Хънтър С. Томпсън – бащата на гонзо журналистиката

06/10/2020

Как се роди гонзо журналистиката? След една година живот сред най-заклеймяваната американска рокерска банда – „Ангелите на ада“ – и детайлно описание на живота им, изпълнен с бензинови изпарения и сурова репутация; след публикувана по-скоро от отчаяние в първо лице спортна статия, родила термина „гонзо“; може би след отразяване на състезание за мотоциклети в пустинята и конференция против наркотици, бидейки всичко друго, но не и трезвен и с пълно куфарче от всякакъв вид нелегални субстанции. Така Хънтър С. Томпсън роди движението „гонзо журналистика“, където самият автор е протагонист и неговата гледна точка става център на случващото се. Нещо повече – Тя прави историята.

За писането и камъчето в обувката

 

Хънтър Стоктън Томпсън се ражда през 1937 г. в Луисвил, Кентъки, и започва да се прокрадва отрано в нишата на писателските кръгове. След смъртта на баща му през 1952 г, когато Хънтър е на 14 години, семейството се превръща от представител на средната класа в постоянен член на бедността. В тази трагична година обаче фантазията и поезията на тийнейджъра успяват да го вкарат в местния литературен клуб.

„В началото не съм мислил за писането като за решение на проблемите ми“

 

Ранното му отдаване на литературното общество, освен срещите им в събота вечер и прекараните следобеди (за сметка на училището) в кафене, пиейки бира и обсъждайки „Митът за пещерата“ на Платон, му дава много повече. Дава му основа, показва му, че човек трябва да намери това, в което е по-добър от другите. И разбира, че това нещо за него е писането. Или, както го нарича той – „камъчето в обувката“. И въпреки че в нощта на своето дипломиране в гимназията той е в затвора, обвинен в съучастничество в грабеж, оставен без диплома, не е оставен без цел в живота. А тази цел е да пише.

 

Като част от присъдата му, освен 31 дни, прекарани в затвора, младият Томпсън се присъединява към Американската армия, където дори кандидатства за пилот, но програмата за кадети го отхвърля. И по-добре, защото камъчето в обувката още го убива и му напомня, че не трябва да се отклонява от пътя си. И така, с малка измама, която включва лъжата, че е бил редактор на училищния вестник, и една вечер, прекарана в библиотеката, прочитайки 3 книги по журналистика, той започва да пише за вестника на военната база.

Живот сред „ангели”

 

През 1961 г. Хънтър започва своето пътуване в извайването на личността, която днес познаваме, най-добрият му персонаж – самият себе си. Той прекосява Америка на стоп, съвсем в стила на бийт поколението, към което скоро ще се причисли; стига до Калифорния и след няколко месеца се отправя на почти двугодишно пътешествие в Южна Америка като кореспондент на National Observer; завръщайки се, той се установява в Сан Франциско, където неговата кариера ще започне наистина.

 

Нает да напише статия за „Ангелите на Ада“, Томпсън се съгласява и така поставя началото на това, което ще го изстреля на върха. Статията се оказва повратна точка в живота му, защото след публикуването ѝ той получава договор за книга, за написването на която той ще се впусне буквално в живота на мотористите. Писателят ще прекара 18 месеца, карайки мотор и живеейки сред кожа, много тестостерон, магистрали, предполагаемо насилие, жажда за свобода, но и за алкохол; сред силни характери и много бензин.

И сред тази гореща обстановка, преди да бъде пребит от рокерите и отношенията им да приключат, той от първо лице ще разкрива кое е легенда и кое истина за мотористите, посочени като опасните варвари на своето време. Защото за всички през 60-те те са били всичко друго, но не и ангели. Това изследване на живота на рокерската банда отвежда читателите дълбоко в една субкултура, до която няма особен обществен достъп, и е описано от гледната точка на Хънтър С. Томпсън в книгата „Ангелите на Ада”. Тя излиза на бял свят през 1967 г. и бегло заявява пътя на „гонзо” стила, на славата на Томпсън, но и на неговото падение.

Едно дерби, или как се роди терминът „гонзо”

 

Когато Томпсън предлага да отрази конните надбягвания „Кентъки Дерби“, подозира, че ще е замаян от алкохолен уикенд, изпълнен с многоцветна и пияна тълпа. Не подозира обаче, че времето там, прекарано с илюстратора, с който по-късно ще работи многократно – Ралф Стедман, – ще роди всичко друго, но не и конкретна и добра история, която да публикува. Или поне така си мисли. След дербито Томпсън споделя пред Стедман: „Нямам история.“

 

И стоейки затворен в хотела си, с даден 4-дневен срок да напише статията си, историята продължава да не идва. Това, което се прокрадва е тревожност, която наистина го приковава. А списанието продължава да изпраща своите пратеници, които да видят дали Томпсън е готов. На третия ден история все още няма и напрежението кара автора да откъсне от своя бележник записките си, написани от първо лице, и да ги сглоби заедно със своя редактор в история.

„Цялото това нещо най-вероятно ще ме довърши като писател.“

 

Когато статията „Дербито в Кентъки е упадъчно и порочно“ излиза заедно с красивите гротескни илюстрации на Стедман, тя привлича вниманието както на читатели, така и на журналисти. Това е моментът, в който журналистът Бил Кардозо ще покръсти новия стил в журналистиката, наричайки го „гонзо“, поздравявайки автора за иновативната и необичайна проза. Томпсън от своя страна приема и осиновява странната и непозната дума, полагайки началото на една нова журналистика, която е на границата с фикцията и само авторът знае дали тя е пресечена.

„Добре тогава, това е, което правя. Гонзо.“

Страхът и омразата по пътя към Американската мечта

 

Sports Illustrated наема Хънтър С. Томпсън да напише кратък текст от 250 думи към снимка от предстоящото моторно състезание в пустинята на Лас Вегас – Mint 400. И така започва всичко, което днес познаваме като един странен, но завладяващ писмен шедьовър, иновативен за времето си стил и последвалото нечовешко филмово превъплъщение и една култова начална сцена с прилепи – „Страх и омраза в Лас Вегас“.

 

Пътуването до „града на греха“, което Томпсън предприема с приятеля си, адвоката Оскар Зета Акоста , за да напише исканите 250 думи, обаче се превръща във всичко друго, но не и в отразяване на събитието. Тяхното пътуване към сърцето на разпадащата се вече Американска мечта е подкрепено от прекалено голямо и изненадващо разнообразно количество наркотици. Историята, с която Томпсън се връща е 2500 думи – прекалено дълга и прекалено различна и неразбираема за списанието, поради което е отхвърлена.

 

Но това, което не служи за едни, за други е богатство. Rolling Stone са впечатлени от текста и изпращат Томпсън отново в Лас Вегас, за да разшири написаното, отразявайки полицейска конференция срещу наркотиците. Иронично, имайки предвид пълното с упойващи вещества куфарче, което е плътно с тях. „Страх и омраза в Лас Вегас” излиза като две истории в два броя на Rolling Stone, илюстрирани отново от талантливия Ралф Стедман, а на следващата 1971-а – и като книга. Книгата, останала като шедьовър в гонзо стила, като едно умопомрачаващо изследване на търсенето на Американската мечта, от която в началото на 70-те е останало само хаос, страх и омраза.

„Гонзо” е странна дума. Непозната. Интересна. Какво е гонзо? Някои казват, че означава последният човек, който остава прав след цяла нощ пиене. Е, Хънтър С. Томпсън не остава последен. Самоубива се на 67 години и малко преди това разкрива, че думата означава  „извън пътя”. И той беше точно там, проправяйки свой собствен път и той самият, превръщайки се в Гонзо.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 06/10/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: