Некомерсиалните творци: Николай Владимиров

09/11/2020
Николай Владимиров е автор на девет книги – седем самостоятелни и съавтор в две стихосбирки. Има няколко първи награди от конкурсите на читалищата „Братя Миладинови” – Витошко лале, Христо Смирненски и Никола Вапцаров, както и първа награда за морска поезия на името на Георги Давидов-Шабла. В чужбина е носител на първа награда за ръкопис в Бордо за романа „Анели”, както и първа награда за „Сърце без намордник” в Мадрид – поетическо академично състезание. Носител е и на първа награда в Лийдс за ръкопис на романа „Кула от мравки”, който все още е неиздаден.
Николай Владимиров разказва пред Бинар за смисъла на днешната поезия и битките на съвременните творци на литературната сцена.

Какво може да каже повече младият съвременен поет от всичко, което е написано и чувствано досега? 

 

Всяко време, в което живеем, макар повтаряйки циклично вече живяното, има и свои собствени особености, копнежи и битки. 

 

Не отношенията са нови в казаното от съвременните автори, а нюансите и сърцевината, които разказват пулса на времето и добавят нови смисли и усещания, нови записи от интимния и заобикалящия свят на човечеството.

Издава ли се трудно в България?

 

В България не се издава трудно. Стига да има нужната сума, всеки издава. 

 

Проблемите обаче са няколко – разми се художественият критерий за издаване, няма кой да го определя. На пазара има много книги, но малко от тях оставят следа в литературата. 

 

И още – издателствата започнаха да лансират така наречените свои хора, за сметка на талантите, нямащи пари за реклама и популярност. Затова все повече творци се насочват към самоиздаване.

За да си успешен млад поет, важно ли е да бъдат успешни стиховете ти в социалните мрежи?

 

Не, не е задължително. Социалните мрежи са само средство, за да достигнеш до повече хора, но нямайки живия контакт и талант, бързо губиш тази популярност и падаш отвисоко. 

Пандемията накара ли хората да четат повече социална поезия, отколкото любовна?

 

В никакъв случай. Още повече, че ситуацията в момента усили влиянието на интимното, вгледаното в хората, които са ни близки, въпреки социалната дистанция. Сега повече от всякога се чете любовна поезия, защото човекът спря да бърза поне малко и има време да огледа отношенията си с любимия.

Авторите, коитo не ни харесват как пишат или тези, които ни харесват, ни учат повече на стил за изразяване?

 

Нито едните, нито другите. Първите са дразнител да се израства и да търсиш все по-доброто в творбите си като качество, вторите – стимул да продължаваш. Но истинският творец има свой стил и не се влияе от нищо и никого.

Кои са твоите учители в писането?

 

Не бих казал точно учители, а хора, които са ме вдъхновявали. Яворов, Дебелянов… Евтим Евтимов е първият, който ми подаде ръка и дооформи като творец и личност в литературата.

Какво трябва да се промени в съвременната българска литература, за да се чете повече?

 

Отношението към нея. Докато се счита за даденост и има хора, които открито реагират с присмех на това, че някой пише, няма как литературата ни да получи оценката, която заслужава. И морално, и финансово.

Научихме ли се да ценим и уважаваме българските си автори и литература? 

 

Не мисля, че сме се научили. Като цяло българинът има подигравателно и подценявано отношение към труда и постиженията на българските автори. Чете се, но много хора предпочитат долнопробен чуждестранен роман или съмнителна мотивационна литература от чуждестранен произход, пред нещо наистина качествено българско.

Четенето днес модерно ли е или го правим само и единствено за снимки и харесвания? 

 

Четенето никога не е било достатъчно модерно, то е акт на себесъзерцаване и себеоткриване, но не от всички и не винаги. Хората четат по различни причини, но дори когато го правят с користна цел, четат съзнателно или не това, което е тяхно, което им хваща окото и сърцето.

Истина ли е, че критиците са неуспелите творци? 

 

Не винаги. Понякога те също са прекрасни творци. Лошо е, когато принизяват дадена литературна творба или книга, само защото не харесват човека зад нея, не автора. А това вече е лично отношение.

Имаме ли нужда от  Патриарх на съвременната българска литература?

 

В момента литературата и тук, и по света се развива по съвсем различен модел от познатия тип бащица-гений-обединител. Имаме много лица, между които да избираме. И понякога няма изявен фаворит на читателя, а много такива. От всеки по нещо. Това е принципът, на който се развива литературата и четенето в този динамичен и пълен с противоречива информация и стил с неясно качество и смисъл.

Михаил Митев

от

публикувано на: 09/11/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: