Месец юли без пластмаса – мисията възможна

10/07/2020

Кампанията Plastic Free July започва през 2011 г., предлагайки на хората възможности и идеи как да изключат от ежедневието си пластмасовите опаковки, приборите, чашките и сламките за еднократна употреба и, разбира се, пластмасовите торбички. Преди три години кампанията се провежда за пръв път в България, а тази година 12 организации полагат усилия тя да стигне до колкото се може повече хора и да опита да промени потребителските навици и живота им. С Вера Маркова от Revolucia, една от тези 12 организации, си говорим за решенията, които са само на крачка от нас, а могат да променят бъдещето и живота на човечеството, с малки стъпки и с усилията на всеки отделен човек.

 

Как започна кампанията “Месец юли без пластмаса” в България и какво промени тя в трите години, откакто се провежда тук?

 

Започна вдъхновена от международното движение „Break free from plastic” и от Движението за живот с Нулев Отпадък като кампания, информираща аудиторията за ползите от намаляване на отпадъците както за нас самите, така и за околната среда. Постигаме това чрез посочване на алтернативи за многократна употреба, разпространение на информация за ползите от рециклирането и как всъщност протича процесът в България. Позовавайки се на принципите за живот с Нулев Отпадък, призоваваме аудиторията преди да се насочи към рециклирането на някой продукт, да помисли как този отпадък може да бъде избегнат от самото начало – със заместването на някои продукти за еднократна употреба с такива за многократна употреба (собствена стоманена бутилка за вода, вместо пазаруване на минерална вода в пластмасова бутилка всеки ден, използване на клечка за уши за многократна употреба, на метална сламка вместо пластмасова), както и с отказването от предмети, от които нямаме нужда – например рекламни материали, които получаваме като подарък. Важното според нас е да можем да обясним доводите си, когато се отказваме от нещо, защото така ще вдъхновим още един човек за промяна.

 

А промяната се забелязва, както в това, че все повече хора залагат на устойчиви продукти за лична употреба, така и в това, че все повече компании започват да инвестират в намаляване на отпадъците в офисите си, производството и по време на събития.

Какви инициативи съпътстват кампанията тази година?

 

Лично аз работя по изготвяне на план за намаляване отпадъците за популярен музикален фестивал в страната, който ще се проведе следващата година. Колегите от ZERA заедно с Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна проведоха кампания на 3-и юли (Международният ден без найлонови торбички), в която хората, пазаруващи на Синия пазар между 11 и 12 часа с торбички за многократна употреба, бяха наградени с ваучери за книги.

 

В допълнение – всеки, който следи събитието ни във Facebook “Plastic Free July в България“, ще може да открие там калкулатор за изчисляване на пластмасовия си отпечатък върху околната среда, да намери устойчиви алтернативи на пластмасови продукти за еднократна употреба, да даде обещание за това как ще намали отпадъците си през текущия месец и да се надяваме, за в бъдеще, да подпише петиция за по-адекватни мерки за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в България, да оцени колко природосъобразни са бизнесите и да получи информация за това как може да започне дискусия с тях за промяна, и още много.

Кои са организациите освен Revolucia, ангажирани с кампанията тази година?

 

Общо организациите са 12 на брои: “Екологично сдружение За Земята”, ”Грийнпийс – България”, “Храна, не война – София”,  “Revolucia”, “Zero Waste Sofia”, “ZERA”, “Eco Switch”, “Uneco Eco Club”, “Lessplastic Bulgaria”, “Tierra Verde България”, “Градско градинарство – София” и “Zero Hero”.

Кампанията успява ли да стигне и до по-малки градове освен София и други областни центрове?

 

Да! Това е и една от причините да започнем с онлайн кампания, за да няма ограничения за достъп до информация на хора от цялата страна и чужбина. Освен това, сред подкрепящите организации има представители от различни градове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Кампанията е фокусирана върху личния избор, който всеки един от нас прави, и за изпълнение на посочените от нас решения няма значение в кое населено място се намират участниците.

Кое е първото, което е по силите на всеки отделен човек, за да постигнем промяна в консуматорските нагласи?

 

На първо място според мен всеки от нас трябва да признае, че имаме международен проблем с количеството отпадъци, което генерираме. След това е най-добре да се ориентираме към качествени източници на информация, за да задълбочим познанията си по темата. Препоръчвам книгите „Zero Waste Home” на Bea Johnson, „Cradle to cradle“ – Michael Braungart и William McDonough, „Живот с Нулев Отпадък в България“ на Блажка Димитрова и „A change maker’s guide to the future“ – Lendager Group. След като сме се запознали в дълбочина с проблема, можем да започнем и с решенията, които изброих малко по-горе. Част от тях са и решенията за офиси – използване на LED крушки, намаляване на принтирането и принтиране върху рециклирана хартия, както и пътуване до работа с колело или в споделено пътуване.

Вече има страни, които преустановяват ползването на найлонови торбички? Къде сме ние и дали държавни регулации биха повлияли на консуматорските навици в България?

 

За съжаление сме рекордъор в Европейския съюз по използване на пластмасови торбички на глава от населението – точно 421 за година (за сравнение средното потребление в Европейския съюз е 198 торбички на човек за година). Вярвам, че държавни регулации биха повлияли положително на консуматорските навици в България. По казуса с торбичките можем да се поучим от примера на страни като Кения и Руанда, където има забрана за производството и използването на пластмасови торбички.

 

Проблем на нашето законодателство е, че пазаруването в собствен съд от големите вериги супермаркети е трудно, заради наредба № 5 ОТ 25 май 2006 г. за хигиената на храните, според която мястото, което се съгласява да сипва храна или напитки в съд на клиента, трябва да гарантира за чистотата на този съд, а това може да се получи само, ако персоналът лично измие съда, което е трудоемко и понякога невъзможно поради липсата на мивка. В допълнение – имаме закон, според който местата, регистрирани като „takeaway”, са задължени да предлагат само посуда и прибори за еднократна употреба, което ме насърчава да мисля за начини как можем да променим законовата рамка.

 

Също така ми се иска да видя в България опцията за закупуване на билети за градския транспорт със sms, както се случва във фламандската провинция на Белгия, мечтая си и за градски компостери, където всеки жител да може да оставя годния си за компостиране хранителен отпадък, а самият компост да се използва за облагородяване на блоковата градинка (това е нещо, което практикувам аз самата). Много хора ги спира липсата на квартален компостер, което води до изхвърляне на хранителния отпадък в общия контейнер. Това завишава метановите емисии, които изменят качеството на въздуха. Този проблем бе посочен и в писмо до Софийска община с апел за по-устойчиво управление на отпадъците.

Набира ли кампанията доброволци за различни дейности, които да помогнат с нещо повече от изключването на пластмасата от ежедневието си?

 

Идеята на кампанията е, че за да си доброволец е нужно просто да имаш желание да намалиш отпадъците си. Всеки, който иска да помогне, е добре дошъл да се свърже с нас чрез общото ни Facebook събитие “Plastic Free July в България“. Ще се радваме да използваме знанията, опита и уменията си, за да помогнем на всеки да намали отпадъците, които произвежда. Аз самата виждам желанието на повече компании за природосъобразни лекции и работилници и това ме кара да вярвам, че промяната в България се случва във все по-голям мащаб.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 10/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: