Под аркадите на Болоня

03/08/2020

Да се разходите в Болоня е не само красиво и интересно, но и лесно – прохладно през лятото и на сигурно по време на дъждовете. Как ли? Италианците са го измислили, защото целият град е осеян с аркади, извиващи се дълги аркади, под които вие вървите и се наслаждавате на забележителната архитектура на един от най-добре запазените исторически градове на Италия. Арките, или така наречените”портичи”, образуват общо над 40 км своеобразни пешеходни тунели, в чийто край ще откривате различно кътче от красивата Болоня.

За да разберем каква точно е привързаността на Болоня към арките и защо днес те са неизменна част от архитектурата ѝ, трябва, разбира се, да погледнем в миналото. Няма да се върнем много назад. Ще прескочим праисторията и древността, но все пак ще кажем, че следите от човешко присъствие в тази област датират от 3-то хилядолетие пр.Хр. Важно е да се знае и че първото селище на земите на Болоня е създадено в края на VI век от цивилизацията на етруските и под името Фелсина, а през IV в. пр.Хр., когато става римска колония, е прекръстено на Бонония (на името на галското племе “бои”, които го завладяват).

Най-старият университет в света

 

Вярва се, че годината е 1088 г. Тогава се създава институцията университет така каквато я познаваме днес. Това чудо в света на образованието се случва именно в Болоня в края на XI век, когато магистрите по логика, реторика и граматика започнали да се посвещават на правото. Това била група студенти и учени, които положили основите на свободното преподаване извън и независимо от духовните училища. Най-ранният техен представител е Ирнерий, средновековен италиански учен, сред първите гласатори – преподаватели на Свод за гражданското право – колекция от трудове в областта на теория и философия на правото. Именно той се счита за основоположник на школата на гласаторите в Болоня, от която по-късно се развива и първият университет.

 

Тъй като по това време знанието и науката са се считали за божествен дар, който не може да бъде продаден, съвсем в началото самите студенти правели „дарения“ на учителите си. По-късно градската община превърнала тези дарения в истински заплати, за да може образованието да продължи.

 

През 1158 г. свещеният римски император Фридрих I Барбароса обявява тази създадена от студентите общност за институцията университет и поставя под закрилата си всички учени, пътуващи, за да разпространят знаението. Това било изключително важно събитие в историята на Европейския университет, защото университетът легално е заявен като място, където да се извършват проучвания, независимо от която и да е държавна сила.

 

Университетът в Болоня се счита за „Алма матер“ на всички университети и точно, за да се почете Болонския университет, през 1888 г. всички университети се събират в Болоня, за да честват 800-та годишнина на своята „майка“. Днес това е най-старият университет в света, който действа и до ден днешен. Той е сред водещите академични институции в Италия и Европа и сред най-престижните италиански университети.

Сигурно вече се чудите защо статията не се казва „Болоня и най-старият университет“ и какво общо има тази институция с факта, че градът е осеян с арки? Развитието на университета е това, което в основата си е причината за множеството аркади. Освен, разбира се, и фактът, че през Средновековието арките са били определящ архитектурен елемент за един развит град. Но за разлика от другите градове, където строенето на аркади се превърнало в „частно използване на публично място“ и в края на XII век било забранено, в Болоня станало обратното – там те станали задължителни. Историята на нейните аркади продължила.

Когато славата на Университетът в Болоня излязла извън границите на града и страната, към него започнали да се стичат толкова много желаещи да попият от знанието (предимно правото), че Болоня се видяла тясна за всички. Тогава собствениците на сгради започнали да изграждат допълнителни етажи, които не вземали от общинската земя. Тези въздушни етажи се крепели на колони и така аркадите се разпространили. Повечето от тези архитектурни конструкции били в близост до университета, за да се настанят там прииждащите студенти. Строенето на аркади, или портичи, станало задължително за Болоня на места, където се считали за полезни. Така кризата с нарастващото население била решена. И не само студентите били настанени, но тунелите от арки, извиващи се в града, се превърнали в уютен и приятен начин пешеходците, скрити от жаркото слънце или зимните дъждове, да обикалят из любимия си град.

Аркадите на Болоня

 

През 1363 г. се забранило строенето на дървени портичи, а през 1567 г. било наредено вече съществуващите дървени колони да бъдат заменени с каменни или тухлени. Поради тази причина днес могат да се видят различни видове портици – големи, артистични, мрачни, модерни и дори някои дървени от XIII век.

 

Безспорно една от най-впечатляващите ви разходки ще е по най-дългия портик в света – Аркадата на Сан Лука.Този тунел от арки с дължина 3,8 км., които се изкачват нагоре по хълма, е построен специално за да предпази хората от слънцето и да ги отведе до светилището, което е съществувало преди сегашната базилика „Сан Лука”. Пътят към това светилище от XVIII век, иронично е осеян със стряскащите 666 арки. Този портик, освен невероятните гледки, ще ви предостави и възможността да изгорите калориите от вкусната болонска кухня.

 

 

Най-широката аркада в Болоня пък се нарича quadriportico (четири портици) и е част от римокатолическата базилика Santa Maria dei Servi. Нейните известни въздушни и широки аркади са били започнати в края на XIV в. и завършени към XIX в.

Най-високите „портичи” са тези вPalazzo Arcivescovile ( „Дворецът на архиепископа”), построени през II век и чиято височина достига почти 10 метра от страната на улица Altabella.

Ред е и на най-тесните аркади, които достигат скромните 95 см. Те се намират на улица Senzanome (Без име”). Интересни са и дървените аркади от XIII век, останали на фасадата на къщата на Изолани.

Номинирани да влязат в историческото наследство на ЮНЕСКО със своите 40 км. обща дължина, аркадите превръщат Болоня в наистина уникален град. Още откакто университетът го преобразува в привличаща студентите точка, портиците започват да се превръщат в място, където хората да търгуват и да се социализират. Малко по малко те стават неделима част от града и символ на гостоприемството на Болоня.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 03/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: