„Целувката” на Густав Климт

17/07/2020

Животът на Густав Климт е една палитра от емоции, които той пренася върху картините си в запазения му златен нюанс. От повечето му творби можем да видим страст и жажда за живот. Една от най-скандалните картини за неговото време е ”Целувката”. Никой не може да каже със сигурност, коя е изобразената муза. Той е известен женкар. Никога не се жени, но има поне четиринадесет деца. Предположенията са различни, но много хора вярват, че това е неговата приятелка Емилие Фльоге. Тяхното приятелство продължава 27 години и тя остава с него до последния му дъх.

Първата среща

 

Тяхната среща е неизбежна. През 1891 г. братът на художника – Ернст, се жени за по-голямата сестра на Емилие и през същата година Густав рисува портрет на снаха си. От най-ранните дни на познанството им Густав, на тридесет години, обича да бъде около седемнадесетгодишната Емилие. За да спечели симпатията на момичето, той се съгласява да учат френски заедно. А в същото време тя започва да взима уроци по рисуване. Скоро и двамата разибират, че Емилие няма да стане велик художник, но тя продължава да ходи на уроци при него. Така, съвсем невинно, започват първите им срещи.

 

Година след сватбата Ернст умира. Така Густав става попечител на новородената си племеница. Художникът често посещава семейство Фльоге и от 1897 г. нататък Густав и Емилие стават неразделни. Много от приятелите им започват да вярват, че те имат афера. Художникът придружава Емилие в операта и театъра, а летните месеци прекарва на вилата им. Когато пътува, той често ѝ пише дълги писма, придружени с нарисувано сърце. Това, да споделя чувствата си с Емили, става негова необходимост. Безкрайните им разговори за изкуство очевидно оказват влияние върху спътницата на Климт. Като достоен ученик на първия художник от Виенския сецесион, скоро тя ще направи своя собствена революция в модата.

Модният салон на сестрите Фльоге

 

Заедно с две от сестрите си Емилие прекарва няколко години в овладяване на шивашката търговия. През 1904 г., с финансовата подкрепа на брат им, момичетата откриват моден салон за висша мода, известен като Schwestern Flöge (сестри Фльоге) на една от големите виенски улици – Мариахилфер щрасе. Полин (брат ѝ) ръководи офиса, Емилие е креативният ръководител на триото, а сестра й Елена е ангажирана с клиентите. Няколко пъти в годината Емилие пътува до Париж и Лондон, за да се запознава с най-новите модни тенденции и да донесе най-новите платове. Интериорът на салона е декориран в модернистичен стил от водещите дизайнери на „Виенските работилници“. Салонът скоро процъфтява и се превръща в модерно място за среща на дамите от висшето виенското общество. Към 1914 г. повечето модерни и съвременни дами, принадлежащи към просветлените кръгове на еврейските индустриалци във Виена, стават техни клиенти.

 

Стилът на Фльоге изразява нов поглед върху красотата  в облеклото. Той става известен като Реформаторска рокля, защото носи в себе си духа на свободата. Емилие не е привърженик на тесните корсети и се стреми да освободи жените от тях. Тя облича клиентите си в рокли, свободни да подчертаят тяхната женственост. Емилие започва да носи собствените си модели и често позира в тях сред природата, подчертавайки тяхната елегантност и естественост.

Емилие, винаги си била ти

 

Като всеки един артист, Климт е имал нужда от своите музи. Той е известен женкар и почти не е имало жена, която да може да му устои. Още от малка Емилие споделя в дневниците си за хилядите голи модели на Климт, с които той е интимен. Най-известният пример за това е Адел Блох-Бауер I. По това време Адел е една от най-известните жени в цяла Виена. Kрасива и много богата дъщеря на известен банкер, женена за магнат. Като всеки аристократ по това време, тя е влага много пари в изкуство. Притежава салон за красота, в който събира творци и бохеми. Именно там среща Климт, който вече е известен и ценен художник. Между тях започва една луда афера наситена със страст и потайност, което прави романса им още по-изгарящ. Това обаче не продължава дълго. Mъжът на Адел поръчва на Климт да ѝ направи портрет. Направата на този партрет отнема четири години и над сто скици, защото мъжът на красивата богаташка все не го харесва. През тези четирi години, Климт вижда душата на Адел извън обвивката и sе погнусява от нея. Двамата любовници се разделят, като Адел остава при съпруга си, а Климт за поред път се връща при своя пристан – Емилие.

Само двамата до края

 

От 1898 г. Емилие и Густав прекарват летните месеци на езерото Атерзее в Горна Австрия, първо във фамилната вила на Фльоге недалеч от село Вайсенбах, а по-късно във Вила Олеандър. Градините, парковете с пътеки от дървета и прекрасно езеро им действат успокояващо. Особено за Климт, който оставя поредната си афера във Виена, изтощен от безкрайните си любовни отношения и мимолетни връзки. През този период Климт носи само синята си памучна престилка, която слага докато рисува в ателието си, а Емилие облича изящните си копринени рокли. Заедно се качват на лодки, разхождат се из градините, като от време на време се срещат с роднини и приятели. Вдъхновен от присъствието на любимата си Емилие, и спираща дъха гледка около него, Климт започва да рисува пейзажи. Тези съзерцателни произведения, необременени от присъствието на хора, утешават художника. Наслаждавайки се на взаимодействието на светлината и отраженията на дърветата във водата, той обожествява чистотата и красотата на природата. Климт оставя душата и тялото си на това райско място.

 

Климт умира през 1918 г. Последните му думи са: “Вземи Емилие.” След смъртта на художника, Фльоге гори всички писма, които е получавала от него, но оставя непокътната „стаята на Климт“ в Каса Пикало. Тя я превръща в уютен музей, за да запази стаята, дрехите, картините и мебелите на художника.

 

След анексирането на Австрия към Германия през 1938 г. „Сестрите Фльоге“ губят повечето си клиенти и се налага да затворят студиото. Емилие Фльоге води самотен живот и умира през 1952 г. като си остава неомъжена.

 

Били ли са любовници – никой не може да каже със сигурност. Но едно нещо е факт – и двамата са се обичали! Дали „Целувката” е израз на любовта на Климт към Емилие, също остава обвито в мистерия. Въпреки че Алфред Вайдингер, специалистът по творбите на Климт в музея на Белведере във Виена, смята, че Климт изобразява Емилие и себе си в картината “Целувката”.

 

„Въпреки факта, че тези образи на мъж и жена са колективни, това романтично произведение наистина може да разкаже любовната история между двамата създатели. Можем да видим влюбените замръзнали в самозабравяне, те са сами във вселената, надхвърляйки времето.”

Елмира Джома

от

публикувано на: 17/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: