Морето на Церера

17/08/2020

Всички сме чували мита за Деметра и дъщеря ѝ, за скръбта, която древногръцката богиня е изпитвала през половината от годината, когато Персефона е отвлечена в подземния свят. Понякога митологията е въпрос на безпогрешна интуиция и дори само беглото споменаване на тази богиня и нейното римско съответствие – Церера – ни праща в няколко противоречиви естествени човешки състояния и понятия – плодородие и пустош, сън и смърт. Желанието да опишем света си и това, което го заобикаля, резултира в дългата традиция на кръщаването на планети и небесни тела на божества от гръцката или римската митология.

 

Така се е случило и с небесното тяло, носещо името на богинята Церера. Планетата джудже е открита през 1801 г. в астероидния пояс между Марс и Юпитер от италианския астроном Джузепе Пиаци и по онова време е сметната за комета. Астрономът Йохан Боде я смята за липсващата планета в своя космически закон. Разбира се, твърде малките ѝ размери – диаметър от 932 км – разочароват астрономите и Уилям Хершел предлага тя да бъде наречена астероид – традиция, която продължава до 2006 г. Днес Церера, заедно с далечния Плутон и Ерида, както и още няколко небесни тела, е приемана за планета-джудже, а през 2011 г. учените установяват, че тя има троянски астероиди – малки небесни тела, които гравитират около орбитите на някои планети в Слънчевата система.

 

 

Най-известните спътници в Слънчевата система са четирите галилееви луни на газовия гигант Юпитер, открити от Галилей още през 1610 г. Това са Йо, Европа, Ганимед и Калисто – имена, все взети от гръцката митология (предимно любовници на Зевс (Юпитер), именували спътници с планетарна маса. И ето тук, сред тези четири луни, е мястото, където фикцията и реалността се размесват, за да родят още веднъж неспирния човешки интерес към пустинята на Космоса и нейните чудеса.

 

Сред най-достоверните филми за Космоса, правени някога, критиката като че поставя Europa Report от недалечната 2013 г. Във филма космически кораб и екип от изследователи стигат до луната Европа, за да търсят следи и доказателства за живот там. През 2015 г. в реалността Церера става първата планета-джудже, посетена от междупланетната станция Доун, изстреляна няколко години по-рано и преди Церера посетила и астероида 4 Веста. Може би тук е моментът да отбележим, че формата на Церера е сферична и това е едно от основните качества, които я разграничават от обикновените астероиди.

 

Преди броени дни Jet Propulsion Laboratory (говорили сме си за тях по друг повод) обявява, че като резултат от мисията на станцията Доун са решени две от загадките на Церера, на която между другото денят ви ще трае само 9 часа. Едната от тези загадки е свързана само с тук и сега, докато другата се връща назад във времето – дали на Церера има течности и допреди колко време планетата е била геологически активна. Мисията на Доун приключва преди почти две години – през октомври 2018 и по това време станцията е успяла да слезе на 35 километра до повърхността на Церера и да разгледа един от големите кратери на планетата – Occator.

 

Белите петна, с които Церера е известна, оказва се, са натрупвания от натриев карбонат, които са останали след изпаряването на течност под повърхността на планетата. Едва сега обаче изглежда става ясно откъде идва тази течност. И докато на спътници като Европа ледът се затопля от гравитационни приливи, то на планети-джуджета и астероиди е възможно да има течна вода, без тези взаимодействия между планета и спътник. И да, учените твърдят, че е съвсем възможно под повърхността на Церера да има вода.

 

Дали това може да се намери в кратера Окатор, който се е образувал преди 20 милиона години при среща с друг космически обект? При тази среща, предполага се, са се появили пукнатини в повърхността на кратера, през които течността излиза на повърхността, там се изпарява и образува солена коричка (звучи сякаш говорим за храна, но не – говорим за Космоса). Всъщност учените смятат, че тази течност все още се процежда и съответно изпарява заради продължаващата геологическа активност на планетата.

 

В този Космос може би все пак има живот някъде, някак, в неподозирана за нас форма, но вероятно свързан с вода, с първичен бульон, с море. Със солта на живота. И както казват учените от НАСА: Следвайте водата, ако искате да намерите живот. Тук оставяме настрана спекулативните теории, че някой ден Церера ще удари Земята и ще я унищожи. Много по-вероятно е Земята да бъде унищожена от собствения си живот. Вероятно по естествените следствия на еволюцията и цикъла на природата, планетите, моретата и всичко останало.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 17/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: