Виж музея: Акропола – новият древен музей

09/09/2020

Градът върху хълм в сърцето на гръцката столица Атина съществува от второто хилядолетие преди Христа и е най-известният Акропол в Гърция днес. През 447 г. пр. Хр. Перикъл предприема мащабно възстановяване на хълма, превръщайки крепостта в храм на богинята Атина, в който са се помещавали държавната хазна, библиотека и картинна галерия. Така Атина придобива водещо място не само по отношение на военното дело и политиката, но и в областта на религията и изкуството. Именно този храм, Партенонът, е най-голямата постройка на хълма – от името на Атина Партенос (девица), чиято дванадесетметрова скулптура е направена от скулптора Фидий, посветил шестнайсет години от живота си на Акропола.

 

 

Акрополът не може да избегне съдбата на старини с такава възраст и значение. Ако по времето Перикъл неговите храмове могат да бъдат видени от целия град, днес хълмът и сградите му са се позагубили в сърцето на разрастващата се Атина. Същото се случва и със скулптурите, този път във времето, не толкова в пространството. Статуята на Атина Партенос, направена изцяло от злато и слонова кост, е изгубена, а съвремието ни я познава единствено през римски реплики. Оцелялата скулптурна украса на Партенона е пренесена в Британския музей в Лондон в началото на XIX век от лорд Томас Елгин, по онова време британски посланик в Османската империя.

 

По-малкият храм Ерехтейон, чиято украса е далеч по-пищна от тази на Партенона, носи името на героя Ерехтей, и е посветен на няколко различни божества от древногръцката митология. В края на 30-те при разкопки на северния склон до Ерехтейона е открита гробница, за която се смята, че е именно на Ерехтей. От дясната страна на входа – Пропилеи – чието строителство се датира между 437 и 432 година пр. Хр., се е намирал малък и много изящен храм на богинята Нике Аптерос. Храмовият комплекс е имал важни религиозни функции по време на Панатенеите (тържествата в чест на покровителката на полиса – Атина). Пред Ерехтейона се е издигал главният олтар на Акропола, на който са се принасяли жертвоприношенията към богинята-покровителка.

Пътешественици описват сградите на Акропола като непокътнати чак до началото на XVII век, но няколко десетилетия по-късно те започват да понасят ударите на модерността. Тогава Пропилеите, използвани като склад за барут, избухват, а трийсет години по-късно храмът на Нике е разрушен от османски войски, за да бъде подсилена крепостната защита на целия Акропол. През 1687 г. почти всички сгради от комплекса са взривени при атака на венецианските сили във войната им срещу турските. 300 от защитниците на крепостта са убити, а останки от сградите са се валяли по склоновете на хълма. Бързо се превърнало в традиция чуждестранните туристи да се ровят из останките, за да вземат като сувенир малки парчета от скулптурите, фризовете и колоните. През 1833 г. турските войски се оттеглят и почти веднага след основаването на гръцката държава започват планове да бъде построен Музей на Акропола. Основите на този музей са сложени съвсем в края на 1865 г.

 

Бързо се оказва, че сградата няма да е достатъчна да приюти всички намерени артефакти при започналите в края на XIX век разкопки. Така е построен втори музей, наречен Малък музей, който е активен до средата на XX век, когато е разрушен, а големият е значително разширен като площ. Интересът към Античността, изглежда повишил се след Втората световна война, както и интересът на туристическата индустрия към подобен тип музей, се оказват решаващи през 70-те, когато музеят вече е неспособен да приеме всички туристи, желаещи да го разгледат.

Началото на днешния Музей на Акропола е поставено през 1976 г. от Константинос Караманлис. Изборът на мястото за музей принадлежи на него, но два неуспешни конкурса за избор на архитект още в края на 70-те забавят осъществяването на проекта. В края на 80-те тогавашният министър на културата на Гърция, Мелина Меркури, успява да върне намиращите се в Британския музей артефакти, а този факт задвижва отново желанието и възможностите най-накрая да бъде построен достоен за Акропола музей. Решаващо за избора на място за музея се оказва откриването на нови артефакти в модерния квартал Макрияни в близост до хълма. Интегрирането им в сградата на музея е чудесно архитектурно решение, което дава възможност на посетителите да удвоят погледа си към историята на града и неговия хълм.

 

Новият древен музей е завършен през 2007 г. и разполага с обща площ от 25000 кв. метра, а изложбеното му пространство е 14000 кв. метра, десет пъти повече от това на стария музей, намирал се на самия хълм. Експозициите на музея обхващат дълъг период от време – от артефакти на жилищни сгради от неолита, намерени при разкопки в района, през класическата античност, та чак до VI век след Христа. Отрязък от време, способен да възхити и отнеме дъха на туриста. Говорещ за волята на човешкото същество да създава красоти, но говорещ и за възможността да ги разруши. Една от причините за създаването на музея е да бъдат запазени старините на Акропола от въздействието на околната среда в многомилионната Атина.

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 09/09/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: