Locus Local: Приказка за една теснолинейка

26/08/2020

Мнозина знаят за теснолинейната железопътна линия в Родопите, но вероятно не всички са чували, че тя е наричана Алпийската железница на Балканите. Една от гарите по пътя на теснолинейката – Аврамово – се намира на 1267 метра надморска височина и е най-високо разположената гара на Балканския полуостров. За тези и други чудеса на пътуването с теснолинейка из Родопите ще ви разкажем днес, но ще включим и литературата, защото реалността понякога прилича на роман. Романът “Вълшебната планина” на Томас Ман, публикуван през 1924 г., започва именно с едно пътуване към алпийския курорт Давос, част от което е с теснолинейка. Ето какво се казва там:

 

Човек се качва в теснолинейно влакче, след като дълго е пристъпвал от крак на крак всред ветровита и непривлекателна местност, и от момента, когато мъничката, но очевидно необикновено мощна машина потегля, настъпва истински чудноватата част на пътешествието — стръмно и тежко изкачване, което сякаш няма край.

 

 

Релсите на трансродопската железница са с отстояние помежду си от 76 см, а идеята за построяването ѝ се ражда по време на Първата световна война, когато Ман вероятно е замислял романа си. Началото на строежа е поставено през 1921 г., а шестте етапа са приключени чак през 1945 г. Освен нуждата от свързване на населението в Чепинската котловина – Велинград, Ракитово и Костандово и прилежащите им села – с останалата част от страната, по онова време е имало и други ползи – достъп до горите в рило-родопския масив. И още – както и в романа на Томас Мас – чрез железницата се осигурява достъп на почиващи и лекуващи се до минералните извори, с които и до днес е известен Велинград.

По план железницата е трябвало да свързва Горнотракийската низина с днешните Якоруда, Разлог, Банско и Гоце Делчев, и още повече – допълнително линията да стигне до гара Буково, откъдето да се свърже с линията Дедеагач-Солун. Имало е и планове да се построят трасета до Доспат, но всичко това не се осъществява и днес теснолинейката стига само до Добринище. Това обаче не е малко – в началото на тази година – Гардиън определя Трансродопската железница за едно от 10-те най-живописни пътувания с влак в Европа.

Първият етап от железния път е завършен през 1926 г., дълъг едва 20, но много сложни километри между гара Септември и гара Лъджене, което днес е един от кварталите на Велинград. Можем да си представим изумлението на местните, за които дотогава не е имало обществено превозно средство, да не говорим за цял влак. Предпоследният етап от строежа е приключен през 1943 г. и свързва Банско и Белица, населени места, които първоначално не са включени в проекта. През 1945 г. е завършено и последното трасе – между Банско и Добринище, а ако все пак първоначалните смели планове бяха изпълнени, можехме да продължим железопътното приключение и още на юг.

 

Най-труден изглежда е бил строежът на трасето между Велинград и Якоруда,  – денивелацията там е значителна, а и тунелът в района е най-дългият – минаващ през цялата Аврамова седловина. Като имаме предвид и годините, в които е построена линията, както и фактът, че първото посрещане на влак в района е било сравнимо с първата прожекция на Люмиер, тя не е просто едно от най-живописните железопътни пътувания, а наистина е трансродопската железница.

Единственото, което си струва днес, е да продължим да пазим линията и местностите, през които минава тя – от долината на Марица до скалите край Чепинска река, през просторните високопланински юндолски поляни, та чак до Пирин. Теснолинейката преживява частична загуба, когато през 2002 г. е преустановена връзката между гарите Пазарджик и Варвара. През същата година е закрита теснолинейката между Червен бряг и Оряхово и така Септември-Добринище остава единствената така живописна линия в България, подобна на сложната линия в Сърбия, наречена Шарганска осмица, чието трасе е реконструирано през 2003 г.

 

Трансродопският маршрут е дълъг 125 км, по него ще влезете в цели 35 тунела и ще прекарате във влакчето, което се движи бавно, цели пет часа. Това далеч не означава, че ще скучаете – всички красиви гледки по пътя и попадането в сърцето на Родопите ще превърнат преживяването в завръщане в друг свят на една наистина вълшебна планина.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 26/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: