Солун – „Град на призраци“

29/10/2020

Зад днешния туристически магнит и мултикултурен по презумпция за един метрополис град се крие една впечатляваща, но изчезваща с годините история. Намирайки се на Балканите, Солун от самото си създаване е важен кръстопът между Изтока и Запада, разминава, но и приютява представители на трите монотеистични религии. И въпреки че пламъкът на мултинационалните сблъсъци често се разпалва, Солун остава сравнително толерантен към своите разнообразни жители до момента на национализма, който ще унищожи основното му население, основната съставка в мултикултурната му история – евреите. Това е времето, което ще превърне Солун в „град на духове“, както го описва и историкът Марк Мазауър в биографията, която дава на града. И ако преди повече от три века той е опаковал раницата си, слязъл е на жлезопътната гара и се е отправил да изследва града, ние днес ще го направим виртуално.

Тесалоника, или началото на Солун

 

Солун, или както ние познаваме втория по големина гръцки град, всъщност е съкращение от Тесалоники, както го наричат гърците. А те се придържат към неговите корени, а именно, царица Тесалоника, полусестра на Александър Македонски и съпруга на основателя на града – македонският цар Касандър. През 315 г. пр.Хр. на залива Терма (днешният солунски залив) той слива 26 малки селища, създавайки нов град, който нарича на своята съпруга. Едно от доказателствата може да се намери в Солунския археологичен музей, който пази част от статуя от II в. пр.Хр., посветена на Тесалоники, гласяща: „На царица Тесалоника (дъщеря) Филипова“.

 

След разпада на Кралство Македония (168 г. пр.Хр.) Тесалоника става столица на Римска провинция Македония, а през I век Апостол Павел ще положи основите на християнската църква в града, въпреки недоволството на установената там еврейска общност.

 

През 306 г. градът се сдобива със свой патрон – свети Димитър, в чиято чест построяват малка църква. Изградена е в периода 313 г.-323 г., според някои върху затвора, в който е държан мъченикът, а според други – върху неговия гроб. Сто години по-късно на мястото е построена по-голяма базилика и тогава са открити тленните мощи на светеца, които днес се съхраняват там. Базиликата „Свети Димитър“ е обект на световното наследство на Юнеско, най-голямата християнска църква в Солун, и се намира в историческия му център, до античната агора.

От Византийската към Османската империя

 

Когато Солун е в пределите на Византийската империя, той се е смятал за втория по важност град в империята след Константинопол. Градът остава с този статут до момента, в който през 1423 г. не е предаден на Венецианската република в опит да бъде опазен от набезите на настъпващите османци. И венецианците успяват да го запазят в продължение на 7 години. 7 години, през които градът е под постоянна обсада по суша от турците, които в крайна сметка, под ръководството на султан Мурад II, завладяват града през 1430 г.

 

През 1444 г. е завършена и първата турска баня в Солун – „Бей Хамам“, може би най-важната все още запазена такава в Гърция и известна още като „Райските бани“. Турската баня е била от изключителна важност за турците, не само като място за хигиена, но и като социален център. „Бей Хамам“ е просторна, двойна баня с мъжка и женска част, като мъжката е по-голямата и луксозна. Използвана е по предназначение до 1968 г., а след реставрирането ѝ от земетресението през 1978 г. се използва като място за културни събития.

Друга емблематична сграда от османския период на града е „Бялата кула“, която невинаги е била толкова „бяла“. Смята се, че е построена на мястото на стара византийска кула, но начинът, по който изглежда днес, е заслуга изцяло на османците. Те са я използвали като крепост и още по-успешно като затвор, където е изтезаван не един българин, включително Петко Войвода. През 1826 г. султан Махмуд II нарежда масово избиване на затворници и заради тази жестокост кулата често е наричана „Червената кула“ или „Кървавата кула“. Тя сменя „цвета“ си едва през 1912 г., когато Солун става най-накрая гръцки, освободен от османското владичество, и кулата символично е варосана, превръщайки се в емблема на града и новото начало.

Призраците на Солун

 

По време на Османската империя мюсюлманското население на Солун нараства значително, но една друга религиозна общност тогава ще заформи едно безкрайно присъствие в Солун. През 1492 г. Испания дава шанс на живеещите там евреи да останат, но да приемат християнството, или да напуснат Иберийския полуостров. Можем да предположим какво са избрали те. Изведнъж Солун приютява огромна общност от сефарадски евреи, идващи от християнския Запад и след време се оказва с население, съставено от над 50% евреи. В продължение на векове градът се оказва дом на една от най-големите еврейски общности и те стават жизненоважна част от историческото му развитие. Общността дотолкова повлиява културно и икономически Солун, че той става известен като „Майка на Израел“ и „Йерусалим на Балканите“.

 

За съжаление, това което големият пожар от 1917 г. не успява да разруши от културното наследство на евреите в Солун, Втората световна война успява. Заедно с него си отива и самата еврейска общност в града. Нацистите, с изключителното съдействие на гръцката власт, изпращат останалите в Солун евреи в немски концентрационни лагери и ги избиват. Това са 96% от еврейското население там. С изгонването и на мюсюлманите градът придобива своите етнически призраци. Най-накрая е населен с повече гърци, отколкото някога е бил и спокойно изпада в доброволна амнезия за своята култура, история и участие в изселването на евреите към сигурна смърт.

 

Малкото останали сгради и монументи, напомнящи за това минало на града, днес дори са събрани в смартфон приложение, което хвърля светлина върху тях. Една от тези сгради е пазар „Модиано“ – най-големият закрит пазар в Солун. Той е построен в стар еврейски квартал между 1922 г. и 1925 г., взимайки името на архитекта си Ели Модиано, който е от заможен италианско-еврейски произход. Разделена на четири галерии, днес сградата приютява множество таверни и магазини с разнообразна храна.

За период от пет века Солун е управляван от Османската империя – период, в който византийски църкви се сменят с минарета, появяват се синагоги и богати еврейски вили. Три различни раси, три различни религии населяват града и въпреки това сякаш дисциплината на империята ги държи заедно – в една многовековна симбиоза. Но с рухването на империята и настъпващия в цяла Европа национализъм, се слага край на този мултикултурен баланс и Солун се превръща в град с малко останали монументи, но много исторически призраци.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 29/10/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: