Милано – да си в крак с историята, не с модата

05/10/2020

Седмицата на модата. За това ли се сещате, когато чуете „Милано“? Ако е така, в това няма нищо лошо или грешно. Но не е достатъчно. Лъскавите витрини, световноизвестните дизайнери и разкошните бутици обаче са само едното лице на града. Другото, както се казва, е история. В този случай – буквално.

 

Милано, освен „столица на модата“, е и столицата на област Ломбардия – един от най-развитите райони, не само в Северна Италия, но и в Европа. Градът е икономическото сърце на страната и то тупти с творческа енергия, култура, авангардна архитектура и история, които могат да се усетят само там.

Историята започва със scrofa semilanuta

 

Когато предводителят на келтското племе инсубри сънувал сън, който включвал полукосмата свиня, знаел какво трябва да търси по пътя си към долината на днешната италианска река По. Където намерел това странно митично животно (scrofa semilanuta), то там трябвало да основе своя град. И станало точно така, открил scrofa semilanuta и на същото място издигнал „Медиоланум“. Според римския историк Тит Ливий това се случило около 600 г. пр.Хр., а образът на полукосматата свиня станал емблема на града. Към това сочи барелефът, изобразяващ митичното животно на стените на „Palazzo della Ragione“. Има сведения, че този средновековен барелеф е копие на по-стар, намерен по време на строежа на сградата в периода 1228-1233.

Висконти и Миланската катедрала

 

Висконти са велика италианска фамилия. Управлението им не винаги е мирно и благополучно, но за сметка на това е дълго. Родът управлява Милано и Ломбардия от средата на XIII до средата на XV век. И понеже Бернабо Висконти, владетел на Милано от 1354 г., води изключително тиранично управление, съпроводено с постоянни войни срещу папите на власт, след неговата смърт през 1385 г. хората са имали нужда от глътка въздух и символична награда.

 

Този подарък бил величествената Миланска катедрала”, или „Дуомо” и бил направен от архиепископ Антонио да Салуцо и от племенника на Бернабо Висконти, който го наследява – Джан Галеацо Висконти. И който всъщност… убива чичо си, за да завземе властта. Именно той поставя първия камък на катедралата през 1386 г. Пак той дал достъп до мраморни кариери, за да бъде покрита първоначалната тухлена конструкция с бял мрамор, защото искал да следва иновативните архитектурни течения в Европа. Строена почти 6 века, катедралата е вплела елементите на различните стилове през вековете, превръщайки се в архитектурния шедьовър на града и негов разпознаваем символ.

Изглежда сякаш всичко започва от Миланската катедрала, или, ако не започва, то поне всичко се върти около нея. За това говори градското устройство на Милано, чиито улици или поемат своето начало от катедралата, или я обикалят. Ясно е, че тя заема централното място в античния Медиоланум, на мястото на базилика, гледаща към основния площад – днешния Пиаца дел Дуомо”. Красивият правоъгълен площад е обграден не само от величествената катедрала, но и от няколко дворци и още една много специална сграда.

Галерия Виктор Емануил II и един бик без късмет

 

И за да не кажете, че прекалено неглижираме модата, а все пак си говорим за една от нейните световни столици, ще ви запознаем с най-стария търговски център в Италия и един от най-старите в света. Това е „Галерия Виктор Емануил II“. Тя носи името на първия крал на обединеното кралство Италия и е построена между 1865 г. и 1877 г. Сградата всъщност представлява две аркади от стъкло и желязо, които се пресичат на кръст в осмоъгълен купол и покриват улицата, която свързва площада „Пиаца дел Дуомо“ и площада „Пиаца де ла Скала“. За съжаление нейният архитект Джузепе Менгони умира трагично, падайки от покрива на галерията само няколко дни преди нейното откриване.

Вътрешността на галерията е изпълнена с магазини, ресторанти и барове, някои от които са най-старите в Милано. Освен красиви мозайки от стъкло, и мрамор и множество статуи и картини, под покрива на галерията има изобразени и четири символа на обединението на Италия. На пода под купола има четири герба – на Рим, Торино, Флоренция и Милано. Този на Торино представлява бик. Преди реставрацията, на мястото на гениталиите на бика щяхте да видите дупка, защото легендата гласи, че ако застанете върху тях и с пети се завъртите три пъти, ще имате късмет. Е, бикът със сигурност няма.

„Замъкът на Сфорците”

 

Когато управлението на фамилията Висконти е прекъснато със смъртта на Филипо Мария Висконти – последният представител по мъжка линия (и създател на картите Таро), – идва нов род, който да остави името си. Това са Сфорците.

 

„Замъкът на Сфорците” е едно от историческите места, заслужаващи посещение. Той е построен през XV век върху останките на вече съществуваща крепост. Тази крепост била построена от Галеацо II Висконти и му служила за защита от собствения му брат – Бернабо Висконти, който по-късно ще бъде убит именно от сина на Галеацо II.

 

Когато Франческо I Сфорца започва реконструкцията на крепостта, за да я превърне в своя резиденция, наема архитекта Антонио Филарете, за да конструира и украси централната кула. Тя и до днес е известна като „Кулата на Филарете“, макар истинската кула да се срива век след нейното завършване. Днешният представител на кулата е плод на огромно изучаване на съществуващи документи, описващи ренесансовия ѝ облик и последвала реставрация.

Наследниците на Франческо I Сфорца продължават с конструкцията и декорацията на замъка, като дори Леонардо да Винчи се включва с фреските в някои стаи. За съжаление в следващите столетия замъкът претърпява постоянни и множество разрушения. Днес обаче е реставриран и в него се помещават няколко музеи и галерии, заслужаващи визитата ви.

„Санта Мария деле Грацие” и „Тайната вечеря”

 

„Саната Мария деле Грацие“ е доминикански манастир и една от най-красивите църкви в Милано, част от листата на Юнеско като световно културно наследство. Построена е по заповед на Франческо I Сфорца.

Червената тухлена конструкция на фасадата е на Гуинифорте Соларе, а за апсидата се смята, че е дело на архитекта, представил Ренесансовата архитектура на Милано – Донато Браманте. Но има още нещо освен прекрасното изпълнение на сградата на църквата. В малка постройка до църквата, служеща за столова на домакините, се крие истинско историческо, културно и художествено богатство.

 

Точно там, в периода 1495 г. – 1498 г., Леонардо да Винчи работи по картината „Тайната вечеря”. Тя покрива една от стените на трапезарията. За съжаление през годините картината претърпява множество поражения, поради техниката на рисуване и множество опити да бъде преместена, реставрирана или пък повредена. Тъй като картината не може да бъде преместена, трапезарията се е превърнала в специална галерия с вентилация, където посетители днес могат да видят шедьовъра на Леонардо.

Седмицата на модата безспорно е добър повод да посетите Милано. Но историята, културата и енергията на града са неговото сърце. Затова освен моден бюлетин, вземете и карта и се впуснете в изследването на улиците, които днес приютяват световно известни дизайнери, но преди са принадлежали на велики италиански фамилии, иновативни архитекти и легендарни художници.

 

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 05/10/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: