Бияч или ревльо – ти избираш

09/04/2014

violencia-2-400x400[1]

Трябва или да си ревльо, или безпардонен и арогантен, може и бияч, за да попаднеш в окото на общественото внимание в България. Оставяме настрана силните на деня – те са по подразбиране. Това е милата родна картина и измъкване май няма.
Поредното доказателство, че за да предизвикаш интерес към себе си, е разумно да избереш една от двете роли, е разигралият се медиен/фейсбук дуел между писателя Калин Терзийски и водещия на “Всяка неделя” Кеворк Кеворкян.

Авторът, който скоро издаде новата си книга, описа в социалната мрежа как се е почувствал унизен. Журналистът го поканил в предаването си, оставил го да чака, докато пред него минавали генерали и политици, и накрая му казал, че времето е свършило – да му звънне през седмицата да го почерпи. Още в секундата, когато Терзийски публикува думите си, мрежата пламна – някои изразяваха благородния си гняв срещу поведението на Кеворкян, който от 35 години (както самият отбелязва) помага на обществото с “Всяка неделя”, а други се нахвърлиха на Калин Терзийски – бил ревльо и мрънкало, че си е отворил устата да го спомене.

Ден по-късно Фейсбук се разтресе от отговора на водещия, който едва ли е изненадал някого с безцеремонния си стил, определен така и от самия него. В тежък обяснителен режим и с подчертано презрение към случващото се в мрежата, той говори за сълзи, сополи, недоебани хора (само цитирам), драматургия на телевизионните предавания, която изисква безропотно чакане като пред магазина за банани на Нова година, за да те дадат по тлевизора и то не при кого да е. Споделя, че пред това студио са чакалии къде-къде по-известни люде и нарича  Терзийски лъжец. Обвинява го в комплекси, на чието търсене писателят трябва да се посвети.

Кой казва истината може да се разбере само в очна ставка по моему, но се питам дали в някоя цивилизована държава, да – като тези, на които искаме да приличаме, проявяват неуважение към гостите в предаванията си. То ние не уважаваме никого, даже себе си, така че верно какво е това мрънкане. Познавам водещи, минали обучението си през онова време, когато имаше една телевизия, и са били възпитани със съзнанието, че са богове. Някои от тях смятат за нормално пред студиото им да висят разни известни личности с часове – ако потрябват.

Прав ли е Калин да се обижда или реакцията му е мрънкане, или пък поза? Ако добрият тон не се цени, то е хубаво някой да обърне внимание на обществото. На онова същото, което три дни се занимава с анализ на въпроса това между двамата комплекси, дразнещо хленчене, цинизъм, безочливост ли е, що ли. И не е ли комплекс да не посмееш да споделиш недопустимо неуважение към теб, да не би да те помислят за мрънкач.

Ние сами избираме дали да сме ревльовци, безпардонни и нагли запецнали в еволюцията си хора или пък, не е невъзможно, човеци – пораснали и зрели. Граждани, които задават дневния ред на обществото (и медиите като негов служител) и не се превиват, защото някой е известен или го показват от екрана. Иначе все ще викаме: Кой? – ако не бият много, и ще се мятаме между мръснишкото високомерие и приза за настъпена примадона.

Binar

от

публикувано на: 09/04/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: