Жените до големите мъже: Вера Набокова

27/10/2020

„Не познавам „удоволствие” и „страдание”, познавам само „щастие” и „щастие”, т.е. „мисълта за теб” и „теб самата”. Коя ли жена не би искала да чуе тези думи? Още повече, когато те са изречени от един от най-големите писатели на XX в. – Владимир Набоков? Това щастие има само една жена. Жената, която носи пистолет в дамската си чанта, но едновременно с това чете поезия; жената, която осмисля живота на Набоков, неговото щастие и вдъхновение – Вера Набокова.

 

Вера Слоним, както е моминското ѝ име, е родена в Санк Петербург в семейство на евреи. Родителите ѝ са много ерудирани, бащата Йевси е адвокат и има собствен бизнес. За съжаление обаче, по време на Революцията в Русия семейството е принудено да напусне страната. След дългия път през Киев и София те се установяват в Берлин – една от антиболшевишките диаспори. По същите причини семейството на Набоков също напуска Русия. Първоначално той се установява в Англия, където следва естествени науки, руска и френска литература. През 1923 г. Владимир Набоков също заминава за Берлин и не след дълго среща своята Вера, с която прекарват заедно 52 години от живота си.

В Берлин бащата на Вера създава свое издателство, което Набоков често посещава. По това време той обмисля да преведе Достоевски на английски, но не книгите са в основата на приятелството между Йевси и Владимир Набоков. Писателят е запален шахматист, а бащата на Вера споделя тази негова страст. Тя често ги наблюдава докато играят и тайно се възхищава на поезията на Набоков. Официалното им запознанство е през май на благотворителен бал, а на Владимир му трябва съвсем малко, за да се влюби във Вера. И въпреки че за руски аристократ като него не е необичайно да се жени за еврейка, Набоков не се спира пред нищо и две години по-късно се жени за своята любима.

 

Вера по нищо не отстъпва на големия писател. Фина, с поддържана прическа и отличен вкус за дрехи – тя е толкова елегантна, колкото е самият Набоков. Освен това тя по нищо не отстъпва и на неговата интелигентност. В Берлин нейният баща ѝ осигурява домашни учители и тя получава високо образование. Нейният съпруг Владимир Набоков я намира за съвършена: „Не мога да ти кажа нищо с думи – а когато го правя по телефона, излиза напълно погрешно. Защото с теб човек трябва да разговаря по необикновен начин, както разговаряме с хора, които отдавна са ни напуснали… Та нали можеш да се съкрушиш от едно грозно умалително – защото си толкова съвършена, като морска вода, прекрасна моя”.

В годините непосредствено преди Втората световна война семейство Набокови преживява едни от най-трудните си моменти. Заради еврейския произход на Вера те са принудени постоянно да бягат. Живеят няколко години във Франция, а през 1940 г. се установяват в САЩ. През цялото това време Вера е неотлъчно до своя любим. Тя е първият читател и редактор на Набоков. На нея дължим и възможността днес да четем “Лолита” – един от най-известните и обсъждани романи на Владимир Набоков. В пристъп на ярост той хвърля “Лолита” в огъня, но Вера спасява романа. Владимир Сирин, както той често се подписва, казва, че без своята Вера е загубен.

 

Тя подкрепя своя съпруг не само интелектуално, а във всяко едно отношение. Отказва се от собствената си кариера на начинаещ писател, започва да работи като секретар и преводач, за да даде път за развитие на своя любим. Когато двойката се установява в САЩ, Набоков е назначен като специалист по пеперудите в нюйоркския природоисторически музей. Освен с романите си Набоков е известен и със страстта си към пеперудите, като сам открива няколко вида. Вера Набокова изкарва шофьорски курс, за да може да вози своя любим на различни екскурзии, където той лови пеперуди. Малко по-късно, когато той започва да изнася лекции в различни американски университети, Вера продължава да го вози и придружава на всяка една лекция. Докато той говори, тя обикновено стои от дясната му страна и се наслаждава на думите му. През цялото това време тя изпълнява и ролята на охранител на Владимир Набоков – в дамската си чанта винаги носи пистолет. Вера Набокова е нежна и подкрепяща, но едновременно с това е готова да убие всеки, който се опитва да нарани нейния съпруг.

Връзката им е много повече от любов. Вера и Владимир Набокови рядко се разделят, а когато това се случи, времето за Набоков се превръща в непоносима мъка. Тогава той пише всеки ден писма на своята любима, за да сподели болката и любовта си. Тези писма са събрани в книгата “Писма до Вера”, където можем да прочетем едни от най-трогателните думи. За съжаление обаче, никога няма да разберем какво му е отговаряла Вера, защото тя остава докрай практична и изгаря собствените си писма до писателя. Владимир Набоков си отива от този свят на 2 юли 1977 г., а Вера го надживява с цели 14 години. След смъртта му тя продължава да управлява делата му и превежда на руски един от най-значимите му романи – “Бледият огън”. Тя полита към небето на 7 април 1991 г., за да се събере със своя любим Набоков и да бъдат отново неразделни, този път завинаги.

 

Стефани Ангелова

от

публикувано на: 27/10/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: