Другото лице на протестите

16/09/2020

Много протести в историята са осмисляли по-силно своите каузи с песен, танц, музика, цитат или пърформанс. Това ни доказва, че изкуството е наша необходимост дори в трудни времена и прави нашата мисия по-важна. Много протести се огласяват с патриотични и бунтарски песни, но последните антиправителствени протести осъмнаха със своя авторска музика на живо, с една силна творческа енергия на един млад музикант и импровизатор. Той е с китара или цигулка в ръка, пълен е с енергия и е готов да запее и засвири във всеки един момент, и то не по познатата мелодия и текст, а по нотите на новото и авторското – по думите, които идват на момента в неговата глава.

 

Той е Константин Кучев. Познат ни е от проекта „СътвоРиМи“, от участието си в „България търси талант“, от представленията на Playback театър „Тук и сега“ и „Алма Алтер“. За него всеки един момент ражда музика и текст, импровизацията е неговата сила, а хората, животът и всичко около нас и вътре в нас са вдъхновението. Кой е Константин Кучев, какво не знаем за него и как се ражда идеята за концерт на протестите, предстои да разберем.

 

Кой е Косьо и какво трябва да знаят хората за него?

 

Косьо е един музикант, който всъщност мечтае да бъде космонавт, като всяко момче и да лети в Космоса. А моят начин да летя е чрез музиката, а любимият ми начин да правя музика е заедно с хората. Творческият поток, творческият обмен е нещото, което ме зарежда най-силно.

Ти си и артист, и музикант и певец. Свириш на много музикални инструменти. Как успяваш да го постигнеш и защо според теб музиката е толкова значима за една личност?

 

Инструментите са свързани. Ако свириш на едно, можеш после да се научиш да свириш на друго. Ако свириш на лъково струнни инструменти, групата от тях ти е по-лесна. За мен е хубаво всяко едно дете да учи музика, поне до някакво ниво, за да може после да избере дали да се занимава с това. Музиката развива двете пулокълба на мозъка и какво ли още не. Според мен е важно от възможно най-рано едно дете да има музикална грамотност. За да свириш на различни инструменти, просто трябва в един момент да започнеш да плуваш в музиката, да се отпуснеш в тази вода и тя да те носи. Мен лично инструментите, на които свиря, са ме приканили, те са ме притеглили и са ми казали, че аз имам с тях какво да направя. Не бих свирил на всеки инструмент. Просто има такива, които са много специални в живота ми, затова съм избрал да свиря на тях. Това е нещо, което човек всеки ден трябва да прави. Инструментите са нещо като деца, щом ги имаш, ти трябва да се грижиш за тях, но и те се грижат за теб.

Как и кога се роди идеята за концерти на протестите?

 

Провокира ме един приятел, актьор. Един път нещо критикувах, че на протестите се говорят глупости и се обиждат нашите управници. И той каза – “Тогава ти направи нещо, което смяташ за по-добро!” и тогава реших да изляза да пея. Направих съвсем спонтанно събитие, поканих и други хора, приятели и диригенти. Надявах се на тяхната подкрепа. В самото начало те имаха други ангажименти и казаха – “Сега може би хората, протестиращите не са отворени за нещо подобно.”, но аз реших, че мога го направя и сам. Така започнахме да пеем патриотични песни. На 24-и юли беше първият концерт.

 

Как се приемат концертите от протестиращите?

 

Първите хора, които видяхме на първия концерт, бяха полицаите. Отидохме по-рано. Всъщност, когато запяхме, те застанаха пред нас, пред самото Народно събрание. На втората песен един от полицаите се разплака, което означаваше за мен, че сме на правилното място и правим това, което трябва. На третата друг полицай започна да пее заедно с нас. Минаваха различни хора, някои се спираха, други не, някои снимаха, някои се включваха. Беше различно. Поканиха ни тогава на големия протест пред Министерски съвет, където изпяхме няколко песни. Променливо продължават нещата. Сменяме репертоара – от патриотични на съвременни песни, на съвременни бардове като Митко Таралежков и мои авторски песни. Различни неща пробваме.

Как звучи песента на протеста и би ли могъл да определиш конкретна песен като описание на събитията в момента?

 

Според мен песента на протеста е “Високо, високо”. Тя най-често се пуска и често хората я пеят. Разбира се, всички искаме този път да се качим по-високо отпреди. Никой не иска да си мисли, че този протест е като предишните и че ще се случва същото, както досега. Искаме да бъдем високо.

Можем ли да кажем, че идеята на един протест се осмисля и се увенчава още по-силно чрез изкуството?

 

Смятам че има нужда от изкуство под всякаква форма на протестите, защото то обединява хората по един съвсем различен начин. Аз го усещам, когато запеем заедно… Когато целият Орлов мост запее, се случва съвсем различно нещо и по различен начин протича обединението между всички хора, които са там с различни идейни възгледи. Хората имат нужда от това, защото в противен случай те биха се самоизяли. Всъщност това е и целта на онези, които искат да спрат протестите. Ние взаимно да се изядем, да се самоунищожим. Изкуството е обединяващо за всички нас и затова е толкова ценно.

Ти винаги импровизираш, когато си на сцена, както знаем и от “Сътвори ми” ? Каква е малката тайна на импровизацията и как се постига?

 

Импровизацията за мен е по-лесна, отколкото да пея нещата, които вече знам. Тя е просто живата музика, това което тече наоколо и ти се оглеждаш и го хващаш, то долита до теб. Всъщност, ако ти сам не се спреш, импровизацията продължава винаги и до безкрай. Разбира се, усещаш кога да сложиш точката, но великият импровизатор – Боби Макферин казва, че единственото правило на импровизацията е тя да продължава.

 

Разкажи ни за новия ти албум – „Отвори“, който издадохте със Зора? Какви песни можем да открием там?

 

Целта на албума, който направихме със Зора Колева, беше всяка една песен да бъде различна и в същото време да бъдат хомогенно свързани. Искахме този албум да е обединен от темите за личността, връзката, семейството – все важни за нас въпроси, през които преминаваме и аз го възприемам като много личен албум. Това е, което свързва песните, стиловете са различни. Има от фолклорна песен, в която се преплитат и български и скандинавски фолклор, през песен с индийско звучене, хип хоп, ен би ънд песен с електрическа китара. Има просто различни стилове, но те са обединени от темите и текстовете, които написахме.

Според теб в каква посока върви българското изкуство в момента и в каква ти се иска да върви?

 

Ефирът е купен от 2-3 лейбъла, които диктуват каква музика да се слуша на българския пазар. Аз бих искал да се чува повече новата музика, новите изпълнители и гласове, не да се обслужват чужди бизнес интереси, които не идват от България. Понеже познавам много качествени изпълнители, които създават авторска музика, бих искал тя да достига до хората. Да се записват и насърчават тези музиканти да пишат авторска музика и тя да бъде добре продуцирана. Ако се представят песните на тези зараждащи се текстописци и композитори, които ги има в България, с които имам честта и да работя, тогава ние ще имаме една разнообразна музикална сцена, която е изключително важна, за да процъфтява българската култура.

Казваш, че и радостта, и тъгата в основата си са любов. Защо?

 

Защото те са едно и също, и едно цяло. Едното не може без другото. Всеки един от нас в живота си се убеждава, че и от двете се ражда красотата, че се ражда светът. Те са просто неразривно свързани. Ние много учим от тъгата и от нейната дълбочина изваждаме безценни съкровища, а пък радостта е нещото, което ни е необходимо, за да можем да разперим крила и да летим.

Какво е за теб свободата? И как очакваш да завършат протестите?

 

Свободата е да обичаш, да бъдеш щастлив и да твориш.

Всъщност, оттук нататък гражданският контрол не само не трябва да отслабва, а трябва да се засилва, за да може да имаме реален ефект от протестите, този ефект е напълно реалистичен, ние не трябва да го отхвърляме с лека ръка. Гражданският контрол вече е факт, но ние трябва да продължим. Не бива да се отказваме. Нещата сега започват.

Какъв е светът, който ти искаш за България?

 

На мен ми се иска в България да се чувстват спокойни хората, да се чувстваме подкрепени от държавата, да чувстваме във всеки един сектор, че сме ценени, да има условия за развитието на нашите идеи, на тези хора, които действат, при които идеите не остават само идея, а се превръщат в действия, защото има много такива хора в страната ни. Те имат нужда от тази подкрепа – на учителите, на творците, на будителите да се даде тласък, за да могат тази държава да я въздигнат. Вярвам, че с тези будни хора и с тези интелектуалци за родината има едно много светло бъдеще.

 

Автор: Ангелина Грозева /Радио София/

 

Binar

от

публикувано на: 16/09/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: