Букурещ – „Малкият Париж“ на Изтока

27/11/2020

Макар Румъния и до ден днешен да се опитва да изтупа слоевете мрачна история от себе си и все още да е считана за една от най-корумпираните държави в Европейския съюз, има множество причини северната ни съседка да бъде посетена. Една от тях, разбира се, е нейната столица и най-голям град – Букурещ. Той от своя страна ще ви докаже своята историческа стойност, разгръщайки пред вас невероятната си архитектура, заради която е спечелил прякора си „Малкия Париж“. Излиза, че за нас не е много трудно да се докоснем до усещането за „града на любовта“, само трябва да прекосим северната ни граница.

Дракула и началото на Букурещ

 

Разбира се, ще ви запознаем с легендата, която понякога бегло, но винаги мистично и чудновато обяснява създаването на един град. В случая на Букурещ тя разкрива и появата на неговото име.

 

Букур, който в повечето варианти на легендата е овчар (но може да бъде и рибар или княз), бил по земите на днешния град, когато паднала гъста мъгла. Тя била толкова непрогледна, че Букур се изгубил и в своето безсилие му оставало само да се моли. Господ чул молбите му и изведнъж мъглата се вдигнала. Тогава овчарят издигнал малък параклис, около който започнали да се заселват хора, и така се родил днешният Букурещ.

 

Изключвайки легендата обаче, най-ранните сведения за града са свързани с друга, доста по-легендарна и значима личност от бедния овчар и това е влашкият княз Влад III Цепеш, известен на широката публика като Дракула. Прякорът му, освен заради страшното си звучене, фактът, че думата на днешен румънски означава „дявол“ и неизбежните асоциации за вампиризъм, породени от романа на Брам Стокър, остава свързан с негативни асоциации и заради жестокото държание на княза към враговете си. Като изключим всичко това обаче, той просто е свързан с неговия баща Влад II Дракул, който е бил член на „Ордена на Дракона“.

 

Влад Цепеш, известен и като „Набивача на кол“ заради начина, по който изтезавал противниците си, е на трона на Влашкото княжество три пъти от 1488 г. до 1476 г., когато е и неговата смърт. По време на своето владичество Влад III Цепеш си създава страшната репутация, с която е известен и до ден днешен, а легендите, свързани с него, са използвани, за да придадат притегателен ефект на много сгради в Румъния. За повечето от тях обаче няма реални сведения, че са били резиденция, гробница или по какъвто и да е начин свързани със зловещия владетел.

 

Старият княжески съд обаче наистина е обвързан с Дракула. Именно той през XV век заповядва неговото построяване. В него той е държал и измъчвал своите затворници. Днес останките от сградата са наричани „Руините на съда“, но за своите над 500 години тези „руини“ са всъщност доста добре запазени. Възраст, с която не много сгради в стария град могат да се похвалят днес. Пред някогашния съд може да се види и бюст на самия Влад Цепеш – един от най-важните владетели, осъзнали важността на бъдещата столица на Румъния.

„Малкият Париж“

 

Букурещ печели своя прякор не само защото в края на XIX век в града витае духа на високата френска култура и гражданите му носят най-новата френска мода, често посещават Париж и дори се поздравяват на френски. Това, което е впечатлявало още тогава, е неговата екстравагантна архитектура, която силно е напомняла за тази в „града на любовта“.

 

Румъния извоюва своята пълна независимост през 1878 г. и се превръща в Кралство Румъния. За да бъдат посрещнати тържествено войниците след Руско-турската война, в която страната участва, е построена първата дървена конструкция на днешната Румънска Триумфална арка („Аркул де Триумф”). След Първата световна война, през 1922 г. на същото място е построена бетонна такава, с детайлно декориран екстериор, който през 1935 г. е заменен с по-изчистения нео-класически стил, в който можем да я видим днес. И така, Триумфалната арка в Букурещ изведнъж добила роднински вид с известната вече Триумфална арка във френската столица. А малко са нещата, които така извикват в съзнанието Париж.

Друга асоциация, която може да ви накара да мислите за Париж е булевард „Унири“, или поне така биха се надявали неговите поръчители, най-вече румънският диктатор Николае Чаушеску. Когато научил от своите архитекти, че „Шан-з-Елизе“ в Париж бил най-дългият булевард в Европа, нямало как да остави нещата така. Наредил неговият булевард да бъде по-дълъг и по-широк от френското вдъхновение и така букурещкият двойник бил построен с дължина 3.5 км. и ширина 71 м. – 6 метра по-дълъг и 1 метър по-широк от „Шан-з-Елизе“.

Разкопки в делото на диктатор

 

Казват, че булевард „Унири“ е комунистическият отговор на „Шан-з-Елизе“. Но той е нещо повече – той е символ на крайното желание на румънския диктатор Николае Чаушеску да издигне Румъния на висотата на силните европейски държави. Или поне в Източния блок. Но неговият най-голям триумф, който да илюстрира властта му, е друг и започва строежа му през 1984 г. Това е архитектурното чудовище на сградата на „Парламента“, или „Двореца на народа“, както става известна след 1989 г., макар че няма нищо общо с хората, а само и единствено с Чаушеску.

 

„Парламентът“ може да бъде свързан с чудовище, защото това е най-тежката сграда в света и втората по големина административна сграда след Пентагона. Зад величествената ѝ осанка обаче стои по-скоро ужасяваща история и безкрайният труд на множество войници и „доброволци“. Във времена, в които Румъния се бори да изхрани собствения си народ, мегаломанията на един човек ще влее в своя дворец тонове кристал, мрамор, дърво, злато – огромно количество от румънските ресурси.

Освен човешката експлоатация и чудовищната цена на сградата (в днешни времена е оценена на 3 млрд. евро), „Парламентът“ става причина за архитектурна чистка в лицето на множество исторически сгради в областта, сред които и 16 църкви. Построяването на сградата е част от политиката на „систематизиране“, която Чаушеско налага през 70-те и 80-те години, за да изгради града по свое усмотрение. Голямото земетресение от 1977 г. му дава и претекст да разруши голяма част от сградите в стария Букурещ и така изчезват цели значими квартали.

 

Когато Букурещ се отърси от слоевете тежка история, пред нас се появява един град, който макар унищожаван от природни сили и човешка амбиция, все още е запазил своя дух. И това, че е наричан „Малкият Париж“ на Изтока, съвсем не отнема от индивидуалността му. Та какво по-хубаво от това към облика на един красив град да се добави и малко от очарованието на „града на любовта“? Така ще получите Букурещ.

 

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 27/11/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: