Locus Local: резерват Червената стена

28/07/2020

Програмата “Човек и биосфера” е програма на ЮНЕСКО, създадена през 1971 г., когато всъщност се заражда движението за опазване на околната среда (и изобщо се заражда мисълта за това, че може би човекът вреди на околната си среда по множество начини). В първите години от прилагането на програмата за биосферни паркове са обявявани представителни екосистеми от различни части на земното кълбо с идеята да бъдат запазени образци на неповлияни от човешката дейност екосистеми. Тези екосистеми на свой ред предоставят възможности за проучвания и образователна дейност.

 

През 1977 г. България става част от тази програма с цели 16 обекта, сред които и един от най-специалните резервати на територията ни – “Червената стена” в Родопите. През 1995 г. се провежда конференция в Севиля, на която са взети няколко решения, касаещи биосферните резервати, известни под събирателното Севилска стратегия. Едно от тези решения е прилагането на концепцията за биосферните резервати на практика. Това ще рече, че около всеки резерват се обособяват буферни зони, както и преходни зони, които да осигуряват все пак напредък на региона, в който се намира конретният резерват. Стратегията е опит да се помири строгото опазване на природата с животите и поминъка на хората от околността, без резерватът да бъде изолирана, капсулирана или стерилна местност.

 

 

Чак до 2017 г. на практика никой от българските резервати не е отговарял на изискванията на севилската стратегия, тоест всички те са били строго опазвани места, с изключение само на резервата Сребърна. През юни 2017 г. на международна координационна среща на ЮНЕСКО “Червената стена” е обявен за биосферен резерват от нов тип, заедно с резерватите “Узунбуджак”, “Централен Балкан” и “Сребърна”. Той, заедно с преходната си зона, се намира изцяло на територията на община Асеновград и в него има какво да се види.

“Червената стена” е предимно ботанически резерват – на територията му се срещат 1045 видове висши растения или една трета от флората на България, от които цели 96 са ендемични (25 от тях и реликтни (чийто произход е по-стар от този на заобикалящата ги среда), казва науката). Именно заради тях сърцевинната зона на резервата е строго защитена територия. От храстовидните видове най-интересни са пистациото, вълчото лико, смрадликата и червената хвойна. Сред дървесните видове в резервата са келявият габър, косматият дъб и полският клен, а по по-високите части и обикновен бук, воден габър и осика, както и бреза, дива череша и бял бор по върховете в резервата. Ботаниците неслучайно наричат “Червената стена” “Обетованата земя на орхидеите” – от общо 51 вида орхидеи, срещащи се в България, 47 се намират в Родопите, 27 – в резервата.

 

Наистина специалните растения в резервата са родопският силивряк, родопското лале, орхидеята венерина пантофка, която е и най-красивата българска орхидея, пълзящата гудиера, недоразвитият лимодорум – все реликтни видове, а пък находищата на венерина пантофка са и най-южните в Европа. Сред локалните ендемити, които се срещат само в Родопите, е родопското омразниче, а сред българските ендемитни видове е родопската мерендера. 38 от тези 96 видове растения са включени в Червената книга на България – пет от тях като “застрашени”, а останалите като “редки” (засега). Едновременно с това почти всички те са включени и в европейските списъци на редките, защитени и ендемични растения.

Резерват “Червената стена” предоставя добри условия за живот на дребните грабливи птици. Сред тях са обикновената ветрушка, кръстатият орел, обикновеният мишелов, белоопашатият мишелов, осоядът, скалният орел и други – общо 63 видове птици, от които 17 са включени в Червената книга. Сред бозайниците, населяващи резервата, са сърната, благородният елен, мечката, дивата коза и дивото прасе. Влечугите и земноводните са цели 21 вида, а сред тях интересните са тези, характерни за Средиземноморието – гръцка дългокрака жаба и македонски гущер.

 

Освен природата на територията на “Червената стена” можете да видите и много други забележителости – Асеновата крепост, Бачковският манастир и скалите на Белинташ са само малка част от тях. Водопадът на Кловийската река близо до с. Бачково е също толкова красив, колкото и Крушунските водопади, а достъпът до него е лесен. В резервата се намира и най-високият водопад в Родопите – Сливодолското падало – цели 50 метра. Най-труднодостъпен в резервата е районът по течението на р. Сушица – скалистите склонове край нея достигат до 800 м. височина, което пък е предимство за някои от птичите жители на “Червената стена”. Скалистите склонове пък пазят в недрата си богата колекция от пещери – Добростански бисер, Топчика, Ямата и Хралупата.

 

Резерватът “Червената стена” е с площ от 3029 хектара и носи името на най-голямата отвесна скала в Родопите. В него можете да се разходите по 11 пътеки за посетители, но е забранено да се отклонявате от пътеките и да навлизате в “дивата природа”. Едно погрешно движение и сте стъпкали последните екземпляри от изчезващо растение. Тук можете да се научите колко е деликатен балансът, как изчезват, но и как се опазват видове. Тук ще се научите и на хармония с природата.

 

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 28/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: