Афро-Маке

06/08/2020

Това е последната пиеса от концертния запис на отдавнашния ни любимец и един от кръстниците ни, Омар Соса с мултиинструменталиста Страхо Темелковски. Преди около година техният тур-менижър ми изпрати откъс от техен концерт във Франция, създаден по поръчка на организаторите Т.н. “creation” са нещо любимо във френския фестивален живот, често съпътствано с артистични резиденции на място, където музикантите имат карт бланш за колаборации и единствено задължение да правят ателиета и да изнасят представления пред различна публика. Тяхната „The Afro-Balkan experience“ е от 2018 в един културен център до Гренобъл, където Страхо живее и работи от години. Неговият опит до работата му с Омар Соса никак не е за пренебрегване в сравнение с по-известния му партньор. Композира, свири на бас, мандолина, перкусии, майстор и на бийтбокс, а сред музикантите освен познатия ни от съвместната им работа с Георги Корназов френски пианист Жан-Луи Машадо, откриваме инструменталисти от Алжир (Азиз Махсур, гембри – член на небезизвестните „Гнауа дифюзион“) и Пакистан (Ашраф Шариф Хан, ситар):

 

 

За Омар Соса е излишно да напомняме, че търсенията му са не по-малко еклектични, а партньори като Паоло Фрезу и Трилок Гурту нямат нужда от представяне. Омар и Страхо са от една страна достатъчно верни на ритмичните си традиции и от друга, достатъчно отворени да експериментират и е съвсем естествено да вдигнат настроението сред зрителите си още на първата минута от парчето, а на втората и да ги разтанцуват. „Торидансон“ е парче, което Омар Соса изпълнява в различни варианти – от индийско медли в триото “GFS” (справка – имената по-горе), през гнауа в първата им работа със Страхо, до настоящият им опит с ориенталски привкус:

 

 

Албумът „Live in Seynod“ е записан от техен концерт в близост до Анси (Горна Савоя) в януари 2020 и от него са избрани пет различни парчета, в които всеки един е различен, но удивително близък с другия. Средиземноморие (Омар живее в Барселона), Балкани (парчето „Македония“), афро-корени („Angustia“) – композициите преливат една в друга не само като саунд, а и като музикални идеи, ритмични заигравки, привидно невъзможни хармонии и непрекъснати изненади. Разбира се, това далеч не е първи опит добри кубински пианисти да се обръщат към неравноделните ритми – достатъчно е да си спомним посветеното на „Джаз+“ след гостуването му в София парче “Bulgarian” на Роберто Фонсека. Или забавния резултат на румънските роми в Хавана, или анадолската страна на Куба, които също сме ви представяли тук.

 

 

Голямата разлика от досегашните балкано-кубински реализации е, че и Омар, и Страхо живеят далеч от родината си и с това имат по-отдалечен, но и по-космополитен поглед върху музикалните си традиции, които са само част от музикалните и културологичните им търсения. „Не сме елитисти, можем безкомпромисно да представим по достъпен начин това, което харесваме“ – казва за работата им Омар. И двамата добавят – „няма действителна разлика между това, което сме и това, което правим.“ Затова и резултатът им е по-задълбочен, самоцелните цитати липсват напълно, а лекотата и хуморът плуват в собствени води, без значение, карибски или вардарски.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 06/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: