Ели Коен – израелският Джеймс Бонд

08/07/2020

Тайните служби на Израел са обвити в мистерия и загадъчност. Най-известният шпионин на Мосад – Ели Коен, е пример за това. Дори миналата година платформата Нетфликс посвети сериал на него. В главната роля е Саша Барън Коен, който за пръв път излезе от ролята на комедиен образ, за да влезе в този на шпионин. Сериалът придоби световна популярност, а с него и историята на Ели Коен. Защо е един от най-добрите агенти, предстои да разберем.

Да станеш част от Мосад

 

Корените на Елиаху Коен са от Александрия, Египет, защото той е роден там през 1924 г. Баща му Шаул емигрира от Сирия в Египет, когато Ели е на седем години. Изучава инженерство и е член на местното ционистко движение. Той изиграва много незначителна роля в злополучната израелска шпионска мрежа, разбита от египетските власти през 1954 г. Той, както и другите участвали, биват арестувани, но полицията не намира доказателства срещу тях и се налага да ги освободят. Коен остава в Египет след войната в Синай от 1956 г., след което се премества в Израел. Елиаху владее арабски, френски и иврит и бива нает като преводач за военното разузнаване. И все пак той отказва предложенията да бъде прехвърлен в отдел 188. Разузнавателната общност оставя Коен да продължи живота си, който включва съпругата му Надя, децата и неговата удобна и безопасна работа на бюро. Всичко върви добре, докато напрежението по границата със Сирия не стига своя предел през май 1960 г. Шпионският екип в отдел 188 взима решение да изпрати техен агент в Дамаск, като има амбициозен план за подготовка. Коен се оказва точният човек за работата. В началото той отказва техните многократни заявки, но в крайна сметка приема офертата. Обучението му отнема половин година. Малка, но значителна част е енергичен курс с проучвания за Корана в Израел, за да може да изглежда като правдоподобен мюсюлманин в Сирия. През февруари 1961 г. той пристига в “базовата” страна – Аржентина, носейки паспорт на европейска държава с име, което е временно.

Под прикритие

 

Три месеца и половина по-късно куриер от отдел 188 пристига в Буенос Айрес и дава на Ели Коен новата му самоличност като Камел Амин Таабет, сирийски бизнесмен, роден в Ливан. За няколко месеца Коен се смесва с многобройните арабски предприемачи в Южна Америка, като бива изключително успешен в срещите си с богати и влиятелни членове на сирийската общност там. През януари 1962 г. той е готов да се премести в „целевата“ страна. Той пристига в Бейрут, а след това хваща такси, за да стигне до Сирия. Налага му се да мине границата със сложен, високоскоростен радиопредавател, скрит в багажа. Замалко да бъде хванат, но неговото самообладание и чар му помагат да стигне до Сирия с техниката.

 

В Дамаск той незабавно се превръща в очарователния нов човек на града. Всеки един, с когото се е срещнал в Буенос Айрес, го хвали и препоръчва. Един от познатите му в Аржентина е сирийският военен и аташе – майор Амин Ал-Хафиз, който по-късно става президент на Сирия. Докато ръководи бизнес за внос-износ, Коен/Таабет култивира политическите си контакти. Той урежда пищни партита в дома си с хубави жени – някои от тях платени, за да забавляват влиятелните му нови приятели. Това се оказва доста скъпо за израелския шпионин, но всичко му се отплаща. Той бива поканен във военните съоръжения и обикаля с офицери от армията по цялото сирийско Голанско възвишение, докато вижда уязвимите ферми и пътищата на Израел отдолу. Коен, разбира се, запаметява местоположението на всички сирийски бункери и артилерийски части. Той е в състояние да опише подробно разполагането на войските по границата и да се съсредоточи върху танковите капани, които биха могли да попречат на израелските сили да изкачат височините ако войната избухне. Той също така представя списък на някои от сирийските пилоти и точни скици на оръжията, монтирани на техните военни самолети. Всички тези данни той изпраща чрез морзовия код и дори успява да изпрати до Тел Авив добра картина на вражеската страна, която изглеждала непроницаема.

 

По ирония на съдбата, един от служителите, който обработва кодираните съобщения до и от Дамаск, е собственият брат на Коен – Морис. Нито един от братята не знае, че другият работи за израелското разузнаване. Ели бил казал на Морис, че пътува в чужбина, за да доставя стоки за Министерството на отбраната. Шпионинът, който винаги се грижел за семейството си, изпраща поздрави и прави някои препратки към семейството си, скрити в морзовите съобщения, без да разкрива къде се намира. В крайна сметка Морис разбира, че съобщенията, които той дешифрира, идват от брат му, който е в Дамаск. По време на едно от посещенията на Ели, той с усмивка намеква, че знае къде работи. Това, разбира се, ядосва Ели и ръководството отсранява брат му Морис. Ако Коен и неговите израелски контролери са били по-предпазливи, шансовете му за оцеляване са щели да бъдат по-големи. През ноември 1964 г. той е в отпуск в Израел, опитвайки се да бъде нормален съпруг и баща у дома, в очакване на раждането на третото си дете.

Време за почивка

 

По време на отпуската си Коен намеква, че след близо четири години в чужбина иска да прекрати работата си като шпионин. Той споменава, че чувства опасност от полковник Ахмед Суедани, началник на разузнавателния клон на сирийската армия. За съжаление служителите по случая на Коен не обръщат внимание на предупредителните знаци. Те са твърде съсредоточени върху подготовката зе евентуален конфликт, защото продължава да има напрежение по границата. Мосад оказва натиск върху Коен, за да се върне на своя шпионажен пост възможно най-скоро.
Когато се завръща в Дамаск, Коен спира да следва стрикно правилата. Излъчванията му стават по-чести и в рамките на пет седмици той изпраща 31 радиопредавания. Налага се служителите в Тел Авив да го спрат, но никой не го направи. Изпращаният от него материал се оказва твърде добър, за да спре.

 

Дори днес, 55 години по-късно, не е ясно какво е накарало сирийските служби за сигурност да разобличат Ели. Има няколко обяснения, но всички те никога не са били напълно проверени. Едното е, че разузнавачите на полковник Суедани проследявят радиоустройството на Коен поради честите му съобщения. Друга спекулация е, че част от политическите клюки за Сирия, предадени от Коен, са бързо разпростаранени и излъчени на арабски чрез радиостанцията „Гласът на Израел“, преди да бъдат официално обявени от радио Дамаск. Факт е обаче, че на 18 януари 1965 г. полковник Суедани нахлува в апртамента на Коен, докато изпраща съобщение до Израел. След ареста му Израел веднага влиза в действие, надявайки се да го изведе от Сирия – или поне да го запази жив. Мосад тихо наема виден френски адвокат, който урежда официални призиви към европейските правителства и към папата.

 

Всичко това обаче няма смисъл. Съдът в Дамаск осъжда Коен на смърт и той е обесен на публичен площад на 18 май 1965 г. пред хиляди сирийци. В последните му минути разрешават на Ели да напише писмо до жена си Надя:

„Пиша ви последните си няколко думи, преди края ми. Моля те, скъпа Надя, да ме помилваш и да се грижиш за себе си и нашите деца. Не лишавай тях или себе си от нищо. Можеш да се омъжиш отново, за да не лишиш децата от баща. “

 

Надя никога не се жени повторно.

 

Елмира Джома

от

публикувано на: 08/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: