Locus Local: Градините на Чипровци

04/09/2020

Град Чипровци има много лица, някои от тях скрити, а други – по-видни. Историята му, търговските му връзки с Дубровник, рудодобивната дейност, чипровските килими, чиято традиция се пази и днес. Но и други, по-малко известни факти – че селището е родно място на автора на най-старата известна българска история – Петър Богдан Бакшич. Закътано в едно ъгълче на северозападна България, градчето изглежда отделено и въпреки това готово да посрещне своите посетители, било, за да видят Чипровския манастир, било за да се научат как се правят местните килими. Било за да видят какви градини има в Чипровци.

 

 

Според езиковеди името на градчето идва от архаичната дума чипур или градина, с корени в гръцкия език. Дали и какви градини има в Чипровци, е начинание за всеки отделен турист. Другото, също толкова възможно обяснение за произхода на името на Чипровци идва от латински и думата cuprum – мед – заради залежите и рудодобива на мед, злато, сребро и олово Безспорно е обаче, че закътаното в тясна долина в Западна Стара планина Чипровци, е обградено от красива природа и се слави с интересно минало. Да започнем с миналото.

 

През 29 г. пр. Хр. римляните завладяват Чипровци и го превръщат в част от провинция Мизия, наследявайки и рудодобивната дейност (по онова време районът е известен със залежите си от злато). Античната крепост, разположена на 2,5 километра от Чипровци, е свидетелство за дългата история на селището. Рудодобивната дейност продължава и през Средновековието, в чийто край в селището се установяват саксонски миньори от Трансилвания или Сърбия, които бързо са претопени, оставяйки следи в думите на местния говор и в имена на различни местни обекти. Около началото на Ренесанса в Чипровци развиват дейност и францискански монаси, които помагат за утвърждаването на католицизма в града.

 

Именно рудодобивната дейност гарантира на града и околните нему селища относителна независимост под османска власт, постигайки в първите три века икономически и културен разцвет. Чипровци се превръща във важен златарски център на Балканите, наред с Белград, Солун и Цариград, най-известен по онова време с прочутите сребърни чипровски чаши, търсени по целия Балкански полуостров, а през XV век градчето става и важен католически център, посещаван и от папски пратеници. Според писмените източници благоденствието на града и жителите се разпада в първата половина на XVII век, а привилегиите му като миньорско селище са отнети. Това води след себе си Чипровското въстание, което е потушено, градът на практика е унищожен, а жителите му се превръщат в бежанци – част от тях първо в Крайова, а сетне и в Банат, други в Хърватия.

 

Чипровци е известно и със своята книжовна школа, развила се през XVI век, благодарение на дейността на Филип Станиславов, Петър Богдан и Яков Пеячевич, чиито съчинения са печатани в чужбина, а работата им, както и всичко останало, се загубва след потушаването на въстанието. Градът е възстановен от нови заселници и като поминък се развива килимарството, донесено вероятно от Пирот, чиито традиции са живи и до днес. Нещо повече – през 2014 г. чипровските килими са включени в списъците с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

 

 

Освен богатата история, за която ще научите повече в историческия музей в града, околността се слави и с други забележителности. Една от тях е Чипровският манастир, основан по сведения на Петър Богдан през X век. Пострадал тежко след въстанието от 1688 г., манастирът е опожаряван и разрушаван още пет пъти през вековете на съществуването си. Към него има църква – Свети Иван Рилски, костница, пазеща тленните останки на въстаници, както и малко гробище. Освен православния манастир, на хълм край града могат да бъдат видени и останките на католическия манастир и катедрала Санкта Мария, разрушен след въстанието.

 

Край Чипровци има немалко защитени местности, а можете да ползвате и някой от туристическите маршрути в района, които местни водачи предлагат на посетителите. Чипровският водопад, висок 18 метра е един от най-красивите в България, може да бъде достигнат по екопътека Демяница, част от защитена местност Деяница. Той е най-живописен през пролетните месеци, когато топенето на снеговете го прави пълноводен. Дори и да го посетите в друго време от годината, изобилието на птици в района – повече от 200 вида синигери, кълвачи и чучулиги – ще ви омагьоса толкова, колкото и бученето на планинската вода. Заедно с вековната и наситена със събития и личности история на Чипровци и околността, ще попаднете на всички образи и превъплъщения на това закътано градче.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 04/09/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: