Европейските бразилци, част 2 – фадото на Пиер Адерн

19/08/2020

След Давид Тавареш, бразилец в Мадрид и “утропичен“ фламенкос по името на последния му проект, е време за фадо-бразилеца Пиер Адерн. Роден в Париж, с майка португалка и баща бразилец, от бебе се преселва с тях в Рио, където учи и започва да пише музика и пее заедно с любими имена от пост-тропикалията като Алексия Бомтемпо и Винисиуш Кантуария. От първите дни на стрийм дуенде звучат и творбите му от първото десетилетие на новия век “Aqua Doce” с гласове на джаз и фадо звезди като Мадлен Пейру и Кука Розета, освен вече споменатата Бомтемпо. Там връзката е двупосочна, защото песента на Адерн „Астролаб“ дава и име на албум на Бомтемпо. Малко по-късно Адерн се установява в Лисабон и там започва една друга творческа връзка.

 

 

В албума му от 2014 се появява като гост в две композиции вече набиращата популярност американска джаз-дама Мелъди Гардо. Две години по-късно имат турне в Япония с нея и с Филип Баден Пауел – син на друг голям бразилски китарист, Баден Пауел, оставил свой отпечатък в Европа в 60-те. Там изпълняват и песента, която Мелъди записа по време на карантината в Париж – „От Париж с любов“, песен, която Адерн пише в 2016, когато вижда от прозореца си самотно бистро в нощта:

 

 

Пиер Адерн прави и много успешното фадо на Антонио Замбужо, “Guia”, което той ни представи и в концерта си в София. Кука Розета му партнира във фадото за корабите, а в албума му „Кабокло“ (2014) фадото е в заглавието и на още една песен. В последния си албум “Rua das pretas” има и фадо за червеното вино, и фадо за мълчанието. Цялата идея за това идва от приятелските събирания около виното и музиката. И ако това започва в дома му в Рио в 2004 (домът му е на ул. „Нашименту Силва“, както и мястото, където е живял Жобим), истинският проект “Rua das pretas” се ражда в лисабонското жилище на Адерн на едноименната улица след няколко вечери през 2011, когато с приятели, както би казал Яворов, „пият и пеят“. На подобни събирания освен горните имена, присъстват и фадищаш като Ана Моура, Карминьо, Фернанда Абреу, Тито Парис, бразилските идоли Каетано Велозу, и Жилберто Жил, както и варшавската муза на Пат Матини Ана-Мария Йопек. Всъщност и тя, и Мелъди Гардо неслучайно възпяват малко след това Лисабон в песните си – съответно “Lizbona, Rio I Havana”, “Lizbona moia milość” (2011) и “Lisboa” (2012).

 

 

Скоро жилището отеснява и сбирките се местят в „Сотао кафе-театър“, където специално за концертите им работят една бодега за вино и двама мастър-шефа. Културата за него присъства във всеки детайл, така както и всяка музика, която открива по света за него е уърлд. В представянето на албума „Кабокло“ той разказва за лимоновото дърво, под което са се срещнали с Мелъди Гардо и за аромата, който пропива едноименната им песен, но и за бургундското, което са дегустирали с Мадлен Пейру и тя му засвирва с уста мелодията, която ще стане “Should I Happen to Come By”. Успехът на спектаклите е такъв, че почват гостувания и в Порто, и в Париж, и в Ню Йорк. Адерн стига дотам, че около тези събития сиглата МРВ (бразилска популярна музика) вече се разпознава като бразилска португалска музика чрез едноименната му телевизионна поредица. Но нали сме в ерата на zoom – ето как свирят сега:

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 19/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: