Забравените места на Ким Зиър

29/09/2020

Фотографията е историята, която не успявам да изразя с думи“.

Това е посланието, с което Ким Зиър ни представя снимките си, а на нас не ни остава нищо друго освен да се съгласим с нея. Зиър много рядко поставя заглавия на снимките си, не пише и къде са направени, но всяка една от тях съдържа история. История, която е едновременно красива и тъжна.

Ким Зиър живее в град Монро, Ню Джърси. По професия е сватбен фотограф, но никога не става известна с това. Хобито ѝ е да снима изоставени и самотни места, както и да улавя всеки спонтанен миг на нежност. Самата Ким споделя: „Обичам да снимам хората откровено и неподправено; обичам да снимам детската невинност, страстната целувка, жаден поглед или просто поглед, който вижда душата в нас. Това са моментите в живота ни, които бързо отлитат. Това са точно онези мигове, които трябва да бъдат уловени и ценени, за да могат да откраднат дъха ни завинаги“. Ким по невероятен начин успява да улови полъха на цветята, последния слънчев лъч или душата през очите на човек.

Въпреки че е сватбен фотограф и очевидно успява да заснеме безбройните нюанси на света, любовта на Ким е да снима забравени места: „Водени от страстта към фотографското съвършенство, моите образи улавят емоцията за момента. Това, което прави моя стил толкова различен, е моята лична проницателност и артистичен усет, които добавям към всеки образ. Творческата ми работа е тъмна по същество, пълна с емоции и често е отражение на моето вътрешно Аз. От 11 години съм фотограф на свободна практика в централната част на Ню Джърси, любовта ми към фотографията започва с природата и изоставянето, гниенето, но процъфтява по други пътища“.

Ким Зиър става популярна именно с тези фотографии на гниещото и забравеното. Наричат снимките ѝ призрачни и те са точно такива. Почитателите ѝ често казват, че те са идеален декор за приказка или страшен филм. Въпреки тъгата и самотата, които навяват, снимките на Ким сякаш разказват истории. Може би това се дължи именно на нейното лично усещане, което казва, че добавя към всеки образ. Снимките мълчат в самотата си, но разказват истории, които трудно ще изразим в думи, но вероятно ще усетим със сърцето си.

Едни от най-любимите места на Ким са залите, в които някога е кипял театрален или музикален живот. Въпреки лющещата се мазилка, прашните седалки и паяжината по сцената, човек сякаш чува музиката и вижда артистите, които са стъпвали някога в заснетите изоставени зали.

Освен залите във фотографиите на Ким Зиър правят впечатление определени предмети — столове, легла, маси, врати, рафтове… И всички те — изоставени, за да събират прах. Когато гледаш снимките на Зиър, имаш чувството, че току-що някой е станал от стола или е отворил вратата. Тези предмети са колкото самотни и прашни, толкова красиви и чакащи някой да ги докосне.

Във фотографиите на Ким правят впечатление жените, които снима. Те също сякаш са изоставени и самотни. Ким ни ги представя в предимно тъмни нюанси, с маски или напълно голи. Тези жени сякаш са от друго измерение.

Ким Зиър обикаля всякакви места, фабрики, автоморги и др., за да ни ги покаже едновременно в тъгата и красотата им. Цветовете и светлините са едновременно тъжни, но и някак живи. Макар и неми, тези места напомнят за предишен живот, очакват и без думи разказват историята си.

Снимките на Ким Зиър може би наистина са призрачни и страшни за гледане. Въпреки че професията ѝ на сватбен фотограф изисква да заснеме щастието, Ким ни показва, че всеки има и една друга страна — няколко тона по-тъмна и самотна. Ким ни показва, че красотата има две страни и може да бъде намерена навсякъде, дори и сред прахта. Нейните снимки ни карат да се замислим, да се разплачем или може би усмихнем, но при всички случаи да ценим времето.

Стефани Ангелова

от

публикувано на: 29/09/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: