Растящите градини на света: Ryōan-ji – каменната градина

14/07/2020

Съвсем не е достатъчно да наречем Ryōan-ji (Рьоан джи) просто Каменната градина, тя е много повече, наясно сме с това. Името в превод означава Храмът на дракона в покой или може би още по-точното Храмът на омиротворения дракон, а това е градина, която няма нищо общо с пищните, полезни от медицинска или икономическа гледна точка градини, които европейците започват да създават през Ренесанса и Просвещението си, и по-късно – в колонизаторските си походи по земното кълбо. Името Каменна градина описва само един, най-общо казано повърхностен аспект от концепцията за такъв тип далекоизточна градина. Под тази повърхност и под тези малки камъчета има много повече – все неща, които да обяснят източната култура и медитационните ѝ практики, гледната ѝ точка към света на нещата и природата, към вътрешния свят на човешкото същество и връзката между първото и второто. Но – малко история, примесена с източна философия.

 

 

Рьоан Джи е най-известната каменна суха градина в люлката на дзен будизма и стара столица на императорска Япония – Киото, която привлича множество туристи с необичайния си суров и, бихме добавили, аскетичен пейзаж. Според изображение, създадено от писателя и специалист по градини Акисато Рито в далечната 1799 г. и публикувано в неговото издание Celebrated Gardens and Sights of Kyoto, градината не се е променила нито на йота от тогава до сега. Тя е неизменен, постоянен символ, съхранил важното за учението на дзен будизма осъзнаване на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит. През XI век, приблизително когато дзен будизмът се разпространява в Япония от монаха Ейсай, смятан за основател на школата Риндзай Дзен, мястото, на което е направена градината, е принадлежало на клана Фудживара. Първият храм – Daiju-in – и все още съществуващото голямо езеро – са построени по същото време от Фудживара Санеооши.

 

През XV век могъщият военачалник Хосокава Катсумото придобива земята около храма и построява там своята резиденция, основавайки и дзен храма Рьоан Джи. По време на гражданската война от края на XV век, чието начало историците търсят в конфликт между Катсумото и монаха Ямана Соозен, храмът е разрушен. Построен е отново от сина на Катсумото – Матсумото през 1488 г. Храмът е служил като мавзолей за няколко японски императори, а гробниците им днес са известни под името “Седемте имперски гробници”.

Не толкова сигурно стои въпросът с достоверните исторически факти относно градината. Някои източници казват, че още Катсумото я създава, други сочат неговия син, а трети твърдят, че неин създател е известният художник-пейзажист и монах Сооами. Същите противоречия са валидни и за възможното време на построяването ѝ, разтеглено в почти два века – от времето на Катсумото, та чак до Едо периода – между 1618-а и 1680-а година. Запазени от този период описания на градината я представят като градина с девет големи камъка. Днешната, построена в 1799 г. от същия този Акисато Рито, има 15 камъка, а на един от тях, частично заровен, са изписани имената на двама kawaramono – хора, работещи с камък, и принадлежащи към групата на така наречените untouchable.

 

Градината е голяма 248 квадратни метра и в нея на три групи са разположени 15 камъка, заобиколени от бял чакъл (който монасите, служещи в храма, разпределят или разстилат всеки ден). Единствената растителност в градината е мъхът около камъните, а мястото, от което следва да бъде наблюдавана тя, е верандата на hōjō – резиденцията на абата на манастира. Камъните са разположени така спрямо мястото за наблюдение, че за всеки съзерцаващ е възможно да види едновременно само 14 от тях. Иначе казано – петнайсетият камък винаги се изплъзва от погледа, а традиционно се смята, че той може да бъде видян единствено с постигането на просветление. Стената зад градината също е важен детайл от цялата композиция – направена е от глина, която времето е оцветило в кафяви и оранжеви тонове. При построяването през 1799 г. ги е нямало дърветата зад стената, които днес скриват гледката към планините и добавят още един елемент към съзерцанието.

Какво е значението на градината и какво представя тя с оскъдната си растителност? И защо я наричаме градина – дали поради липса на по-добра европейска дума, или от неразбиране на философската и житейска истина, която стои зад създаването ѝ? Някои оприличават пейзажа ѝ с острови в бурен поток, а други – с появяващи се от мъглата планински върхове. Има и такива, които смятат, че градината не символизира нищо, а е просто абстрактна подредба на обекти в пространството, която цели само и единствено да провокира медитация и може би просветление. От определена гледна точка разположението на камъните напомня формата на дърво, позната ни от природата, но дори това вероятно е спекулативна, чисто визуална интерпретация. Може би някъде там се крие и тайната при създаването и съзерцаването на градината – да отнемем на погледа способността “да гледа визуално”. Едва тогава ще видим скритото – може би петнайсетия камък, а може би нещо друго. Тук е мястото да кажем, че Рьоан Джи е източник на постоянно и дългогодишно вдъхновение за композитора Джон Кейдж.

 

Сред другите много известни градини в Киото са вече споменатата Daisen-In, Ginkakuji, Tenryuij и Sogenchi – всяка от тях със свои специфични черти, някои с повече растителност, други – с по-малко, но всичките те дзен градини, създадени с оглед на конкретен принцип, от съзнания, видели през мъглата на битието нещо, което да покажат и на другите след себе, с твърдата увереност, че истините в човешкия живот преминават от поколение в поколение или, както е казано в Еклесиаста: Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

 

И така – за разлика от градините-джунгли, градините-лаборатории за проучване и опити с нови търговски изгодни култури, или обществените градини, в които отдиха на хората и тяхното забавление са поставени на първо място, тук – в дзен градината – на първо място е поставено съзерцателното медитиране и покоя на отделното човешко същество, което остава в хармония с другите и в хармония със себе си. Принцип, непроменим вече столетия.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 14/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: