Кралският театър вкъщи: „Амадеус”

17/07/2020

Ето че като всяко хубаво нещо и това си има край. Седмиците, в които се любувахме на едни от най-добрите постановки от британските сцени, приключват. YouTube каналът на Кралския театър на Великобритания държеше затворената в къщите си публика пред екраните по време на пандемията, показвайки безплатно своите най-класни пиеси.

 

Черешката на театралната торта стартира този четвъртък, 16 юли, от 21 ч. и е звездна. Мястото на действието е музикалната столица на Европа – Виена, а в центъра на това действие – младият музикален феномен Волфганг Амадеус Моцарт и композиторът Антонио Салиери – човекът, който може или да подпомогне таланта на Моцарт, или да го унищожи. Легендарната постановка на Питър Шафър „Амадеус” се съживява в мащабния спектакъл с оркестров акомпанимент на живо на режисьора Майкъл Лонгхърст и Националния британски театър.

 

 

Питър Шаръф и „Амадеус“

 

Въпреки че Питър Шаръф става известен автор и драматург и дори получава почетното звание „сър“, детството и произходът му от еврейско семейство от средната класа далеч не са предвещавали успешна театрална кариера. Но като всеки артист и той не намира удовлетворение в първоначалното си обучение и последвалото оползотворяване на дипломата. Преди да завърши история, Шаръф работи като миньор по време на Втората световна война – горчив за него опит и спомен. След това се занимава с всичко друго, но не и с писане. До момента, в който не открива своя драматургичен талант и път.

Този път той открива в Ню Йорк, градът, в който всички писатели се влюбват. Шаръф, макар и все още неосъзнал своето поприще, не прави изключение. Именно там, сред многото незадоволителни работни места, които сменя, той започва да пише. Първо трилъри в съавторство със своя брат близнак Анди, а по-късно, завърнал се в родната Великобритания, създава и първата си пиеса – „Солената земя“. С нея започва и огромният му успех и веднага след отварянето на Националния театър в Лондон през 1963 г. следващитe му пиеси стават част от репертоара на престижния театър. Най-известните му произведения са „Кралски лов на слънцето“, „Черна комедия“, „Еквус“ и „Амадеус“.

 

„Амадеус“ е вдъхновена от кратката пиеса на Александър Пушкин от 1830 г. „Амадеус и Салиери“. Това е човекът, който пръв решава, че от предполагаемото съперничество между двамата композитори, ще се получи добра драма. Така и става. По-късно през същия век пиесата е използвана и за либретото на опера със същото име. Оттогава тази история държи въображението на много артисти, включително и на Шаръф.

 

За да изгради портретите на двамата композитори, той се отклонява от историческите факти в полза на художествеността на произведението. Така враждата между тях и ревността на Салиери приемат огромни размери, докато всъщност между двамата, макар и с доказано леко напрежение помежду им, има взаимно уважение.

 

Премиерата на пиесата е през 1979 г. в Лондон под режисурата на сър Питър Хол, а в главните роли влизат Пол Скофийлд като Салиери и Саймън Калоу като Моцарт. Още следващата година представлението се качва на Бродуей с актьорите Иън Маккелън и Тим Къри като гениалния млад композитор. Постановката е номинирана за 7 награди „Тони“, от които печели 5, включително за „най-добра пиеса“ и „най-добър актьор“ за Маккелън.

 

През 79-а режисьорът Милош Форман е в публиката на първото представяне на пиесата. Нейното влияние върху него е толкова голямо, че още през първия антракт той отива при агента на Шаръф и му казва, че трябва да направи филм по пиесата. И ето че през 1984 г. това се случва. Създадена е  филмовата адаптация на бродуейското представление и тя е зашеметяваща. Вярваме, че всеки, който е гледал филма „Амадеус“, ще се съгласи, че това е може би най-забавният и едновременно гениален поглед над живота на Моцарт. Чешкият режисьор Милош Форман и Питър Шаръф, който пише сценария, създават истински шедьовър, напоен с ирония, драматизъм и музика. Шедьовър, оценен не само от публиката и критиката, но и с 8 награди „Оскар“ от общо 11 номинации.

 

 

Майкъл Лонгхърст и „Амадеус“

 

Изследването на гения, ревността и борбата с посредствеността в лицето на Салиери продължава и във възраждащата класическата постановка на режисьора Майкъл Лонгхърст. Той създава една наистина свежа и находчива интерпретация, където в главните роли влизат Лучиан Мсамати (Lucian Msamati) като Салиери  и Адам Гилън (Adam Gillen) като Моцарт. Но отговорността е била голяма. Всички са казвали на Лонгхърст, че това е любимият им филм, а театърът, в който ще бъде поставена пиесата е същият, в който е дебютирала преди почти 40 години. Лонгхърст е трябвало да направи нещо различно, за да бъдат оправдани усилията и пиесата да заживее нов живот.

 

Централно място в новата постановка играе живата музика на симфоничния оркестър, защото присъствието на този оркестър позволява на режисьора да покаже на сцената, за какво точно е толкова ревнив Салиери… Силата на музиката, която според италианския композитор е божия благословия. Благословия, която не е трябвало да бъде дадена на хулигана-гений Моцарт.

 

Чрез своя нов подход режисьорът успява да вдъхне живот на класическата пиеса и да покаже, че засегнатите теми са все още актуални като например образът на младия нестабилен гений. Защото, както самият Лонгхърст казва, много трагични, но гениални музиканти от нашето настояще като Ейми Уайнхаус или Майкъл Джексън например могат да бъдат модерния Моцарт.

 

Линкът към постановката беше активен една седмица от четвъртък, 16 юли от 21 ч.:

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 17/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: