарността би могла да бъде наистина добър завършек с речитатива си. Прекаленият оптимизъм на финалната „El Día Feliz“ не би могъл да ни приспи.

 

 

Малко след появата на поредния опус на вокалистката на „Буена Виста Сосиал Клуб“ една от акомпаниращите формацията пианистки и дъщеря на перкусиониста им Орландо „Качаито“ – Лопес – също издаде албум заедно с друга кубинка – певица, работила със Селия Крус. „Перлите на Куба – Една вечер с Буена виста“ на дуото Олвидо Руис/Ласаро „Качао“, Лопес носи вкуса на новата Куба – тази на талантливата диаспора. В случая, Олвидо живее, работи и издава музиката си в Германия вече второ десетилетие. Горе-долу подобна по време е траекторията на пианистката и аранжорка Ласаро. Нейни са и двете солови пиеси в албума, записан по време на концерт, включително посветената на Буена Виста, без значение квартала, едноименния клуб или кръстената на него банда. Но и при тях, както по-горе при Омара, клиповете са от предишни продукции:

 

 

Разбира се, това далеч не е нито първото, нито последното кубинско музикално изражение на любов към един от световните им символи. Който за разлика от рома не принадлежи на мултинационална компания и за разлика от ликовете на спорните им политици е посрещан навсякъде само с възхищение. И как не – две талантливи красавици си играят с песничка, с която са били приспивани, измисляйки си интро – и пиано, и вокално. Познатата ни тема „Drume Negrita“ започва малко след първата минута. Преди това прилагат подобен подход към друга класика в жанра – „El Cuarto de Tula“, където импровизациите са не само между различните части на композицията, а и в пиано-солата, обогатени с разказвани истории – уж част от текста. Също толкова успешни са и адаптациите им (не мога да говоря за версии) на началната „Manisero“ и на  „Frutas del Caney“, превръщайки ги в едни от най-добрите примери за прегон (повече в нарочния ни плейлист по темата). Кубинските сон и ча-ча-ча са в сигурни ръце, Омара може да е спокойна.

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 06/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: