Ела и Берлинската стена на джаза

19/10/2020

След знаменития си концерт в Берлин през 1960, когато забравя текста на „Mack the Knife” (Брехт oblige), Ела получава две Грами за творческо избягване на драма. Нищо, че категориите са дамски джаз вокал сингъл и албум. Дотогава на певците се гледа като на безупречни интерпретатори на чужди текстове. Нещо като „канарчетата пред оркестъра”, както го бе писал колегата от ТSF Jazz Брюно Костмал в книгата си „Кой изкриви тромпета на Дизи”. Творчеството е за музикантите. Но когато изпява „какъв бе следващия хорус”, едва ли някой от публиката си дава сметка, какво прави Ела в момента. Добре че мениджър ѝ е самият Норман Гранц, който я издава в лейбъла си “Verve” и по принцип записва всеки неин концерт. Така се стига до двете Грами.

 

 

Година по-късно, отново в Берлин, Ела повтаря успеха си и доста по-късно и този концерт излиза на диск. Между него и третото ѝ идване, градът вече се е сдобил с разделителна стена, по-голяма от тази в джаза, която противопоставя певците на инструменталистите. Но и тя не е вечна. Има нещо символично, че именно там Ела я събаря. И сега, почти шейсет години по-късно (наполовина за онази, бетонната), излизат наяве записите и от третия концерт, които са отлежавали запечатани с жълта лепенка в личната колекция на Гранц. И то в два варианта, моно и стерео. Именно това помага при дигиталния им ремастеринг да се изчистят някои ниски честоти и да се изкара гласа ѝ на преден план. Като заслугата за това е на Грег Филд, неин барабанист от 80-те, който е поканен и за копродуцент.

 

 

Пред Националното обществено радио на САЩ той си спомня, че не всички  техни концертни вечери са били на едно ниво, но работейки върху берлинските записи на Ела, усещането е за „конспирация всичко да е както трябва”. Конспирация или не, албумът е сред документите, които трябва да се познават от всеки, който има нещо общо с импровизационна среда. Или както един друг джазмен обича да казва – „грешете смело!”. Само със смелост грешни решения и стени могат да бъдат лишени от претенциите им за вечност. Животът е кратък, изкуството – вечно.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 19/10/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: