Прераждането на колелото за книги

09/07/2020

Bookwheel или reading wheel е странно изобретение, а ако трябва да търсим съвременен аналог във функциите на този уред, безспорно това ще е модерният четец за книги. Книжното колело (защото изглежда това е единственият смислен превод на български) е изобретено през 1588 г. от италианския военен инженер Агостино Рамели и позволява на него едновременно да се четат няколко и обемисти книги. Предвид размерите на повечето книги от онова време, изобретението на Рамели всъщност е било иновативно, много полезно и е позволявало бързите справки из големи томове, които днес ни позволява Интернет. По време на проектирането на колелото и след това е имало няколко различни негови дизайна. Целта обаче е била една и съща – улесняване на процеса на четенето и изобщо на работата с текста.

Днес в телефона или в четеца си за книги повечето от нас имат томове, достатъчни да запълнят всички произведени тогава книжни колела. Интересно е, че всъщност Рамели само проектира колелото, но никога не построява такова. Той използва това, което днес наричаме виенско колело, както и система от зъбчати колела, дотогава ползвани при астрономическите часовници, и успява да проектира еднакво и непроменящо се ниво на плотовете, предназначени за четене. Колелото е позволявало да бъдат четени осем книги, а читателят може да води бележки или да прави връзки между тях много лесно и бързо. Завъртането на колелото може да стане с ръка или с педал. От дузините колела, произведени през XVII и XVIII век, днес са оцелели 14 – предимно в библиотеки с дълга традиция в Европа, но също така и в Мексико.

Сред изобретенията на Рамели можем да срещнем мелници за зърно, помпи за вода, кранове, или все “джаджи”, улесняващи бита в променящия се климат на Ренесанса. Устройството за четене е различно и, както казахме – ориентирано към “нишата” на четящите в онези векове. Изобретенията му са събрани в книгата му с илюстрации “Различните и оригинални машини на Капитан Агостино Рамели”. Както казва и заглавието, машините, почти 200 на брой, са наистина оригинални, предлагайки множество решения за улесняване на човешкото битие. Интересът към книгата изобщо, към машинарии, свързани с нея, и в частност към изобретението на Рамели продължава да се поддържа и до днес. През 2018 г. студенти от инженерна специалност в Рочестърския технологичен институт построяват две книжни колела по проекта на Рамели, които са поръчани от институции в Рочестърския университет и RIT (Рочестърския технологичен институт).

 

Студентският опит обаче не е първият такъв – през 1985 г. архитектурният теоретик Даниел Либескинд излага на архитектурното биенале във Венеция три машини: Пишещата машина, Четящата машина и Машината на паметта, използвайки ги като метафори на нашумялата през 80-те идея за архитектурата като текст. Разбира се, подобно тълкуване е близко и до нашето тълкуване. Именно по времето на Рамели започват да се появяват все повече препратки между текстовете, които днес можем да назовем с понятията за хипертекст или интертекстуалност, така че книжното му колело изглежда е било повече от необходимо, ако и да е създадено за неколцина четящи. Днес хипертекстът е част от представата за света като информация и препратките, които съвременното съзнание прави, като че са много повече от преди. Колелото на Рамели има актуално приложение не само като илюстрация на ренесансовата инженерна мисъл, то може да бъде използвано и в лекционни курсове, променяйки “географията” или “релефа” на лекцията, а съответно и начините, по които знанието се обменя.

 

 

В човешката история има множество машини и проекти за машини, някои от които си струват (ре)конструирането по стари чертежи и скици. Това дава представа не само за развитието на мисълта през вековете, но и за промяната в схващането и “употребата” на ежедневния живот (а те двете са безспорно обвързани). Във време, в което хипертекстът, хиперреалността и бързият достъп до информация изкривяват и текста, и реалността, и самата информация, изработването на такива машини дава нещо много ценно – скок между вековете и досег с оригиналното съзнание на ренесансов инженер. Струва ни се, че именно този символен капитал е най-ценното качество на рочестърския bookwheel проект.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 09/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: