The Streets с нова версия за стилно бягство

17/07/2020

Майк Скинър е човек, появил се на музикалната сцена в началото на хилядолетието. Тогава светът сякаш тъкмо размърдваше мишката на настолните си компютри, предвкусвайки задаващите се нови измерения. Мобилни телефони, направо казано – малки компютри; дуалистичност – едно лице за пред хората, друго за пред масите, самота и изолация – добре дошли в 2020 година и музика, форматирана до шум.

 

Та, в такива времена се появи типично британският поет Майк Скинър. Получил образованието си в Бирмингам, напреднал със солфежа пак там. В училищните си години позагубил малко време в спретването на прочутата кабинка с кори от яйца. Пропътувал доволни километри до далечна Австралия, за да се завърне в добрата стара Англия, за да… започне работа в шикозен магазин за бизнес клиенти. Но там матрицата се счупва с трясък и се появява The Streets – новаторът в националното наследство на Островa. 

 

Още с първите си тракове Майк раздвижва сериозно културните пластове. Бандите от общежитията и всекидневните работници, слушащи при всяка удобна възможност нелегални радиостанции, които припознават нов любимец. Младеж, едновременно говорещ като тях, но в същото време носещ някаква романтика и елегантност в инструменталите. Мелодии, комбинации от акорди на пианото и скъсени барабанчета, напълно в крак с вече появилия се стил, наречен garage.

 

 

Заедно с хората от Източен Лондон – обществото Roll Deep (през него минават новаторите: Wiley, Dizzee Rascal, Scratchy, DJ Target, Skepta,…) и шумните съседи от южната част на столицата – So Solid Crew (Lisa Maffia, Romeo и Harvey) Майк Скинър придава нов облик на британската музика. След хегемонията на брит величията Oasis, Blur и The Verve, тя търси нов, по-уличен тласък. Затова проектът на Майки получава логичното и магнетично заглавие The Streets. 

 

Бързо превъртане на лентата обобщава кариерата на артиста така: 5 студийни проекта в рамките на 10 години, създаване и скоропостижно приключване на музикална компания – The Beats Recordings и най-важното – влиянието на бирмингамския хип-хоп лидер е повече от осезаемо. За така наречените милениуми и до ден днешен остават определящи в живота им тракове-разкази като: “Don’t Mug Yourself”, “Blinded by the Lights” и “Let’s Push Things Forward”. Е, след 8 години почивка на проекта, за The Streets идва момента, в който новата смяна водачи на улиците да върнат жеста. 

 

Именно тяхната енергия търси Майк Скинър в горещия микстейп запис с фаталистично-иронично заглавие “None Of Us Are Getting Out Of This Life Alive”. Това са дванадесет разнородни, но и отличаващи изпълнителя композиции. Всяка с подходящите гост артисти. Прави впечатление, че подборът им не търси някаква излишна комерсиалност. По-скоро определящо при селекцията е идентичността на личността отсреща. А безспорно такива характери попадат в отбора на The Streets.

 

Който и от тях да посочим, едва ли ще ви разочароваме. Вероятно ще изпитаме трудност да отличим някого за сметка на друг. Все пак си заслужава да поговорим за новите явления на сцената в добрата, уж консервативна, Англия. Те, както сами признават, са силно повлияни в своите послания именно от батко им Майк. А гласовете на тези младежи звучат все по-отчетливо. И шумно бихме добавили! Маркерът категорично поставяме върху съчетание, родено с мегафон в ръка. Групата IDLES са живо олицетворение на постоянно променящата се английска култура. Разчитащи на смели социални послания върху силно изкривени китари, Джо Талбът и неговата шайка от Бристол перфектно си пасват с The Streets. Мистър Скинър привидно говори за проблемите на поминъка на крайбрежните райони – риболовът. Но всъщност заковава точната фраза: “Не харесвам страната си, по-скоро говорим за пристрастяване./ Нещо като начинът, по който момичетата се гримират и слагат червило на устните си”. Разочарованието идва като реакция към политиката на самоизолация на Великобритания. Макар че в днешните кризисни времена Майк се възхищава искрено на сънародниците си. Най-вече тези, които са част от медицинските екипи. 

 

 

Разнообразието в мисленето на израсналия в Бирмингам агент изисква топ парти инструментали. И естествено разполага с телефоните на правилните хора за нужната съставка. Тайра Оджи, известна в клубовете с псевдонима Ms Banks, внася специфичното женско самочувствие. Непоклатима, с ясната визия за своите рими, дамата от южен Лондон прави трака “You Can’t Afford Me” – триумфално завръщане на The Streets в клубния живот на мегаполиса. 

 

Гангстърите, отговорни за раждането на grime културата, също са уважени. Респектът личи още от заглавието на парчето “Eskimo Ice”, фраза, която сякаш завинаги остава свързана с друг лидер на масите, активен и днес – Wiley. Моментът изглежда подходящ за представянето на Kasien – друг музикант, формирал личността си в пресечките на квартали като Луишъм и Кройдън. Изглежда зряло толкова популярен агент от ранга на The Streets да сподели равнопоставено и неегоистично платформата си с непознат, но перспективен човек. 

 

За да бъде още по-магнетична картината към Kasien, добавяме Dapz On The Map, Oscar #Worldpeace, Hak Baker и още една легенда в гангста средите – Donae’o. Резултатът е качествен, разнолик и кореспондиращ с угнетената реалност запис. Никой от нас няма да излезе от този живот жив, но поне да го направи класно. Както вече близо 20 години го прави Майк Скинър. 

 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 17/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: