Big Sean с поклон към културата на Детройт

15/09/2020

Как смятате – важно ли е къде е роден, отраснал, учил и станал завършена личност един човек? В днешната глобална система от светове, услужливо свързани със светещи нишки, дали все още се намира смисъл в корените? Противопоставянето на граждани и провинциалисти, както и лошият поглед към некореняците се е превърнало в устойчива и дълбоко тъжна практика. В действителност ние губим все повече нашата идентичност. Процесът се случва всеки ден с всяко следващо скролване в социалните мрежи, с неистовото ни желание да се харесаме още повече на нашите “поклонници”. Но защо се случва това? Толкова ли лесни мишени сме станали?

 

Паралелно с така описаната обстановка (или може би именно заради нея) модерните артисти правят смели крачки към корените, особено в хип-хоп културата, но и не само. Да притежаваш открояваща се идентичност е голям плюс. Добър пример за наличието на такава са Кендрик Ламар, Doctor Dre, Migos, Фарел Уилямс, Puff Daddy, Jay Z, Chance the Rapper и още много други. Списъкът действително изглежда безкраен. В Щатите културното разделение “изток-запад” продължава да бъде водещо, тоест разбирайте най-продавано. Вероятно това разделение ще се запази много години напред. Само че върху тези райони влияят няколко колоритни музикални оазиса. За тях сякаш често забравяме, но те допринасят със своето. 

 

Сред тях е Детройт. Музикалният облик на този град е смайващо многопластов. Леко се замисляме откъде да започнем с изреждането на артисти, оставили своя почерк. Все пак има задължителни имена, които да споменем с цел да добиете представа за значимостта на Детройт. Екипът на Motown Records в периода 59-а – 72-а година: The Supremes, Jackson 5, Марвин Гей, Стиви Уондър и The Temptations. Te променят поп и R&B сцената завинаги. Фънк авантюрата в лицето на Джордж Клинтън и неговите формации Parliament и Funkadelic, а и искрящата усмивка на Джеймс Браун често са се появявали по пресечките на главния град в щата Мичиган. След тях се опитваме хронологично да поставим хип-хоп пионера, непрежалимия бийт гуру J Dilla и свързания с израстването му композитор Amp Fidler. Краят на 90-те бяха разтресени от белия рапър с най-бързия речитатив в историята – Eminem. А Маршъл Матърс, надали ще изненадаме някого, също е роден и отраснал в Детройт. Хип-хоп генераторът се поддържа жив в модерните времена от налудничавия, но пък и винаги симпатичен Danny Brown и от господина с големите мускули – Big Sean. 

 

 

Този последният се явява поводът да си поговорим за северноамериканския град. Кариерата му до момента представлява явление. Първоначално харесан от Kanye West през 2007-а, Big Sean се разходи из офисите на Def Jam Recordings, за да стигне до кабинета на Hov (Jay-Z), ставайки част от стройната му организация Roc Nation. Четири издадени албума, добри резултати в чартовете за популярна музика и характерният му стил постепенно го превърнаха в комерсиален фаворит. Само че обикновено към такива като него се появяват злободневни подмятания. Критиците започват да изразяват съмнения колко и докъде ще му стигнат силите. 

 

И докато те гадаят, Big Sean смело върви по своя път. Посланието резонира навсякъде в амбициозния 5-и студиен запис в неговата кариера. “Detroit 2” най-после реализира идеята за продължение на микстейп проекта, издаден преди 8 години. Тогава, както и сега, 32 годишният изпълнител разказва истории от любимото място и ни пренася в неговата магия. Той отваря широко вратата към своята емоционална същност. В този албум Шон Андерсън не се притеснява да разкрие дори неща, които трудно се изричат на глас – а какво остава да бъдат включени в официален трак – събития като диагноза сърдечна недостатъчност едва на 19 години, загуба на дете заедно с голямата любов Jhené Aíko и още подобни съкровенни страници от дневника на прочутия хип-хоп артист. 

 

Слушателят дори остава изненадан от първия трак в записа. Песента “Why Would I Stop?” бихме определили за смела заявка за желанието на Big Sean да създава стойностна музика. Временното му отсъствие от 3 години звучи оправдано. Хип-хоп артистът от Детройт разполага с много подходящи идеи за трудните времена, в които ни се налага да живеем. В интервю за изданието “Vulture” Big Sean изразява мнение, че не усеща ситуацията сякаш трябва да се доказва на някого. По-скоро концентрацията му пада върху създаването на изкуство за хората. Буум-бап пулсът в бийта към “Why Would I Stop” е изтъкан от продуцента Hit-Boy. Именно човекът работил по хитовете “Niggas in Paris” на Jay-Z и Kanye West, “Trophies” от Drake и сертифицираният за платинен сингъл на Travis Scott – ‘Sicko Mode’. 

 

 

Мрачната и дори стряскащата изповед на Big Sean ще се помни дълго от феновете на хип-хоп културата. Парчето “Lucky Me” засяга теми, може би дори прекалено трудни за осъзнаване от слушателите. В трака Шон демонстира трудностите, направили го още по-силен и уверен във възможностите му. Цвят в нагнетената атмосфера внася трап/парти инструментала на DJ Dahi и вече аплодирания Hit-Boy. 

 

Още преди да си поемете глътка свеж въздух артистът от Детройт ви изстрелва към тъгата. В парчето “Deep Reverence” Big Sean размишлява, колко всъщност е трудно да бъдеш хип-хоп изпълнител и то такъв, който е израснал из тъмните пресечки. Там се крие добрият, даже бихме добавили полезният пример за афроамериканците. Успешните музиканти се превръщат в обещаващи предприемачи с труд, постоянство и себепознание. Модерната публика се нуждае от инструментали, които да я накарат да танцува и да се вдъхнови докато слуша сериозни лирики, какъвто несъмнено е случаят.

 

 

Нататък в “Detroit 2” регистрираме рязка смяна в настроението в песента “Body Language”. Тя извежда на преден план другата страна от характера на Big Sean – онази, пленила в годините сърцата на Ариана Гранде, популярната актриса Нейа Ривера и естествено Jhené Aiko. Бъдете готови за модерно R&B парче с бийтовете и саунд дизайна на продуцента Kay Wane. Когато говорим за съвременния облик на този стил, веднага се сещаме за агентите Ty Dolla $ign и Jhené  Aiko.

 

Слагаме звездичка и на произведението “Everything That’s Missing” с гост присъствието на друга легенда от Detroit – Dwele. Тук ставаме свидетели на още едно завладяващо откровение от Big Sean. Неговата изповед успява да ни направи съпричастни към онова, което остава отвъд светлините на прожекторите. Да, славата определено може да тежи. Всъщност ние бихме искали да конкретизираме – успехът замайва, връща назад и притежава свойството да ограничи развитието на артиста, затова често той се нуждае от връщане към корените. 

 

В този ред на мисли обръщаме внимание на най-силната песен в албума – “Guard Your Heart” с гениалните гласове на Anderson. Paak, Earlly Mac и Wale – съчетание между твърди лирики,  басови вокали и няколко простички акорда в обратна прогресия. Какво повече ни трябва? А да, запомняща се фраза. Е, тя звучи светло и позитивно:

“Дръж главата високо, пази сърцето си!”

 

Рапърът Wale препраща към актуалните събития в условията на протести в защита на правата и живота на афроамериканците. Времената остават определящи и артистите начело с Big Sean сякаш искат да демонстрират желание да проправят път към по-доброто бъдеще на нацията. А и на цивилизацията като цяло. 

 

А тези красиви дни на повече “Аз” и по-малко другите за Big Sean тръгват от срещата със своите корени. Заслушайте се в историите на Ерика Баду, Дейв Шапел и Стиви Уондър в колосалното парче “Friday Night Cypher” с куплети от 10 гигантски рапъра от Детройт, начело с Royce da 5’9″ и Eminem. Така може би през мислите на 32-годишния изпълнител ще изнамерите сили да се изправите срещу своите демони, за да бъдете по-истински и стойностни човеци. Именно на това ни учат албуми като “Detroit 2”. 

 

 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 15/09/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: