Европейските бразилци, част 3 – джазът на Филип Баден Пауел

28/08/2020

Роденият в Париж син на китариста отвъд боса-новата Баден Пауел прави всичко възможно да избяга от сянката на баща си, в чиято формация започва кариерата му. Първо, припознава като свой инструмент пианото. После, пеенето му се отдава, както и на предния ни герой Пиер Адерн. А като композитор и аранжор не се страхува да влезе в разнообразието от стилове от аржентинско танго до съвременен европейски джаз в компанията на вездесъщи сайдмени като барабаниста Андре Чекарели. Самият той сайдменства на двама от предишните ни герои – Пиер Адерн и Пиер Бару. A със сина на Мишел Льогран, Бенжамен (вокалист), партнират на Баден в издадения след смъртта му от „Fremeaux & Associes” “Samba in preludio (Quand tu t’en vas)”, записан в средата на 90-те. В джаза е така – кажи ми с кой свириш, за да ти кажа кой си.

 

 

Целият род на Филип е музикален и той държи на фамилията Де Акино, която изписва след името на баща си, който е бил първият черен музикант, завършил Консерватория в родината си. Работата на Филип като пианист го събира с различни вокалисти, но опитът със скатирането на Бенжамен Льогран оставя свой отпечатък, не по-малък от играта между пианото му на „въпроси-отговори“ с китарата на баща му. Отдалечаването от боса-естетиката и навлизането с пълна сила в териториите на импровизирания джаз си личи като запазен знак още с първото парче, „Canto De Ossanha – Consolação“, където медлито между темите също дава своята заявка за доминация в целия проект. Отдалечаването от традиционното „Беримбау“, включването на елементи от “Agua de beber” и отиването/връщането при/от Нугаро („Бидонвил“ като френски прочит на „Беримбау“) още веднъж доказват свободата на пътуващите песни (‘ida y vuelta”), с които започнахме тази мини-поредица.

 

Преди да стигнем до пиесите на Филип Баден Пауел с Давид Ленкс, произнасян също и като Дейвид Линкс, обръщаме внимание и на колаборацията му с Пиер Адерн, автор заедно с Франсис Ле на босата към „Един мъж и една жена“, за която стана дума в поредицата ни „Босата в Европа, част 2 – Франция“. Във френския им вариант на “Samba de bençao”, „най-бразилските французи“ вмъкват полагащите се слова на възхита към всички бразилски музиканти (на португалски), включително за Филип на пианото, което прави песента още по-внушителна от обичайното ѝ китарно звучене. Вокалите на Филип също са ценени от френски музиканти као Лоран Вулзи в албума му от 2017 „Белем“ с два техни дуета. Ленкс също му партнира, но не само като певец, а и като съавтор в някои от песните на един от последните му албуми „Ноти върху поезия“. За разлика от по-ранните му инструментални творби като “Piano Masters vol.2”, където перкусивният му подход доминира като израз на желанието за виртуозност – не че не е доказано в „Lôro” на Жизмонти – Филип Баден Пауел е доста по-зрял. Това прави впечатление още в албума му „Ludere”, особено в „Елегия за Брад“:

 

 

Финалът е с дуетният албум със Сесилия Сабала „Граници“, показващ още със заглавното и начално парче с танго ритмика тяхната несъстоятелност в съвременната музика. Челистът Жак Мореленбаум с макар и краткото си участие (дуо с Филип Баден Пауел) прави албума още по-всеобхватен, а оценката за пианизма неминуемо расте с леката интродукция върху детски глас („Nossa  infância“) и най-вече в контраста с вокала на „As cartas“.

 

 

 

 

 

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 28/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: