Виж музея: MoMA – рокфелеровият музей

08/07/2020

Сред най-важните факти, свързани с музея MoMA (Museum of Modern Art), са създателките му, именно създателките му. През 20-те години на XX в. три жени – Аби Рокфелер, Лили Блис и Мери Куин Съливан – решават, че в Ню Йорк има твърде малко галерии и музеи и се захващат с амбициозната задача да променят този факт, както и политиките на съществуващите музейни институции. Година по-късно, през 1929-а Музеят за модерно изкуство отваря врати на Пето авеню, 730, а днес той е възприеман за един от най-влиятелните музеи за съвременно изкуство в света с колекции в областта на архитектурата и дизайна, живописта, киното, скулптурата и фотографията, с огромна библиотека и образователен център.

 

 

Музеят всъщност отваря врати девет дни след краха на Уол Стрийт, а идеите за собствен небостъргач, в който да се приютят уникалните за онова време колекции, се появява, когато започва да се строи Емпайър Стейт Билдинг. Този небостъргач така и не е построен, въпреки няколкото интересни идеи за екстериора и интериора му, но MoMA става първият американски музей, излагащ основно съвременно изкуство, както и първият музей в Манхатън – все първенства, които имат значение за по-късното му развитие като институция, която не просто събира и показва изкуство, но и активно участва в процесите, свързани с него.

По онова време Аби Рокфелер кани бившия директор на борда на Галерия Олбрайт в Ню Йорк да стане президент на борда на MoMA, а сред първите присъединени към екипа творци е американският фотограф-модернист Соичи Сунами, който остава официален фотограф на музея чак до знаковата 1968 г. Първият дом на музея са шест стаи за галерии и офиси на 12-ия етаж на Хекшър билдинг в Манхатън, а в първите десет години той се мести във все по-големи, но все временни домове, докато през 1939 г. е приютен в огромния комплекс Рокфелер център. Едни от първите изложби в новооткрития музей всъщност са със заети експонати – такава например е изложбата на Винсент Ван Гог, която събира 66 маслени платна и 50 рисунки, а колекциите му започват с повече от скромно дарение – осем принта и една рисунка, за да стигнат днес до внушителните приблизително 200 000 експонати и около 2 милиона филмови снимки.

Международна известност музеят добива с ретроспективната изложба на Пикасо от 1939-1940 г., а наистина решителен ход МоМА прави с изложбата Indian Art of the United States от 1941 г., която променя из основи възгледите за това изкуство (тук може би е мястото да признаем все пак на Нелсън Рокфелер, синът на Аби, който става президент на борда на музея на 30 години, изключителния принос към развитието на МоМА през 40-те, а и след това, чак до избирането му за губернатор на Ню Йорк през 1958 г.). Нелсън Рокфелер се превръща в двигател на разширяването на музея, както по отношение на колекции, така и по отношение на пространство, което изглежда винаги е било кът за музея (голяма част от колекциите са били на склад през годините, без възможност да бъдат изложени, както може би се е искало на Рокфелерови). Неговият брат Дейвид Рокфелер също става част от музейната институция и именно той ангажира архитекта Филип Джонсън за реконструкция на градината към музея, наречена Abby Aldrich Rockefeller Sculpture Garden.

Музеят се разширява на няколко пъти – през 1951 г., през 1964 г. и през 1984 г., когато изложбеното пространство е удвоено. През 70-те има дори идеи МоМА да бъде разделен на няколко различни институции, а допускането, че дори изложбеното пространство да се разшири, с натрупването на още и още артефакти, то никога няма да е достатъчно. В края на 90-те години за сградата на МоМА, вече важна институция за Ню Йорк, за Щатите и за модерното изкуство, започва мащабен ремонт. Двете основни сгради – Пеги и Дейвид Рокфелер в западната част на Рокфелер център, както и сградата на образователния център Люис и Дороти Кълман (това е всъщност първата сграда на музея, предназначена основно за тези дейности) – всъщност ограждат разширената Abby Aldrich Rockefeller Sculpture Garden, а с преустройството им пространството за музея се увеличава петорно.

 

Започнал с шест стаи, днес музеят ви предлага шест етажа история на модерното изкуство – та чак до култови за поп-арта творци като Анди Уорхол и Рой Лихтенщайн. Последното затваряне за реконструкции и разширяване е било през юни миналата година, продължило до октомври, след което общата площ на музея вече е 65 800 квадратни метра, приели за 2019 г. почти два милиона посетители.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 08/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: