Колекция от странности VI: Бермудска история

04/08/2020

Бермудските острови са кръстени на името на Хуан Бермудес, който ги открива още през 1503 г. Почти два века по-късно архипелагът от повече от над 150 вулканични острова става владение на Англия и досега е задморска територия на британската корона, от 1968 г. самоуправляваща се. Бермудските острови всъщност са най-северните коралови острови в света, отстоящи на около 1000 километра от щата Флорида. Ако тръгнете от Херкулесовите стълбове (името, под което е известен проходът Гибралтар в Античността) и се движите в западна посока на географска ширина малко над Тропика на Рака, би трябвало да се натъкнете на Бермудските острови, а ако успеете да преминете през архипелага невредими и продължите по същата географска ширина, ще достигнете бреговете на щатите Южна Каролина и Джорджия.

 

Бермудският архипелаг е известен като „корабокрушенската столица на света“ – край него през столетията на пионерство и на възход на корабоплаването през Атлантика са потънали над 300 плавателни съда. Градските (и морски) легенди, претворени в популярни филми и сериали разработват темата достатъчно изобилно (тук изобщо няма да включим поредицата „Карибски пирати“, въпреки че два от върховете на Бермудския триъгълник опират до Маями и Пуерто Рико, защото просто няма да си говорим за пирати и пиратство). Световната филмова база данни IMDB ще ви предложи доста богата колекция от филми за този прословут триъгълник и неговите загадки (sic!), но ние ще се опитаме да го опишем не само с понятията на загадката, крушението и загубата, а и с тези на намирането, разгадаването и пресъздаването.

Ако има, а ние вярваме, че има класация на корабокрушенията по света, то нейното първо място безспорно се държи от Титаник. Около това се върти и вече остарелият филм на Джеймс Камерън, свързан с намирането из останките на кораба на нещо отдавна изгубено. Разбира се, измислицата е повлияна от реалния живот – издирването на артефакти из потънали кораби може да бъде доста доходоносна, освен че е и интересна дейност. Какво по-подходящо място за такава дейност от Бермудските острови, станали лобно място на безчетен брой плавателни съдове. Така мисли и Филипе Макс Ружа, който след 2001 г., когато островът приема Historic Wrecks Act в опит да защити и опази останките от кораби наоколо, се превръща в уредник на този своеобразен подводен музей.

Ружа е едновременно антрополог и гмуркач, и след 2004 г. дейността му е свързана не само с опазване на останките от корабокрушения, но и със запознаване на обществеността за значението на тези останки. Нещо повече – през 2017 г. Ружа, в сътрудничество с университета в Сан Диего, Калифорния, създава проекта Bermuda 100 – дигитален атлас на останките край Бермудите. Проектът използва съвременни технологии като фотограметрията и виртуалната реалност, за да даде точна представа на учените и обществеността, какво лежи под водата.

 

Около потъналите превозни средства, живеещи своя втори морски живот край бреговете на Бермудските острови, има немалко любопитни истории, някои от които случили се и доста наскоро. Такива са даряването през 1984 г. на плавателния съд King, използван при гмуркане и проучвания на потъналите кораби в района, с идеята да се превърне в изкуствен риф (нещо, което ни напомня за музея MUSA). Малко по-рано пък, през 60-те, още при излитането му от Бермудите двигателят на един самолет се взривява, той потъва и днес е единственото по рода си потънало превозно средство в района. Луксозният и доста голям круизен лайнер Кристобал Колон, потънал през 30-те на XX век след среща с коралоф риф, също лежи на дъното и очаква из него да бъдат намерени нови и интересни артефакти от миналото, въпреки че при потъването му картините и мебелите са спасени и продадени на аукцион.

Не се е случило така с едно от най-интересните бермудски корабокрушения, този път от времето на Американската гражданска война. Корабът Мари Целестия е построен, за да доставя храна, оръжия и муниции на блокирани селища в Конфедеративните южни щати. Той е параход, като онези, които по същото време са се движели по Мисисипи и Мисури. На последното си пътуване Мари Целестия се среща с коралов риф край южните брегове на острова и бързо потъва. Днес голяма част от парахода е непокътната, включително голямото витло и двигателят. Още по-интересно е, че след буря през 2011 г. носът на Мари Целестия се е подал над водата. Тогава гмуркачите започват изследване на останките от кораба и намират в него няколко любопитни артефакта, чийто живот е продължен в наши дни.

 

Опаковани заедно, са открити обувки, вино и две шишенца с парфюм, в едното от които все още имало от скъпоценната течност. Съгласно законите на Бермудите, всичко открито в останките, принадлежи на местните власти и става част от голямата колекция на Bermuda Underwater Exploration Institute. В този случай обаче Ружа решава да се консултира с местна парфюмеристка, която успява да пресъздаде аромата, създаден в средата на XIX век от известната тогава лондонска парфюмерия Piesse and Lubin, и вероятно носен от самата кралица Виктория. Така 150 години по-късно ароматът на лондонските парфюмеристи започва да живее свой втори живот под името Mary Celestia, а във всичко това ние виждаме известна историческа ирония.

Парфюмът е запазен само в едната от двете бутилки, навлязлата в другата бутилка морска вода е съсипала аромата, чийто букет включвал – портокал, грейпфрут, бергамот, сандалово дърво и амбра – все миризми, които през XIX век идвали от съвсем естествени източници (амбрата се образува в храносмилателния тракт на кашалотите). Другото интересно за миризмата е, че тя е била унисекс, а днешните ѝ създатели са проучили внимателно съставките в опит стриктно да се придържат към формулата на оригинала. В крайна сметка парфюмът е създаден в точно 1854 шишенца, за да отбележи годината, в която параходът потъва.

 

Казват, че хубавият парфюм е като доброто вино – колкото повече остарява, толкова повече от същността му можем да усетим, подушим и оценим. И ако в Титаник на Камерън на повърхността изплува една любовна история, не по-малко любовна е тя тук. Срещата е между миналото и бъдещето, в което ще продължават да се отлагат истинските същности на нещата, ако имаме сетивата да вкусим, оценим, и подберем правилно съставките на дългото човешко съществуване и търсене на смисъл. Той може да бъде намерен дори в Бермудския триъгълник и неговите множество и все трагични корабокрушения.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 04/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: