Световното богатство: Сър Дейвид Атънбъро

22/10/2020

Когато днес кажем за някого, че е променил света със своите иновативни решения, различно мислене и визия за бъдещето, едва ли ще ви впечатлим… Съвременното общество трудно обръща внимание на подобни сухи твърдения. Причината – сякаш всеки втори в днешния свят, освен застрашен от коварната пандемия Covid-19, вижда себе си като най-важната част от земята. Социалните мрежи, с тяхната постоянно уж-висока трибуна, създават огромен балон от илюзии. В него всеки разполага с възможността да се почувства “Крал на света” след само няколко хиляди харесвания и положителни коментара. Но губим ли същината на реалния свят? Искаме ли да се развиваме по смислен начин? Доколко желанието да оставим нещо след себе си осъзнато или неосъзнато ни води? Колко от нас действително можем да кажем, че създаваме нещо значимо или сме част от подобен проект? 

 

Така поне на нас, а и на хиляди хора по света, им изглежда днешното битие на така нареченото “синьо бижу” по средата на тъмната, необятна Вселена. Но преди 84 години обстоятелствата са били тотално други. Едно момче, родено в семейство на учители (бащата Фредерик всъщност е дори директор на тогавашното висше училище в Лестършир), отрано започнало да проявява необикновен интерес. Разхoждайки се из парка, свързващ школото и къщата му, то повдигало всяко камъче в търсене на чудновата буболечка, насекомо или дори следи от праисторически земноводни. Събирало, описвало и показвало на своите трима братя тези находки. Не само това, ами момчето редовно излизало и на своеобразни експедиции в близките гори със своето колело в търсене на ценни вкаменелости. Към всички тези зоологически интереси 11-годишният Дейвид, заедно с по-големия си брат Ричард, посещавал лекции на Сивия Бухал – ученият Арчибалд Белани. Неговите научни разработки още повече развихрили фантазията на децата най-вече в областта на консервацията на природни находки и животинки. 

 

Очевидно жаден за знания, а не за Tik-Tok танци, тийнейджърът Атънбъро завършил училището в Мидландс с отличие. Високият успех и движещата мотивация отворили възможности за развитие в Колежа Клеър в Кеймбридж. Там получил диплома за геология и зоология в областта на природните науки. Кой знае как щяло да се развие образованието му, ако не била повиквателната за Кралската флота. Там прекарал период от две дълги лета. 

Дейвид се оженил за своята голяма студентска любов — Джейн Ориел, с която им предстояло да бъдат заедно цели 47 щастливи години. Но през 50-а в следвоенна Англия животът бил труден за младото семейство. Синеокият зоолог работил като редактор на научнопопулярни книжки за деца. Работа, която генерално му допадала, въпреки нуждата от предизвикателства. Такова се появило по-скоро от очакваното, при това от напълно необичайно място. Дейвид Атънбъро подал документи за позицията продуцент, водещ в радио предавания в BBC. Липсата на опит, а и неподходящият на пръв поглед профил на кандидата били сред причините за отказа от държавната медия. По-късно обаче Мери Адамс от прохождащия телевизионен отдел попаднала на отхвърленото CV.

 

След тримесечния напълно неплатен тестови период дипломираният зоолог получил постоянно назначение. Връщайки се назад в спомените си, Дейвид споделя: “По онова време телевизията беше истинско приключение. Създавахме програми на момента, разполагахме с две студия за живи излъчвания и по официални данни ни гледаха няколкостотин семейства единствено в Лондон. Всичко около чудото телевизия приличаше на опитна площадка.”. 

 

 

Един от първите му продуценти го поставя зад камерата, тъй като според неговите виждания зъбите на младия му колега са прекалено големи за възприятията и порядките на зрителите. И така, след няколко интересни програми, за които работи, пред Дейвид се отваря голяма възможност – пътуване до Западна Африка в държавата Сиера Леоне заедно с колегата му Джак Лестър. Поставената цел е заснемането на нови епизоди на серийната продукция Zoo Quest. Концепцията звучи простичко: двамата трябвало да хванат няколко вида диви животни и по този начин да допълнят колекцията на Лондонския зоопарк. В плановете им влизали опознаването на питони и птици, хранещи се с паяци и голямата им награда – застрашената от изчезване белогошия морска врана. По план длъжностите на Атънбъро били: режисьор, директор, озвучител и укротител на животните. След първия епизод разказвачът – колегата Джак, внезапно се разболял и се наложило Дейвид да го замести. Тази случайност се оказва историческа.

 

 

Всъщност идеята за показване на животни в естествената им среда била напълно революционна за онова време. В началото на 50-те в кратки предавания се показвали единствено интересни екземпляри в студийна среда. Само че за любознателния британец това било далеч от достатъчното. Той вътрешно осъзнал, че публиката ще бъде далеч по-развълнувана, когато види непознати представители на дивия свят в техния естествен хабитат. Успехът на продукцията бил възхитителен! А в резултат на него Атънбъро получил официална покана за включване в екипа на новосъздадения отдел в BBC по “История на природата” със седалище Бристол. Предложение, изглеждащо повече от примамливо. Но не за първи и далеч не за последен път решението на героя на тази история е различно. 

 

Дейвид основава “Отдел за пътувания и изследвания” към държавната медия. По този начин той продължава документирането на нови епизоди на Zoo Quest. Към тях добавя и продуцираните от него филмчета “Travellers’ Tales” и “Adventure”. Популярността на необятния животински свят расте и увеличаващите се зрители в цялото Кралство стават все по-нетърпеливи за следващите епизоди. В началото на 60-те години обаче, Атънбъро решава да продължи образованието си със специалност Социална антропология в Лондонския икономически университет. Желанието му за още невероятни гледки и истории обаче остават. И когато през 1964-а от чисто новата програма BBC Two изпращат предложение към Атънбъро за позицията Отговорен продуцент, той ясно разпознава нова визия и възможност да разказва по любопитен начин на огромната английска аудитория за нови научни, културни и обществено значими теми. А, както в последствие ще разберем, на тази земя вероятно не съществува по-обаятелен разказвач от симпатичния, русоляв британец. 

 

Повече за великия принос към световното природно наследство ще разберем в продължението на историята на Сър Дейвид Атънбъро.  

Боян Бочев

от

публикувано на: 22/10/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: