Ще пиете ли една орхидея?

29/07/2020

Още Чарлз Дарвин e поразен от “безкрайното разнообразие в устройството на орхидеите”. По негово време страстта по орхидеите или орхиделириумът, както го наричат историците, вече се разгаря с пълна сила. Дотам, че ловци на растения пътуват из цял свят, за да откриват нови и нови видове. А те са безчет. Сред това неизбродимо множество (25 000 вида орхидеи в 800 рода) специално място заемат дивите европейски орхидеи, които нямат нищо общо с пищните цветове и форми на тропическите орхидеи, така силно развълнували викторианското общество във втората половина на XIX век. Считаният за баща на ботаниката древен грък Теофраст използва думата orkhis (тестис), за да опише луковиците или грудките на орхидеите. Няма да се връщаме в антично време, но ще останем на същото място – Гърция (и днешна Турция).

 

През XIX век, освен страстта по цветовете на растенията и колекционирането им, се разгаря и една друга страст, която е продукт на все по-интензивните отношения между Изтока и Запада. Тя се нарича салеп (salep, sahlep, saalab), каквото е другото име на цялото орхидеено войнство по света. Салепът е напитка, широко разпространена в азиатската (пък и не само) част на Турция, както и в Гърция, където и до днес е традиция жътвата на орхидеите, а интересът към органичното брашно от изсушените им грудки е голям. Причината за това е проста и можем да я датираме около 2500 години преди Христа в китайски медицински текстове, описващи лечебните качества на орхидеите. Древните римляни са познавали брашното и напитката, приготвяна от него (назована от тях сатирион и приапискус – имена, които подсказват, че римляните са я смятали за възбудително средство). И Теофраст, и Диоскорид споменават жътвата на орхидеи по цялото източно Средиземноморие, без да пропускат и предполагаемите ползи на растенията за човешкото здраве.

Брашното, получено при смилане на изсушените грудки, се ползва както за приготвянето на напитката салеп (особено търсена през зимата), така и като една от съставките на традиционния гръцки сладолед kaimaki (със своето турско съответствие – dondurma). Нещо повече – преди появата на кафето и чая топлата напитка салеп е била изключително популярна в Германия и Англия, най-вече през XVII и XVIII век. Разбира се, сред източната традиция се смята се, че думата салеп, описваща растението и корените му, е използвана за пръв път през 1421 г., а османският пътешественик и историк от XVII век Евлия Челеби я използва в книгата си “Сеяхатнаме” вече в смисъла на брашното и напитката, която се прави от него.

В Турция например има около 150 вида диви орхидеи, но само от грудките на около една трета от тях може да бъде произведено брашното. Основните видове са Dactylorhiza osmanica var. osmanica, Orchis morio, Anacamptis pyramidalis и Orchis mascula, и днес повечето от тях са застрашени от изчезване поради интензивните жътви и голямото търсене на брашното и напитката. Специалисти казват, че за приготвянето на един килограм брашно са нужни между 1000 и 4000 грудки, а с изваждането на грудката растението умира. Това значи (при просто изчисление и като се има предвид, че освен в хранителната индустрия, грудките се ползват и в козметичната) около 50 милиона орхидеи, унищожавани всяка година.

 

Тези факти от своя страна довеждат до забраната за бране на определени видове, особено в региона Кахраманмараш, водещ в тази индустрия за Турция, както и до въвеждането на специален план в страната, наречен Salep Action Plan Eylem и стартиран през 2014 г. с четиригодишен срок на изпълнение. Интересът към брашното от орхидеи се изостря и от твърденията на специалисти и неспециалисти, че то лекува куп болести и неразположения, има качества на афродизиак и може да бъде използвано за лечение на някои изцяло мъжки смущения.

Оказва се, че подобен орхидеен проблем има не само в Гърция, Турция и Азербайджан (където напитката също е харесвана). В Замбия в последните години става особено популярна традиционната пикантна закуска “kinaka” или “kikanda”, приготвяна от луковиците на местните видове орхидеи в комбинация със смлени фъстъци и люти чушки. Всъщност заради завръщането на замбийците към традициите на тяхната кухня търсенето на грудките се е повишило неимоверно много напоследък. Орхидеите растат в тревистите равнини dambos на северна Замбия, район, населен предимно с етническата група bemba, завръщаща се днес към корените си. Нещо повече – киканда се сервира в ресторантите, въпрос на чест е младата съпруга да я приготви за семейството на избраника си, киканда е на рафтовете в големите магазини в разрастващите се градове на Замбия. Тя, накратко, се е превърнала в мода, не само и не просто в завръщане към корените. 16 са видовете орхидеи, към които интересът не стихва, а натискът, оказван от търсенето, повлиява предлагането – берачите стават все по-безскрупулни, а орхидеите, разбира се, изчезват. Изчисленията казват, че 4.4 милиона растения се използват всяка година за приготвянето само и единствено на киканда. Търсенето на орхидеени грудки толкова се е увеличило, че се налага страната да ги внася от съседните Танзания, Ангола и Конго.

 

Ето че дали за традиционна храна, дали за десерт или за зимна напитка, орхидеите продължават да бъдат безогледно унищожавани. А тук изобщо не коментираме продължаващата друга страст по тях, този път силно повлияна от новите възможности за кръстоска на видове, които да са по-устойчиви, по-лесни за гледане и евтини. Дивите орхидеи обаче нямат тази “новопридобита” адаптивност, каквато имат някои търговски видове. Преди да ги берем, ядем и пием, добре трябва да помислим струва ли си наистина. А сега – искате ли чаша салеп и резен киканда?

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 29/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: